Европейските лидери единодушно решиха днес да бъдат продължени с още шест месеца санкциите срещу Русия.

Новината съобщи Пребен Ааман – говорителят на председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

 

 

Причина е неспазване на Минските споразумения от страна на Москва.

По-рано днес Съветът на ЕС удължи с една година, считано от 23 юни, санкциите срещу Крим и Севастопол.

Европейският съвет е готов да предприеме допълнителни мерки срещу Русия. Сред тях е непризнаването на руските паспорти, които ще властите в Москва имат намерение да издават по улеснена процедура на жителите на Донбас. Тази дейност противоречи на Минските споразумения.

Главната цел на Европейския съвет обаче е съвсем различна – да бъде постигнато споразумение кой да оглави Еврокомисията и кой да заеме останалите висши постове в Съюза.

Но е много вероятно на този форум да не бъде постигнато такова споразумение.

Приета е стратегическата програма за петилетката

По-късно самият Туск съобщи в туитър, че лидерите са приели стратегическата програма, очертаваща приоритетите и насоките за периода 2019-2024 г. Това е петилетният мандат на новоизбрания Европарламент и бъдещата Еврокомисия.

 

 

Ще има ли съгласие кой да оглави Еврокомисията?

Либералите и социалистите са категорични, че няма да подкрепят за шеф на ЕК Манфред Вебер – водещия кандидат на Европейската народна партия (ЕНП). Те дадоха да се разбере, че може и да застанат зад друг човек от тази партия. Но само да не е германският християндемократ.

Макар да има подкрепата на германската канцлерка Ангела Меркел, Вебер не разполага с необходимото мнозинство.

За сметка на това френският президент Еманюел Макрон не само е против Вебер, но и изобщо срещу процедурата за водещия кандидат. Париж е твърдо против дискусиите да се ограничават с едно име, заяви източник, близък до френския президент, заяви днес в Брюксел източник, близък до Елисейския дворец.

Същият източник определи като „вероятни“ за пост номер 1 в ЕС още имена. Сред тях са тези на бившата еврокомисарка по бюджета Кристалина Георгиева и на доскорошната литовска президентка Далия Грибаускайте.

„Франция и Германия трябва се разберат помежду си, за да дадат тласък за постигане на консенсус сред останалите страни. Трябва да бъдат намалени вариантите, които в момента са на масата“, допълни източникът.

Той очаква тази вечер или нощ да бъде направена важна крачка напред.

Европейският съвет прие заключения за многогодишната финансова рамка, климатичните промени, дезинформацията и хибридните заплахи, външните отношения, разширяването и европейския семестър.

Провал на графика за "въглероден неутралитет"

Не е постигната обаче една от главните цели на ЕС, дискутирани на срещата, предаде Ройтерс. А именно – съюзът да постигне „въглероден неутралитет“ до 2050 г.

Тя не е получила единодушна подкрепа на Европейския съвет. На този график са се противопоставили Полша, Унгария и Чехия и в по-малка степен Естония.

Все пак амбициозната цел е записана в бележка под линия в текста на заключителната декларация. Там е отбелязано, че „голямо мнозинство от страните членки трябва да постигне климатичен неутралитет до 2050 г.“

Отпор на хибридните заплахи

В заключенията се казва, че ЕС трябва да гарантира координиран отговор на хибридните и киберзаплахите в сътрудничество със съответните международни играчи. Съветът приветства приемането на нова рамка за целеви ограничителни мерки.

Външни отношения

Съветът приветства мирното предаване на властта в Молдова и кани Еврокомисията и върховния представител за външната политика и сигурността да изработят система от мерки, за да подкрепят страната въз основа на устойчивото прилагане на Споразумението за асоцииране.

В приетия на срещата в Брюксел документ се потвърждават приетите през 2018 г. заключения срещу незаконната дейност на Турция в Средиземно и Егейско море. Съветът призовава Анкара да прояви сдържаност, да уважава суверенните права на Кипър. Повод са незаконните сондажи на Турция за петрол край Острова на Афродита.

Испания иска баланс между половете

Германският правителствен говортел Щефен Зайберт пусна в туитър снимка от срещата на Доналд Туск, Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Педро Санчес.

Преговорите по институционалните срещи започнаха след среща между Доналд Туск, френския президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел и испанския премиер Педро Санчес. Това съобщи пред журналисти испански дипломат.

„Вярваме, че са необходими различни видове баланси в евроинституциите. Но въпросът за баланса на половете е особено важен“, изтъкна дипломатът.

В момента само един от петте висши поста в ЕС се заема от жена. Федерика Могерини е върховен представител на Съюза за външната политика и сигурността.

Испания иска да избегне сблъсък между Европарламента  и Еврокомисията. Особено е важно тези назначения да не бъдат разглеждани като лична или политическа атака срещу определено политическо семейство или определена страна, допълни мадридският дипломат.