Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз се събират на среща на върха в Брюксел в четвъртък и петък в опит да разпределят петте главни поста на върха на съюза след завършилите на 26 май европейски избори.
Кои ще бъдат председателите на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент, Европейската централна банка и кой ще води дипломатическата служба на ЕС обикновено се решава в пакет след не особено прозрачни консултации между националните столици и политическите семейства в Европа.
Наблюдателите са скептични, че до такова решение, поне що се отнася до имената, ще се стигне утре. Главните причини са в разногласията между Германия и Франция, както и липсата на споразумение за общи приоритети между четирите проевропейски групи в Европейския парламент, от които се очаква да образуват мнозинството на бъдещата Комисия. Те са Европейската народна партия (ЕНП), Социалистите и демократите (Си Д), либералите (Обнови Европа -ОЕ) и зелените.
"На тази среща на върха решение няма да има", каза пред Ройтерс източник в една от 28-те столици на страните членки. Подобно мнение са изразили пред агенцията още няколко източника в Брюксел.
“Все още няма усещане за спешност на въпроса. Нужна е обща френско-германска линия, нужно е мнозинство в Европарламента. Нищо от това засега не е налице, твърде рано е за хората да покажат ръката си", каза друг дипломат в Брюксел, също цитиран от Ройтерс.
Всяко от споменатите четири политически семейства определи свой водещ кандидат да оглави бъдещата Европейска комисия. Това е ключовият от петте поста и от това кой ще го заеме зависи разпределението на останалите.
За ЕНП това е германецът Манфред Вебер, досегашен лидер на политическата група на партията в ЕП. Социалистите и демократите предложиха холандския социалдемократ Франс Тимерманс, първи зам.-председател на сегашната Комисия. Зелените излъчиха германката Ска Келер и холандеца Бас Ейкхоут, а либералите, сред които са и 20-те евродепутати от партията на френския президент Еманюел Макрон, набелязаха екип от девет евентуални номинации за върховите постове на съюза.
От първата неформална вечеря на националните лидери на 28 май обаче стана ясно, че мнозина от тях начело с Макрон не се чувстват задължени да избират между водещите кандидати. С това те поемат риска Европейският парламент, който потвърди привързаността си към този принцип, да отхвърли номинацията им.
Освен това Макрон се обяви открито против Вебер, изтъквайки, че той никога не е заемал изпълнителни постове в правителството на страната си или в европейските институции. Меркел обаче продължава да подкрепя Вебер, който е от коалиционния партньор на нейните християндемократи - баварския Християнсоциален съюз.
Междувременно позицията на Макрон сред либералите в ЕП отслабва, след като бившата му министърка по европейските въпроси Натали Лоазо не успя да оглави групата им, която избра днес за свой лидер румънеца Дачиан Чолош, бивш еврокомисар по земеделието във втората комисия на Жозе Барозу (2009-2014 г.).
“Германецът Манфред Вебер, подкрепян от Ангела Меркел, не изглежда да има необходимия опит, за да поеме председателството на Комисията”, обяснява пред френския “Журнал дю диманш” Сюзи Денисън изследователка от мозъчния тръст “Европейски съвет за външна политика”. “Датската либералка Маргрете Вестагер, която би могла да бъде първия избор на Еманюел Макрон, излиза отслабена след случката с Натали Лоазо. В този контекст, френският консерватор Мишел Барние би могъл да стане за Макрон и Меркел компромисния кандидат”.
"Няма да имаме "кандидат на Франция", защото ако направим това, ще се получат разделения", каза обаче днес пред Ройтерс високопоставен френски служител под условие за анонимност.
Барние, главен преговарящ на ЕС за Брекзит, бивш външен министър на Франция и два пъти неин еврокомисар, засега пази мълчание. Той изглежда вероятна компромисна фигура, доколкото е от една страна от ЕНП (групата, без която не може да има мнозинство в ЕП), а от друга - отговаря на критериите на Макрон за управленски опит на най-високо ниво. В сравнение с него Вестагер има недостатъка, че е от страна извън еврозоната.
В случай, че бъде номиниран, е вероятно Вестагер да получи поста на първа негова заместничка. При такова решение, Германия трябва да получи подобаваща компенсация, особено предвид решаващата й роля при предстоящите преговори за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Такава компенсация би могло да бъде председателското място на ЕЦБ, което италианецът Марио Драги трябва да освободи тази есен.
При такава комбинация позициите на председател на Европейския съвет и на Европейския парламент и върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността би трябвало да останат за социалистите и демократите и за зелените и с най-големи шансове за тях изглеждат Тимерманс (също в списъка от фаворите на Макрон) и испанския външен министър Жозеп Борел, бивш председател на Европейския парламент. За председателското място на парламента може да се бори и Ска Келер, доколкото от националните лидери се очаква поне частично за удържат на обещанието си поне на половината от високите постове в ЕС да бъдат заети от жени.
Спряга се и името на румънския президент Клаус Йоханис като вероятен "източен" кандидат, който да смени поляка Доналд Туск като председател на Европейския съвет, в който заседават лидерите на страните членки. Едно от изискванията при подялбата на властта на върха на ЕС е да бъде спазен и т.нар. географски баланс - между източни и западни, северни и южни, богати и бедни и големи и малки страни.
Някои коментатори продължават да настояват, че печеливш ход за Европа би бил да предложи председателския стол на Европейския съвет на германската канцлерка Ангела Меркел. Тя обаче е в средата на последния си мандат и е заявявала неколкократно, че не се интересува от бъдеща европейска кариера. Въпреки това "Политико" лансира сценария: Меркел - начело на Европейския съвет, Вестагер - на Комисията; Тимерманс - на европейската дипломатическа служба, а немскоговорещият французин Франсоа Вилероа дьо Гало - на Европейската централна банка.
Малко вероятно е в петък следобед да имаме завършен комплект от длъжности и имена. Може да се очаква по-скоро ориентация за разпределение по политически семейства и държави, заедно с приоритети, които биха образували трайни мнозинства в Европейския съвет и в Европейския парламент.
Работни идеи за такива приоритети включват ЕП да получи правото да предлага закони, а не само да ги гласува, ангажимент за "въглероден неутралитет" (свеждане до нула на въглеродните емисии) до 2050 г. и изключване на инвестициите в изследвания и иновации от ограниченията за финансова помощ, сочи вътрешен документ, до който Ройтерс е получила достъп.
Парламентът трябва да се събере официално за първи път на 2 юли, за да избере новия си председател. Ако няма сделка в края на тази седмица, дипломати от ЕС смятат за възможна нова среща на върха на съюза на 30 юни, през юли или дори към края на август, за да се постигне съгласие за имената.
"Все още сме на ранен етап - каза пред Ройтерс представител на ЕС, близък до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще ръководи разговорите в четвъртък, на които ще се водят пазарлъците за постовете. - Що се отнася за ЕЦБ, безизходицата между Франция и Германия може да усложни и този въпрос. Трудно е да се направи нещо в Европа, ако французите и германците не се спогодят."
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни