Article_top

- Кои са според вас приоритетните теми, които трябва да залегнат задължително в дневния ред на следващия Европарламент, г-жо Павлова?

Eвропа е изправена пред доста сериозни предизвикателства, на всяко от които трябва да намери бърз, ясен и категоричен отговор, който да е балансиран и консенсусен и да удовлетворява всички страни членки.

Преди всичко Европейският съюз трябва да остане единен. Важни са темите, които гарантират растежа, развитието и конкурентоспособността на европейската икономика. Глобaлната проблематика по сигурността, която включва също справяне с миграцията, мерки срещу тероризма и кибератаките със сигурност трябва да е доста напред в дневния ред на Европейския парламент, защото е важно Европа да остане безопасно място и нашите граждани да се чувстват защитени. Към всяко едно от предизвикателствата трябва да се намери ясен и категоричен подход, който да е консенсусен и балансиран и да удовлетворява всички страни.

В същото време икономическото развитие на ЕС не бива да изостава. Европа трябва да се стреми да запази водещите си позиции в световната икономика и да стане лидер в областта на технологиите и иновациите. Това обаче трябва да е подчинено на ясното отчитане на специфичните особености на всяка държава член, на нейните ценности и характерен начин на живот, които ЕС обединява по един уникален начин. Всяка стъпка напред трябва да затвърждава у европейците чувството им за принадлежност. Свръхрегламентацията е един от основните проблеми, с които следва да се заеме Европарламентът. Намаляването ѝ би дало глътка въздух за доста сектори в икономиката, които ще имат по-малко бюрократични спънки в развитието си. Тези действия биха допринесли за по-голяма гъвкавост при взимането на решения, по-добър диалог между Европейския съюз и гражданите му и биха освободили ценен допълнителен ресурс, който да бъде фокусиран в проблемите на сигурността и социалната справедливост.

Във фокуса на европарламента със сигурност трябва да е и еврескептицизмът. За щастие България е сред държавите в ЕС, в които одобрението на еврочленството ни е доста високо и евроскептицизмът трудно намира почва у нас. Особено ме радва фактът, че младите хора в България смятат ЕС за естественото място за развитие на страната ни. За тях е напълно естествено да учат и да пътуват в Европа, да осъществяват обмен и да се развиват. Това има своето обяснение и то е в инвестицията, която управлението на ГЕРБ направи през изминалите години в програми за младежки обмен, но и в инфраструктура, ускорен икономически растеж и технологичен напредък с помощта на европейските средства. Икономическото възстановяване достигна до милиони семейства, а безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам. Младите хора и предприемачеството са гръбнакът на региона ни. Само за една година по програма „Еразъм+“ са подкрепени 13 000 български ученици, студенти и стажанти със средства, възлизащи на 41 млрд. евро. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е осигурила заетост на над 70 000 неактивни и безработни хора, а преминалите през стажове и обучения са над 30 000 души. Всички тези млади хора виждат реални ползи от членството ни в ЕС за повишаване на качеството им на живот.

- Какво е мястото на вашата политическа формация като базова философия в спектъра на Европа и ЕП?

Аз съм част от листата на ГЕРБ, ние принадлежим към политическото семейство на Европейската народна партия - партията, която обединява център-десните християндемократически партии в Европа. Християнските ценности са залегнали в основата на създаването на ЕС. На тази база ние възприемаме начин на живот, който се стреми към баланс между солидарност и отговорност, между свобода и сигурност, между  традиции и толерантност. Терористичните заплахи, фалшивите новини, радикалните и авторитарни вълни, езикът на омразата и насилието са тотално неприемливи за нас и нашия европейски начин на живот. Ние се гордеем с нашето културно богатство и многообразие, с достоянията на нашите демокрации и семейството за нас е свята ценност. Смятам, че това са европейски принципи, под които би се подписал и всеки българин.

- Какво е вашето наблюдение от кампанията – интересуват ли се хората от европейските теми или по-скоро се надяват на решения по  местните проблеми?

Хората си дават сметка, че всичко, което през последните години е направено в техните градове и населени места, се е случило с подкрепата на европейските средства и волята на националните и местни власти. Те виждат и усещат Европа във всекидневието си – в променения облик на градовете и пътищата, в новата инфраструктура, в обновени училища, детски градини, спортни бази, в модернизация на малкия и среден бизнес, в подкрепата за откриване на нови производства, в привличането на инвеститори. Всичко това се отразява благотворно на живота на хората – разви се търговията, възродиха се цели региони покрай магистралите, инвестициите в селското стопанство и туризъм дадоха поминък на много хора в планинските райони и на морето. Това, което сега предстои, е да продължим тази инвестиция и да я надградим с инвестиция в хората, в тяхното качество на живот. Трябва да се погрижим за трудолюбивите, кадърни и борбени хора в България, тъй като те са тези, които създават благата и дърпат държавата напред. Трябва да дадем на младите мотив да останат тук и да им създадем възможности да се развиват. Вече има и конкретни резултати в тази посока – миналата година е първата, в която статистиката показва, че броят на младите хора, които са напуснали страната, за да учат навън, е равен на тези, които са се върнали в страната, за да се реализират и да живеят тук.

