Article_top

В понеделник сутринта, докато возех сина си към училището, в което трябваше да държи изпита за Национално външно оценяване (НВО) по български език и литература, изведнъж ме загложди  тревога: какво ще правя, ако точно сега по пътя видим катастрофа? Занимавам се с първа помощ от над 20 години, помагала съм при не един инцидент на пътя, на който съм ставала свидетел. Никога не съм подминавала. Но… ако днес спра, това означава синът ми да не успее да се яви на НВО и аз с един замах да отрежа достъпа му до 99 % от гимназиите в София. И ако си мислите, че съм поредната параноична майка, бързам да доразкажа: в понеделник всичко беше наред, но в сряда сутринта, преди НВО по математика, катастрофа действително имаше.

Докато пътувахме, от училището ми се обадиха да ме предупредят, че на единствения път до него (намира се в близко до София село) има тежка катастрофа, и да изразят готовност, ако движението е спряно, да помогнат с кола от другата страна. За пореден път ме впечатлиха с безкрайната си загриженост към всяко дете тези невероятни Учители в едно малко, уж най-обикновено държавно училище. Е, размина ни се и този път – катастрофата наистина беше сериозна, но докато стигнем до нея, хората бяха успели да организират движението, нямаше с какво да помогнем и бяхме навреме за заветния изпит. 

Непоправим изпит

Защо разказвам всичко това? Защото всяка година в България десетки хиляди седмокласници се явяват на прословутите НВО и от резултатите от тези единствени изпити зависи образованието им през следващите 5 години. А като се имат предвид огромните разлики в нивото на училищата, истината е, че залогът изобщо не засяга само въпросните 5 години. 

Кандидатстването в гимназия след 7 клас е единственият „непоправим“ изпит у нас. Кандидатстудентски изпити за повечето специалности се организират неколкократно, а ако човек въпреки всичко не успее, нищо не му пречи да пробва отново следващата година. След 7 клас такъв шанс няма. Всяка година се хвърлят все повече средства и усилия за организирането на тези единствени НВО, като се измислят всевъзможни мерки за сигурност, на които специалните служби могат да завидят. Но да се организират с нормални усилия две сесии, не може. Каквото – такова.  Ако детето се разболее за изпитите, ако си счупи ръката, ако не е в състояние да се съсредоточи, защото онзи ден е починала баба му – втори шанс няма.  

Тази година стана известен случай на дете с варицела, за което от съответното РУО нехайно отговорили на майката: „Щом е в карантина, не може да се яви. Но спокойно, ще влезе все някъде и без НВО.“ А знаете ли колко са паралелките в София с бал до 100 на второ класиране миналата година (т. е. максималният при оценки „отличен“ по балообразуващите предмети от дипломата и 0 точки от НВО поради неявяване)? Общо 12 от 350.  В голяма част от тях максималният бал не е много по-висок от минималния. Можете да си представите общата мотивация и атмосфера в класа, в който би попаднало едно любознателно дете с афинитет за учене единствено заради лошия си късмет, въпреки че мечтата му е била някоя езикова или математическа гимназия (например).

Голямата ножица

Тук стигаме до втория проблем. Всяка година все повече деца и родители осъзнават, че при плачевното състояние на цялата ни образователна система един от малкото шансове за що-годе нормално образование и среда остават само шепа училища. „Ножицата“ между „елитните“ и „неелитните“ училища постоянно се разширява, но проблемът не е в съществуването на добрите гимназии, а в липсата на воля и стратегия за развитие на останалите. Това води до невероятна конкуренция, при която водещ е не толкова интересът към определени предмети (каквато е идеята на профилираните гимназии), а стремежът да се избяга от посредствеността в другите училища. От това губят най-вече децата, а печелят може би само постоянно роящите се школи и курсове. И разбира се, чиновниците, които отчитат дейност, пък дългосрочните последици бездруго никой от тях няма да дочака на същия пост. 

Каква всъщност беше заявената цел на НВО при въвеждането им? Те трябваше да служат за показател за нивото и проблемите в различните училища. Използването на резултатите за кандидатстване в гимназия беше, образно казано, страничен продукт. Само че нищо подобно не се случи. Нещо като с таксите за синя зона в столицата – щяха да се събират, за да се построят повече паркинги, ама само се събират.

