Всеки втори българин (или 56,9%) е готов да брани правилата и за нищо на света не би погазил закон, дори и да има материална или друга ползва. В същото време приблизително един от двама е съгласен с твърдението, че ако даден закон му пречи, ще намери начин да го заобиколи, за да постигне своята цел. Този разлом в разбиранията за законността изпъква в резултатите от проучване по проекта ”Икономиката в сянка като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитирани от БГНЕС.

Докладът на БАН показва разделение в обществото, което е резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.

43,1% от участниците в проучването имат явни нагласи за неспазване на законодателството. И, ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. 

Близо 19,8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели, се казва в изследването. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари, се казва в доклада на БАН. 

Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още: че работодателите, и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите.

А учениците, безработните лица, и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:

34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% считат себе си за иноватори;
4% са хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
10% са пасивни в социален смисъл;
6% се определят като бунтари;
16% се определят като преувеличаващи;
18% - като неутрализатори;
6% - като особено избухливи.

С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата.

Резултатите от изследването показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към Народното събрание като законодателен орган, и към законите като правни норми. Резултатите от това проучване показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие - законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика, показва още проучването.

Огромен е делът на българите (81%), чиито усилия в живота са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага. И това се превръща в основен приоритет за тях.