- Имате голям опит с работата с еврофондовете. Кои са начините за по-доброто им усвояване?

За 2019 г. България ще направи вноска в бюджета на ЕС в размер на 1 млрд. лв., а очакваните междинни плащания за тази година са в размер на 4 млрд. лв.  Разбихме мита за скъпата Европа, защото от тези данни е видно, че инвестицията на България в ЕС ни се връща четирикратно.

Връщайки се малко назад за програмен период 2007-2013 г., мога да кажа, че България отчете към ЕС почти 15 млрд. лева по оперативните програми, съфинансирани чрез структурните и кохезионния фондове, като общият процент на изпълнение бе почти 98%. България успя да навакса закъснелия старт, наложихме висок темп на работа. Значителна част от тези инвестиции бяха насочени към изграждане на инфраструктура (транспортна инфраструктура – 20,5% от всички разходени средства; инфраструктура за води и отпадъци – 16,2%, местно и регионално развитие (18,8% от разходите), инвестиции в човешки капитал – 12,7%, инвестиции в развитие на бизнеса - 12,2%, иновации – 9% и др.

Поглеждайки към настоящия програмен период и данните към момента, можем да откроим следните основни макроикономически ефекти от усвояването на фондовете от ЕС към края на 2018 г. - техният ефект върху БВП към края на 2018 г. е увеличение с 4,0% спрямо сценария без евросредства; частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 15,8%; а позитивният ефект по отношение на заетостта е в размер на 6,7% и съответно редуциране с 3,1% на безработицата спрямо сценария без еврофондове.

Много по-важно е, че ефектът от фондовете на ЕС не е само в цифрите, а в приноса им, свързан с качествено нова стратегическа култура на планиране и изпълнение на политики.

Една от основните ни цели в Европейския парламент е да успеем да договорим следващия бюджет и секторното законодателство по отделните политики и инструменти, колкото може по-скоро. Това е важно и за следващата Комисия, на която ще е необходим ресурс, и за нас, като страни-членки, за да можем да започнем да изпълняваме програмите колкото може по-рано.

- Какви ще бъдат вашите приоритети в ЕС?

Ще съсредоточа всичките си усилия в това да се повиши стандартът на живот на хората. Предвид експертизата ми в сферата на регионалната политика е съвсем естествено да се фокусирам там. Една от основните ми цели ще бъде осигуряване на балансирано развитие между градовете и по-малките населени места, със специално внимание към най-слабо развитите региони, включително пограничните и планинските. Ще работя за увеличение на съфинансирането на 85% вместо 70% на най-слаборазвитите региони. Усилията ми ще бъдат насочени в посока в следващия програмен период парите за политиката по сближаване за България да са в размер на 18 млрд. Това ще даде възможност за подкрепа на новосъздадените предприятия, за развитие на малкия и среден бизнес и за увеличение на доходите. Инвестициите през последните две години дават своите положителни резултати и Югозападният регион, например,  преминава на по-горно ниво на развитие- „регион в преход“, което означава, че БВП на глава от населението между 75 и 90% от средния за ЕС. Този регион има всички шансове в следващите години да се превърне в един от силно развитите региони на ЕС.

Ще се стремя да извоюваме 378 млрд. евро общ бюджет за кохезионна политика, да довършим транспортните, пътни и жп коридори и да осигурим повече финансиране за по-слабо развитите региони. От ключово значение е реализирането на бъдещите програми да отчита нуждите и очакванията на младите българи, за да сме сигурни, че създаваме оптимално добри условия за тяхното професионално развитие тук, а не в чужбина.

- Разчитате ли хората да ви подкрепят преференциално?

Да, ще съм благодарна да го направят. ГЕРБ и номер 12 в интегралната бюлетина, а преференцията за мен и с номер 107. Преференциалното гласуване е важен инструмент на демократичния избор и е начин хората да подкрепят кандидата, който предпочитат и който вярват, че най-достойно ще ги представлява и най-компетентно и неотстъпчиво ще защитава интересите им. В многобройните пътувания в кампанията  аз виждам подкрепата на хората за личните ми усилия за успеха на Българското председателство, както и преди това за регионалното благоустройство на страната. Благодаря им искрено за куража, който ми дават да продължа да водя битката за модерна България и в Европейския парламент. Уверявам ги, че няма да пожаля сили и енергия в тази битка.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

 

- Кои са според вас приоритетните теми, които трябва да залегнат задължително в дневния ред на следващия Европарламент, г-жо Павлова?