Темите за смисъла от НВО и за изключително ниското средно ниво на прогимназиалното и гимназиалното  образование у нас са широки и многоаспектни. Думата ми в случая беше за фиксирането на два изпита, в които  се влага огромен ресурс, а в крайна сметка полезният ефект е крайно съмнителен. Както за всеки друг проблем в нашата държава, статистики и анализи липсват. (Излишно е да уточнявам, че не говоря за статистиките за броя на двойките и шестиците всяка година.) Не е ясно каква е ползата от НВО за развитието на образованието като цяло и за въвеждането на една или друга реформа. Не е ясно доколко този начин на подбор е действително обективен и подходящ за много от училищата. Не е ясно колко добре подготвени деца отпадат от класацията за желаните училища, защото не са успели да се явят точно в тези дни по напълно уважителна причина. Не е ясно дори колко случая на преписване на практика се предотвратяват с безумните, все по-сложни мерки за сигурност и струва ли си наистина. 

За сметка на това е пределно ясно, че година след година децата ни са подложени на безкраен стрес и умора, че пропиляват маса време в зубрене – и то в една толкова активна възраст, когато в тази година могат да се научат много други, полезни неща. На всичкото отгоре семействата им харчат цели състояния за курсове, които, нека бъдем честни, далеч не всички могат да си позволят, без да се замислят.

Възможни решения

Всичко това би могло да се реши по един прост и устойчив начин: 

1. Дамите и господата в МОН да помислят сериозно за стратегия за повишаване на качеството на образование във всички училища, а не само за дебнене на преписвачи.

2. Профилираните гимназии да организират собствени приемни изпити, както намерят за добре.

3. А когато някой добие ясна представа какво и защо ще измерва с национални оценявания, да започне да ги провежда, но ако може, без да докарва до нервна криза купища деца, родители и учители. И най-малкото, да си даде сметка, че не може с един изпит хем да открива и анализира проблеми в образованието, хем да издава присъди на децата кое къде ще учи.

Разбира се, пределно ми е ясно, че всички, които са „му хванали цаката“ на кандидатстването в момента, ще нададат вой до небесата. Също така е ясно, че то далеч не е единственият – нито най-фундаменталният – проблем в образователната ни система. Тя цялата е оплетена в необмислени хрумвания на образователни чиновници и произволни псевдореформи, за които никой не си е направил труда да анализира такива елементарни показатели като проблем, решение и критерии за успех. Но тези изпити прекрасно синтезират огромна част от проблемите: акцент върху кръстословични познания, ровене до откат в коловозите на възрожденския патриотизъм, препускане напред в материала, без никой да се интересува от дълбоките пропуски, които трупат децата, и накрая – формално оценяване, чиято единствена грижа е резултатите да не изглеждат твърде зле.

Крайно време е да решим какво образование и бъдеще всъщност желаем за децата си и да заявим волята си твърдо и единно. В момента всички се спасяваме поединично. В случая с НВО пращаме децата цяла година събота и неделя на курсове, роптаем и ругаем, но когато всичко свърши, отдъхваме си и продължаваме, все едно нищо не е било, защото проблемът вече не е наш. Или, ако имаме възможност, ги записваме в частни училища. Или, ако сме чак такива ентусиасти, изобщо ги оттегляме, доколкото е възможно, от „системата“ и поемаме грижата за образованието им в свои ръце.

В моето семейство впрочем направихме точно това, така че драмата с НВО ни засяга доста бегло. Но това е без значение, защото в крайна сметка някой ден всички тези деца ще живеят в едно общество и благоденствието в него ще зависи не от 5-те процента най-неуки и неграмотни, нито от 5-те процента гениални деца, които ни прославят по целия свят, а от останалите 90 процента, от широката част на „камбаната“ в графиката на образованието.

Както наскоро писа Цветозар Цаков: „Образователната институция е болезнено и безвъзвратно остаряла. Амортизирала се е, скърца, рони се и скоро ще ни се стовари на главите. Независимо дали още сме под покрива ѝ, или отдавна сме избягали.“ 

Ирина Манушева е философ по образование, преводач по професия и майка на три деца. Вярва, че всеки от нас е отговорен за света, който ще завещаем на децата си, и за децата, които ще завещаем на света.

