"Иска ми се да зная, че ВСС ще приложи закона, но той прилага политически силните аргументи. Струва ми се, че Сарафов и този път ще бъде спасен - за пореден път, докато не се получи следизборният сигнал, който според мен няма да е правно силен, но ще е политически силен и ще покаже за пореден път, че в независимата съдебна власт един от елементите на влияние е политическият, другият е икономическият и вътрешноинституционалният".

Това заяви пред БНР Иван Брегов - ръководител на Правната програма на Института за пазарна икономика.

Коментарът му бе във връзка с внесеното предложение от служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов за дисциплинарно уволнение на и.ф. главнен прокурор Борислав Сарафов.

"Този правосъден министър ползва целия правен инструментариум, за да оспори самонастаняването и самоограждането с власт на Сарафов - нещо, което той не прави сам. Той е институционално и неправомерно подкрепен от ВСС.

Прокуратурата сама по себе си ползва двойствен стандарт. Пред западните институции, пред г-жа Кьовеши твърди, че българският европрокурор е извършил престъпление или поне има събрани достатъчно доказателства, за да се презумира, че има извършено такова престъпление, а същевременно на българска територия редовият прокурор не е внесъл обвинителен акт. Тук идва голямото разминаване. Сарафов, по силата на основния закон, е бил длъжен, след като е известен за всичко това и е подал такива данни пред Кьовеши, да извърши надзор и да каже защо това не е по годен начин институционално задействано.

Това е най-силното дисциплинарно основание, което Янкулов е успял да открие и да защити пред ВСС. Останалите няколко елемента са свързани с погазването на етични норми, което също е основание за започване на това дисциплинарно производство", коментира Брегов.

(Клуб Z напомня, че на първия опит на Андрей Янкуров - да се вкара просто точка в дневния ред за избор на нов и.ф. главен прокурор, Прокурорската колегия дори не излезе с никакво решение, тъй като прие, че Сарафов е правомерно на поста и няма как да избират втори - б.р.).

Според него това са много силни аргументи, добре обезпечени с факти:

"Сега не знам как прокурорската колегия на ВСС или Пленумът, който е компетентният орган да избира и освобождава временно изпълняващия функциите главен прокурор, ще подмине. Ако го направи, това ще е едно доста интересно поредно погазване на правопорядъка - такъв, какъвто съществува".

Правилата не трябва да позволяват вкореняването и в съда, и в прокуратурата на взаимообвързаности, взаимопомощ и солидарност, които от прокуратурата се преместиха и в съда, категоричен бе Иван Брегов в интервю за предаването "Неделя 150". Според него независимостта на съдебната власт трябва да е обезпечена само след щателна проверка на нравствените, а след това и на професионалните качества на съдиите и прокурорите. По думите му, ако трябва да се търси механизъм за промяна, това е овластяването на прокурорската колегия, така че тя да е по-силна спрямо главния прокурор:

"Трябва да влязат или повече съдии, или повече обществена квота - в тези две направления би могло да се търси разрешение. Това, което е възможно, без да се пипа основният закон, са с мерките на наказателния процес, с много по-засилен съдебен контрол върху действията на прокуратурата, а и отново даващи се гласност тези за демонополизация на обвинението".

Накъде да се тръгне е въпрос, който трябва да бъде изведен от професионалната солидарност на хората в съдебната власт, категоричен бе правният експерт. Според него има някакво разбирателство, което ограничи съдебния контрол, когато се приемаха мерки в НПК - хем да задоволи дефицитите в прокуратурата, хем за да разтовари съда (прочутото искане да се въведе "съдебен контрол" върху всеки отказ на прокуратурата да разследва, експертите посрещат хадно, тъй като то ще залее съдилищата с вълна от нови - най-вероятно десетки хиляди дела - б.р. на Клуб Z).

Професионализмът в системата не липсва, но хората в системата, които искат да го отстояват, не получават достатъчна гаранция, че ще бъдат защитени, отбеляза още Брегов.

"Има ли институционален механизъм, който да защитава хората в системата, които поддържат високия професионален стандарт и високия етичен стандарт? Ако го нямаме, трябва да търсим механизъм, който да прави проследимо кой е отговорен, ако изтече информация за подаден сигнал. Ако този механизъм може да се изработи, това е решение, което не значи трупане на нови институционални органи".

По думите му сега ВСС не гарантира институционалната и професионалната независимост на съдиите, прокурорите и следователите, а се превръща в "инструмент за разпределяне на вътрешно влияние между отделни кръгове в съдебната власт - някои от които са лични зависимости".

Брегов подчерта, че този ВСС се опитва да бутне напред назначаването на нови съдии във ВАС, както и на нова администрация. Това ще струва 2 млн. лв. на българските данъкоплатци, изчисли той. Според него, ако тези средства бъдат изхарчени по друг начин, те пак могат да са за правосъдие, но да го укрепят институционално.

"Политическото влияние в съдебната власт е това, което я развращава отвън. Но съдебната власт няма имунен отговор на самите кръгове и зависимости на солидарност в самата нея", коментира експертът.

"Скептичен съм към това дали трябва да се връщаме към антикорупционните органи, или трябва да поставим фокуса отново върху прокуратурата и съда", посочи той.

Брегов не вярва също така, че решенията ще дойдат отвън. Това трябва да са наши осъзнати действия, категоричен бе той и добави, че оттам трябва да се тръгне.

Правният експерт не е оптимист, че в следващото НС ще има воля за сериозно занимаване с проблемите в съдебната система.

Цялото интервю може да гледате по-долу: