Article_top

Видях изложбата в "Структура" и не ми дават мира произведенията, атрибуирани на Николай Дюлгеров. Прехвърлям в главата си какво негово съм виждала да циркулира в аукциони у нас и чужбина, в музеи и галерии, у сина му в Торино и нищо. И понеже ме попитаха същия ден как е изложбата отговорих, че има много въпроси. По този повод три пъти прочетох каталога с надеждата да намеря обяснения, но уви.

Не съм специалист по модернизма. Работила съм обаче с произведения на Николай Дюлгеров, общувала съм и общувам със семейството му и чувствам нужда и отговорност да споделя впечатленията си, защото не бих искала тези работи да останат в историята като част от наследството на Николай Дюлгеров.

Най-смразяващото ми подейства керамиката - ваза и чайник (?).

Вляво: Ваза, 1939 г., керамика, приписвана на Николай Дюлгеров според каталога на "Структура". Вдясно: Николай Дюлгеров, ваза, 1932 г. Фабрика и печат Mazzotti Giuseppe Albisola.

Запитах се къде е изчезнал оригиналният почерк на футуриста Дюлгеров и неговото усещане за форма и колорит?

Няма сведения Дюлгеров да е продължил да прави керамика след войната, така че за мен остава непонятна датировката 67-ма година, посочена за чайника (виж основната снимка най-горе).

Вазата с подобна неестествена за футуризма форма и окраска е датирана обаче 39-та година. Дали върху поне този обект бихме могли да открием M.G.A. (Mazzotti Giuseppe Albisola), с други думи "Мадзоти Джузепе Албизола", т.е. печата на фабриката, която е място за срещи на групата млади футуристи - Дюлгеров, приятелят му Тулио, наречен от Маринети Тулио от Албизола, Пипо Ориани, Мино Росо, Алберто Сарторис и Филия – другият близък до Николай Дюлгеров италиански футурист?

Николай Дюлгеров, кана за мляко с полихромен емайл. Произведението носи печата на Фабрика Mazzotti Giuseppe Albisola.

Следва да отбележа също, че за първи път виждам дървена пластика от Николай Дюлгеров, при това толкова ранна, датирана 23-та година. Разбрах, че представлява петел.

Според каталога на "Структура" това произведение е на Николай Дюлгеров и представлява петел, 1923 г., дърво, боя.

Тъй като това наистина е прецедент в творчеството на Дюлгеров, и то преди да се установи в Торино, се обърнах за повече информация към сина му в Италия, който потвърди мнението ми. Той не знае някога баща му да е работил дървена пластика.

Питам се как е възможно тогава подобна работа да бъде отнесена към творчеството на този художник?

Как да коментирам останалата част от произведенията, атрибуирани на Дюлгеров? Може да ви се струва че не е професионално, но ще цитирам отново сина на художника, който с голяма доза съжаление ми е написал:

„За мен всички работи са абсолютно и със сигурност фалшификати и наистина ужасни.”

(Per me son tutte cose assolutamente, sicuramente false e veramente orribili!).

В тази връзка се надявам в бъдеще всички – изкуствоведи и колекционери, да проявяваме повече отговорност в писането на история/и и да проверяваме добре източниците си.

---

Материалът на д-р Анжела Данева, директор на Център "Българо-европейски културни диалози", е публикуван в профила ѝ във фейсбук, откъдето го препечатваме с нейно разрешение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 

Видях изложбата в "Структура" и не ми дават мира произведенията, атрибуирани на Николай Дюлгеров. Прехвърлям в главата си какво негово съм виждала да циркулира в аукциони у нас и чужбина, в музеи и галерии, у сина му в Торино и нищо. И понеже ме попитаха същия ден как е изложбата отговорих, че има много въпроси. По този повод три пъти прочетох каталога с надеждата да намеря обяснения, но уви.

Не съм специалист по модернизма. Работила съм обаче с произведения на Николай Дюлгеров, общувала съм и общувам със семейството му и чувствам нужда и отговорност да споделя впечатленията си, защото не бих искала тези работи да останат в историята като част от наследството на Николай Дюлгеров.

Най-смразяващото ми подейства керамиката - ваза и чайник (?).

Вляво: Ваза, 1939 г., керамика, приписвана на Николай Дюлгеров според каталога на "Структура". Вдясно: Николай Дюлгеров, ваза, 1932 г. Фабрика и печат Mazzotti Giuseppe Albisola.

Запитах се къде е изчезнал оригиналният почерк на футуриста Дюлгеров и неговото усещане за форма и колорит?

Няма сведения Дюлгеров да е продължил да прави керамика след войната, така че за мен остава непонятна датировката 67-ма година, посочена за чайника (виж основната снимка най-горе).

Вазата с подобна неестествена за футуризма форма и окраска е датирана обаче 39-та година. Дали върху поне този обект бихме могли да открием M.G.A. (Mazzotti Giuseppe Albisola), с други думи "Мадзоти Джузепе Албизола", т.е. печата на фабриката, която е място за срещи на групата млади футуристи - Дюлгеров, приятелят му Тулио, наречен от Маринети Тулио от Албизола, Пипо Ориани, Мино Росо, Алберто Сарторис и Филия – другият близък до Николай Дюлгеров италиански футурист?

Николай Дюлгеров, кана за мляко с полихромен емайл. Произведението носи печата на Фабрика Mazzotti Giuseppe Albisola.

Следва да отбележа също, че за първи път виждам дървена пластика от Николай Дюлгеров, при това толкова ранна, датирана 23-та година. Разбрах, че представлява петел.

Според каталога на "Структура" това произведение е на Николай Дюлгеров и представлява петел, 1923 г., дърво, боя.

Тъй като това наистина е прецедент в творчеството на Дюлгеров, и то преди да се установи в Торино, се обърнах за повече информация към сина му в Италия, който потвърди мнението ми. Той не знае някога баща му да е работил дървена пластика.

Питам се как е възможно тогава подобна работа да бъде отнесена към творчеството на този художник?

Как да коментирам останалата част от произведенията, атрибуирани на Дюлгеров? Може да ви се струва че не е професионално, но ще цитирам отново сина на художника, който с голяма доза съжаление ми е написал:

„За мен всички работи са абсолютно и със сигурност фалшификати и наистина ужасни.”

(Per me son tutte cose assolutamente, sicuramente false e veramente orribili!).

В тази връзка се надявам в бъдеще всички – изкуствоведи и колекционери, да проявяваме повече отговорност в писането на история/и и да проверяваме добре източниците си.

---

Материалът на д-р Анжела Данева, директор на Център "Българо-европейски културни диалози", е публикуван в профила ѝ във фейсбук, откъдето го препечатваме с нейно разрешение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Няма нужда да се учудваме.

Преди 30 години (преди падането на режима) в специалност изкуствознание бяха приемани само и единствено дебели връзкари - обичайно синове и дъщени на партийната номенклатура и "социалистическата художествена интелигенция", и нямаше абсолютно никакви изключения. Никой случаен не можеше да попадне там. Това че единици се оказаха свестни впоследствие е цяло чудо. Нивото на българското изкуствознание обаче като цяло си остана ниско.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?