 
Снимка архив БГНЕС

В понеделник сутринта, докато возех сина си към училището, в което трябваше да държи изпита за Национално външно оценяване (НВО) по български език и литература, изведнъж ме загложди  тревога: какво ще правя, ако точно сега по пътя видим катастрофа? Занимавам се с първа помощ от над 20 години, помагала съм при не един инцидент на пътя, на който съм ставала свидетел. Никога не съм подминавала. Но… ако днес спра, това означава синът ми да не успее да се яви на НВО и аз с един замах да отрежа достъпа му до 99 % от гимназиите в София. И ако си мислите, че съм поредната параноична майка, бързам да доразкажа: в понеделник всичко беше наред, но в сряда сутринта, преди НВО по математика, катастрофа действително имаше.

Докато пътувахме, от училището ми се обадиха да ме предупредят, че на единствения път до него (намира се в близко до София село) има тежка катастрофа, и да изразят готовност, ако движението е спряно, да помогнат с кола от другата страна. За пореден път ме впечатлиха с безкрайната си загриженост към всяко дете тези невероятни Учители в едно малко, уж най-обикновено държавно училище. Е, размина ни се и този път – катастрофата наистина беше сериозна, но докато стигнем до нея, хората бяха успели да организират движението, нямаше с какво да помогнем и бяхме навреме за заветния изпит. 

Непоправим изпит

Защо разказвам всичко това? Защото всяка година в България десетки хиляди седмокласници се явяват на прословутите НВО и от резултатите от тези единствени изпити зависи образованието им през следващите 5 години. А като се имат предвид огромните разлики в нивото на училищата, истината е, че залогът изобщо не засяга само въпросните 5 години. 

Кандидатстването в гимназия след 7 клас е единственият „непоправим“ изпит у нас. Кандидатстудентски изпити за повечето специалности се организират неколкократно, а ако човек въпреки всичко не успее, нищо не му пречи да пробва отново следващата година. След 7 клас такъв шанс няма. Всяка година се хвърлят все повече средства и усилия за организирането на тези единствени НВО, като се измислят всевъзможни мерки за сигурност, на които специалните служби могат да завидят. Но да се организират с нормални усилия две сесии, не може. Каквото – такова.  Ако детето се разболее за изпитите, ако си счупи ръката, ако не е в състояние да се съсредоточи, защото онзи ден е починала баба му – втори шанс няма.  

Тази година стана известен случай на дете с варицела, за което от съответното РУО нехайно отговорили на майката: „Щом е в карантина, не може да се яви. Но спокойно, ще влезе все някъде и без НВО.“ А знаете ли колко са паралелките в София с бал до 100 на второ класиране миналата година (т. е. максималният при оценки „отличен“ по балообразуващите предмети от дипломата и 0 точки от НВО поради неявяване)? Общо 12 от 350.  В голяма част от тях максималният бал не е много по-висок от минималния. Можете да си представите общата мотивация и атмосфера в класа, в който би попаднало едно любознателно дете с афинитет за учене единствено заради лошия си късмет, въпреки че мечтата му е била някоя езикова или математическа гимназия (например).

Голямата ножица

Тук стигаме до втория проблем. Всяка година все повече деца и родители осъзнават, че при плачевното състояние на цялата ни образователна система един от малкото шансове за що-годе нормално образование и среда остават само шепа училища. „Ножицата“ между „елитните“ и „неелитните“ училища постоянно се разширява, но проблемът не е в съществуването на добрите гимназии, а в липсата на воля и стратегия за развитие на останалите. Това води до невероятна конкуренция, при която водещ е не толкова интересът към определени предмети (каквато е идеята на профилираните гимназии), а стремежът да се избяга от посредствеността в другите училища. От това губят най-вече децата, а печелят може би само постоянно роящите се школи и курсове. И разбира се, чиновниците, които отчитат дейност, пък дългосрочните последици бездруго никой от тях няма да дочака на същия пост. 

Каква всъщност беше заявената цел на НВО при въвеждането им? Те трябваше да служат за показател за нивото и проблемите в различните училища. Използването на резултатите за кандидатстване в гимназия беше, образно казано, страничен продукт. Само че нищо подобно не се случи. Нещо като с таксите за синя зона в столицата – щяха да се събират, за да се построят повече паркинги, ама само се събират.

Темите за смисъла от НВО и за изключително ниското средно ниво на прогимназиалното и гимназиалното  образование у нас са широки и многоаспектни. Думата ми в случая беше за фиксирането на два изпита, в които  се влага огромен ресурс, а в крайна сметка полезният ефект е крайно съмнителен. Както за всеки друг проблем в нашата държава, статистики и анализи липсват. (Излишно е да уточнявам, че не говоря за статистиките за броя на двойките и шестиците всяка година.) Не е ясно каква е ползата от НВО за развитието на образованието като цяло и за въвеждането на една или друга реформа. Не е ясно доколко този начин на подбор е действително обективен и подходящ за много от училищата. Не е ясно колко добре подготвени деца отпадат от класацията за желаните училища, защото не са успели да се явят точно в тези дни по напълно уважителна причина. Не е ясно дори колко случая на преписване на практика се предотвратяват с безумните, все по-сложни мерки за сигурност и струва ли си наистина. 