Eвропа е изправена пред доста сериозни предизвикателства, на всяко от които трябва да намери бърз, ясен и категоричен отговор, който да е балансиран и консенсусен и да удовлетворява всички страни членки.

Преди всичко Европейският съюз трябва да остане единен. Важни са темите, които гарантират растежа, развитието и конкурентоспособността на европейската икономика. Глобaлната проблематика по сигурността, която включва също справяне с миграцията, мерки срещу тероризма и кибератаките със сигурност трябва да е доста напред в дневния ред на Европейския парламент, защото е важно Европа да остане безопасно място и нашите граждани да се чувстват защитени. Към всяко едно от предизвикателствата трябва да се намери ясен и категоричен подход, който да е консенсусен и балансиран и да удовлетворява всички страни.

В същото време икономическото развитие на ЕС не бива да изостава. Европа трябва да се стреми да запази водещите си позиции в световната икономика и да стане лидер в областта на технологиите и иновациите. Това обаче трябва да е подчинено на ясното отчитане на специфичните особености на всяка държава член, на нейните ценности и характерен начин на живот, които ЕС обединява по един уникален начин. Всяка стъпка напред трябва да затвърждава у европейците чувството им за принадлежност. Свръхрегламентацията е един от основните проблеми, с които следва да се заеме Европарламентът. Намаляването ѝ би дало глътка въздух за доста сектори в икономиката, които ще имат по-малко бюрократични спънки в развитието си. Тези действия биха допринесли за по-голяма гъвкавост при взимането на решения, по-добър диалог между Европейския съюз и гражданите му и биха освободили ценен допълнителен ресурс, който да бъде фокусиран в проблемите на сигурността и социалната справедливост.

Във фокуса на европарламента със сигурност трябва да е и еврескептицизмът. За щастие България е сред държавите в ЕС, в които одобрението на еврочленството ни е доста високо и евроскептицизмът трудно намира почва у нас. Особено ме радва фактът, че младите хора в България смятат ЕС за естественото място за развитие на страната ни. За тях е напълно естествено да учат и да пътуват в Европа, да осъществяват обмен и да се развиват. Това има своето обяснение и то е в инвестицията, която управлението на ГЕРБ направи през изминалите години в програми за младежки обмен, но и в инфраструктура, ускорен икономически растеж и технологичен напредък с помощта на европейските средства. Икономическото възстановяване достигна до милиони семейства, а безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам. Младите хора и предприемачеството са гръбнакът на региона ни. Само за една година по програма „Еразъм+“ са подкрепени 13 000 български ученици, студенти и стажанти със средства, възлизащи на 41 млрд. евро. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е осигурила заетост на над 70 000 неактивни и безработни хора, а преминалите през стажове и обучения са над 30 000 души. Всички тези млади хора виждат реални ползи от членството ни в ЕС за повишаване на качеството им на живот.

- Какво е мястото на вашата политическа формация като базова философия в спектъра на Европа и ЕП?

Аз съм част от листата на ГЕРБ, ние принадлежим към политическото семейство на Европейската народна партия - партията, която обединява център-десните християндемократически партии в Европа. Християнските ценности са залегнали в основата на създаването на ЕС. На тази база ние възприемаме начин на живот, който се стреми към баланс между солидарност и отговорност, между свобода и сигурност, между  традиции и толерантност. Терористичните заплахи, фалшивите новини, радикалните и авторитарни вълни, езикът на омразата и насилието са тотално неприемливи за нас и нашия европейски начин на живот. Ние се гордеем с нашето културно богатство и многообразие, с достоянията на нашите демокрации и семейството за нас е свята ценност. Смятам, че това са европейски принципи, под които би се подписал и всеки българин.

- Какво е вашето наблюдение от кампанията – интересуват ли се хората от европейските теми или по-скоро се надяват на решения по  местните проблеми?

Хората си дават сметка, че всичко, което през последните години е направено в техните градове и населени места, се е случило с подкрепата на европейските средства и волята на националните и местни власти. Те виждат и усещат Европа във всекидневието си – в променения облик на градовете и пътищата, в новата инфраструктура, в обновени училища, детски градини, спортни бази, в модернизация на малкия и среден бизнес, в подкрепата за откриване на нови производства, в привличането на инвеститори. Всичко това се отразява благотворно на живота на хората – разви се търговията, възродиха се цели региони покрай магистралите, инвестициите в селското стопанство и туризъм дадоха поминък на много хора в планинските райони и на морето. Това, което сега предстои, е да продължим тази инвестиция и да я надградим с инвестиция в хората, в тяхното качество на живот. Трябва да се погрижим за трудолюбивите, кадърни и борбени хора в България, тъй като те са тези, които създават благата и дърпат държавата напред. Трябва да дадем на младите мотив да останат тук и да им създадем възможности да се развиват. Вече има и конкретни резултати в тази посока – миналата година е първата, в която статистиката показва, че броят на младите хора, които са напуснали страната, за да учат навън, е равен на тези, които са се върнали в страната, за да се реализират и да живеят тук.

