24 май е празник на българската култура и на славянската писменост.  В него обаче има и твърде много политика, която няма как да бъде пренебрегната.

24 май е единственият ни голям празник, който отбелязва събитие, станало по време на първата българска държава. Този ден е символ на цялата ни държавност, която е с повече от 1300 години история. А не само на нейното трето издание, което е едва на 140 години и към този момент е съществувало по-кратко от предишните две.

24 май няма как да е национален празник, това би принизило неговото значение. Когато Св. св. Кирил и Методий създават своята азбука и техните ученици я донасят в България, след което благодарение на цар Борис I по нашите  земи се дава началото на славянската култура и цивилизация, българска нация не е имало. Никакви нации не е имало, те са създадени много по-късно.

24 май е празникът с най-дълга история. Сведения за неговото празнуване има още от XII в. В съвременната българска история се приема, че той е отбелязан за пръв път през 1851 г. в Пловдив, макар да има сведения за това още през 1813 г. в Шумен.

24 май е единственият български празник, който обединява всички българи. В обществената ни ценностна система той стои много по-високо от 3 март, 6 септември, 22 септември и всичко останали големи празници, свързани с политическата история на третата българска държава. За всички тези дати има различни тълкувания дали и доколко са повод за празнуване, стигащи понякога до разгорещени спорове. За 24 май такива няма. Няма и да има.

24 май е символ на вечното ни историческо присъствие. България винаги е съществувала чрез славянската писменост и книжинна. Така, както Елада и Рим продължават да съществуват и до днес чрез своето духовно и интелектуално наследство.

24 май е комай единственият повод дори най-върлите русофили да се опълчат срещу Русия, ако тя се опитва да си го присвои или да подмени неговата история. Истината обаче е, че към тези напъни на трябва да се отнасяме с великодушие и добродушна насмешка. Така, както подобава на родоначалници на славянската цивилизация. С подобни опити великата държава Русия сама се принизява до скромната и все още търсеща своята идентичност чрез присвояване на българска история Македония.

24 май е денят, в който ние отбелязваме влизането си в европейската цивилизация, при това през парадния вход. Мнозина твърдят, че е щяло да бъде по-добре, ако цар Борис е приел християнството от Рим, с което да влезем в лоното на католицизма. Подобни приказки нямат нищо общо истинската история. Когато Борис е направил България част от православието, той е гарантирал нейното присъствие в най-изисканата европейска цивилизация за 5 века напред. По онова време Константинопол е бил царственият град, а Рим и днешните западноевропейски столици са скромни градчета от варварско-селски тип. В своята история България невинаги е била част от европейската цивилизация. Преди десетина години чрез членството си в ЕС обаче тя се върна там, където ѝ е мястото. От нас зависи дали ще сме толкова далновидни, колкото е бил цар Борис, за да гарантираме нейното европейско бъдеще. Или пак ще се върнем в Евразия, откъдето всъщност идваме след като пет века сме били османска провинция и още 50 години задунайска губерния/съветска република. Онези, които критикуват, че сме предали на Европа независимостта си са същите като онези късогледи невежи, които са се бунтували срещу цар Борис, защото според тях той ни е предал на Византия.

24 май е Денят!