За сметка на това е пределно ясно, че година след година децата ни са подложени на безкраен стрес и умора, че пропиляват маса време в зубрене – и то в една толкова активна възраст, когато в тази година могат да се научат много други, полезни неща. На всичкото отгоре семействата им харчат цели състояния за курсове, които, нека бъдем честни, далеч не всички могат да си позволят, без да се замислят.

Възможни решения

Всичко това би могло да се реши по един прост и устойчив начин: 

1. Дамите и господата в МОН да помислят сериозно за стратегия за повишаване на качеството на образование във всички училища, а не само за дебнене на преписвачи.

2. Профилираните гимназии да организират собствени приемни изпити, както намерят за добре.

3. А когато някой добие ясна представа какво и защо ще измерва с национални оценявания, да започне да ги провежда, но ако може, без да докарва до нервна криза купища деца, родители и учители. И най-малкото, да си даде сметка, че не може с един изпит хем да открива и анализира проблеми в образованието, хем да издава присъди на децата кое къде ще учи.

Разбира се, пределно ми е ясно, че всички, които са „му хванали цаката“ на кандидатстването в момента, ще нададат вой до небесата. Също така е ясно, че то далеч не е единственият – нито най-фундаменталният – проблем в образователната ни система. Тя цялата е оплетена в необмислени хрумвания на образователни чиновници и произволни псевдореформи, за които никой не си е направил труда да анализира такива елементарни показатели като проблем, решение и критерии за успех. Но тези изпити прекрасно синтезират огромна част от проблемите: акцент върху кръстословични познания, ровене до откат в коловозите на възрожденския патриотизъм, препускане напред в материала, без никой да се интересува от дълбоките пропуски, които трупат децата, и накрая – формално оценяване, чиято единствена грижа е резултатите да не изглеждат твърде зле.

Крайно време е да решим какво образование и бъдеще всъщност желаем за децата си и да заявим волята си твърдо и единно. В момента всички се спасяваме поединично. В случая с НВО пращаме децата цяла година събота и неделя на курсове, роптаем и ругаем, но когато всичко свърши, отдъхваме си и продължаваме, все едно нищо не е било, защото проблемът вече не е наш. Или, ако имаме възможност, ги записваме в частни училища. Или, ако сме чак такива ентусиасти, изобщо ги оттегляме, доколкото е възможно, от „системата“ и поемаме грижата за образованието им в свои ръце.

В моето семейство впрочем направихме точно това, така че драмата с НВО ни засяга доста бегло. Но това е без значение, защото в крайна сметка някой ден всички тези деца ще живеят в едно общество и благоденствието в него ще зависи не от 5-те процента най-неуки и неграмотни, нито от 5-те процента гениални деца, които ни прославят по целия свят, а от останалите 90 процента, от широката част на „камбаната“ в графиката на образованието.

Както наскоро писа Цветозар Цаков: „Образователната институция е болезнено и безвъзвратно остаряла. Амортизирала се е, скърца, рони се и скоро ще ни се стовари на главите. Независимо дали още сме под покрива ѝ, или отдавна сме избягали.“ 

Ирина Манушева е философ по образование, преводач по професия и майка на три деца. Вярва, че всеки от нас е отговорен за света, който ще завещаем на децата си, и за децата, които ще завещаем на света.

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Размисъл

Самата идея за оценяване на знания е малоумна, от там трябва да се тръгне... Освен това не случайно терминът се нарича образова-НИЕ, т.е. ние сами трябва да се образоваме, а не да чакаме някой друг да ни направи програма, схема или каквото там му дойде наум...