- Имате голям опит с работата с еврофондовете. Кои са начините за по-доброто им усвояване?

За 2019 г. България ще направи вноска в бюджета на ЕС в размер на 1 млрд. лв., а очакваните междинни плащания за тази година са в размер на 4 млрд. лв.  Разбихме мита за скъпата Европа, защото от тези данни е видно, че инвестицията на България в ЕС ни се връща четирикратно.

Връщайки се малко назад за програмен период 2007-2013 г., мога да кажа, че България отчете към ЕС почти 15 млрд. лева по оперативните програми, съфинансирани чрез структурните и кохезионния фондове, като общият процент на изпълнение бе почти 98%. България успя да навакса закъснелия старт, наложихме висок темп на работа. Значителна част от тези инвестиции бяха насочени към изграждане на инфраструктура (транспортна инфраструктура – 20,5% от всички разходени средства; инфраструктура за води и отпадъци – 16,2%, местно и регионално развитие (18,8% от разходите), инвестиции в човешки капитал – 12,7%, инвестиции в развитие на бизнеса - 12,2%, иновации – 9% и др.

Поглеждайки към настоящия програмен период и данните към момента, можем да откроим следните основни макроикономически ефекти от усвояването на фондовете от ЕС към края на 2018 г. - техният ефект върху БВП към края на 2018 г. е увеличение с 4,0% спрямо сценария без евросредства; частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 15,8%; а позитивният ефект по отношение на заетостта е в размер на 6,7% и съответно редуциране с 3,1% на безработицата спрямо сценария без еврофондове.

Много по-важно е, че ефектът от фондовете на ЕС не е само в цифрите, а в приноса им, свързан с качествено нова стратегическа култура на планиране и изпълнение на политики.

Една от основните ни цели в Европейския парламент е да успеем да договорим следващия бюджет и секторното законодателство по отделните политики и инструменти, колкото може по-скоро. Това е важно и за следващата Комисия, на която ще е необходим ресурс, и за нас, като страни-членки, за да можем да започнем да изпълняваме програмите колкото може по-рано.

- Какви ще бъдат вашите приоритети в ЕС?

Ще съсредоточа всичките си усилия в това да се повиши стандартът на живот на хората. Предвид експертизата ми в сферата на регионалната политика е съвсем естествено да се фокусирам там. Една от основните ми цели ще бъде осигуряване на балансирано развитие между градовете и по-малките населени места, със специално внимание към най-слабо развитите региони, включително пограничните и планинските. Ще работя за увеличение на съфинансирането на 85% вместо 70% на най-слаборазвитите региони. Усилията ми ще бъдат насочени в посока в следващия програмен период парите за политиката по сближаване за България да са в размер на 18 млрд. Това ще даде възможност за подкрепа на новосъздадените предприятия, за развитие на малкия и среден бизнес и за увеличение на доходите. Инвестициите през последните две години дават своите положителни резултати и Югозападният регион, например,  преминава на по-горно ниво на развитие- „регион в преход“, което означава, че БВП на глава от населението между 75 и 90% от средния за ЕС. Този регион има всички шансове в следващите години да се превърне в един от силно развитите региони на ЕС.

Ще се стремя да извоюваме 378 млрд. евро общ бюджет за кохезионна политика, да довършим транспортните, пътни и жп коридори и да осигурим повече финансиране за по-слабо развитите региони. От ключово значение е реализирането на бъдещите програми да отчита нуждите и очакванията на младите българи, за да сме сигурни, че създаваме оптимално добри условия за тяхното професионално развитие тук, а не в чужбина.

- Разчитате ли хората да ви подкрепят преференциално?

Да, ще съм благодарна да го направят. ГЕРБ и номер 12 в интегралната бюлетина, а преференцията за мен и с номер 107. Преференциалното гласуване е важен инструмент на демократичния избор и е начин хората да подкрепят кандидата, който предпочитат и който вярват, че най-достойно ще ги представлява и най-компетентно и неотстъпчиво ще защитава интересите им. В многобройните пътувания в кампанията  аз виждам подкрепата на хората за личните ми усилия за успеха на Българското председателство, както и преди това за регионалното благоустройство на страната. Благодаря им искрено за куража, който ми дават да продължа да водя битката за модерна България и в Европейския парламент. Уверявам ги, че няма да пожаля сили и енергия в тази битка.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?