Петиция

Фондация „Истина и памет” започна петиция срещу подмяната на фактите и събитията от комунистическия режим и прехода към демокрация в новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас за учебната 2019/2020 г. Инициаторите са срещу манипулативното, подвеждащо и тенденциозното представяне на информацията, която ще получат учениците. Всеки, който не е съгласен с готвената манипулация, може да се подпише ТУК:
https://www.peticiq.com/1944-1989______________10-?u=3246146&uv=15943802
Влади Кирилов's picture
Влади Кирилов
Нркадърник

Малко драматично е представено

НВОто е един вид републикански финал на всички участници, завършващи 7 клас. Ако си контузен , болен, неразположен или закъснееш за изпита -губиш. Като в спорта, като във всеки конкурс. Няма драма, няма трагедия, защото с диплом за завършено средно образование вратите на всеки наш университет са отворени. Ако добавиш към дипломата за завършено образование в кое да е българско училище и сертифицирано знание на чужд език, вратите на 90% от европейските университети са отворени.

Радвам се, че се надигат

Радвам се, че се надигат гласове срещу това безумие, което беше представено като "демократично". Писах това отдавна, 14-та година потресена от абсурда и в надежда някой да се развълнува и да се противопоставим, е не да с спасяваме поединично. По-късно синът ми мина през това меле, а сега споделя, че освен ужас не помни нищо от 7-ми клас - не помни как са играли със съученици, какво са учили, спомня си само ужаса като състояние, всичко друго е изтрито. Сега го чака 10 клас, с матури, които ще отрежат много деца, особено момчета от възможност за образование на по-късен етап, ако на изпита по една или друга причина не се справят.... А като не се справят - огромна нищо не можеща гвардия 16-17 годишни ще лумпенизира на улицата. Моите 5 стотинки по темата от 2014г.: "От сутринта чета как се стискат палци и се пожелава успех на децата в 7-ми клас за това безумие, което изправя за поредна година на нокти цялата образователна общност и най-вече децата! За много от тях това е последният етап от изтерзаващи най-малко две години допълнителни частни уроци по български и математика най-вече. Гилдията даващи уроци е нахранена, децата са побъркани, родителите са в шок, но и амбициирани… И никой не повдига глас! Родители мълчат и от първи клас тикат децата на всякакви олимпиади и „кенгурута“, за да били свиквали с изпити, плащат за частни уроци надъхани със страх и амбиции. Мълчи учителската гилдия притисната от администрацията, мълчат журналята, които хабер си нямат от това какво става, а чиновниците в министерството и инспекторатите обикалят цял свят с европейски пари и спускат директиви след директиви, абсолютно негодни и ненужни на училищата… Бълват се справи и статистики… Системата действа!

Както и преди години на пръсти се броят гимназиите, за които е боят – английските, немската, френската и още хайде да са три-четири. Аргументирано би било и кандидатстването в техникумите. Другите училища, дето множат всякакви абсурдни профили, или афишират езиково обучение с преподаватели, които вероятно по-лошо от децата говорят английски, примерно, са общообразователни. Макар и да не дават нужното ниво общо образование. Питам се тогава защо е всичко това, освен ако не е подхранване на ученическата мафия? Питам се, защо дете 7 години учило в едно училище не може без изпит да продължи в същото – какво, не са го научили ли?!? Питам се защо деца на по 13-14 години трябва да имат ясна представа с какво ще се занимават цял живот и ги набутват в някакви измислени профили без да се постига елементарна грамотност? Питам се защо трябва да се множат паралелни на образователната система школи и школички от приближени до министерството, готвещи зазубрянето с аплобм на словесни аквилибристики? Питам се как и от кого (пак са сигурно групичка приближени до така организираната система) готвят на прима виста тестове след тестове - често грешни, които отдавна са подложени на критика в цивилизования свят? Питам се, защо децата от 7-ми клас сега държат изпит, след като имат още да учат почти цял месец, и как учителите са успели да „сбият“ и предадат материала? Да не говорим за затвърждаването на знанията – то не е предвидено у нас. У нас са предвидени контролни, и контролни, и входно-изходни нива…
И какво става след това? След това всички тъй наречени „езикови“ училища забутват децата в нулева година – учат езика по цял ден … пак от „О“, макар да са го учили от 1-ви, 3-ти или 5-ти клас, дори не броя тук алиансите и школите. Това си е велико разхищение на средства и време! В тази нулева година има и малко физкултура и туй-онуй за разтоварване. През това време децата успешно забравят всичко, учено досега – история, география - ох, ония предмети сбутани във великите нови „Човек и Природа“ и най-вече „Човек и Общество“ заради тази нулева година… Не че на децата ще им остане и без това ученото в 3-ти клас „обществено устройство на Османската империя“, примерно, или натиканите няколко века в един час с всичките им ханове, царе и дати в този бездарен и объркан учебник и учебен предмет… За изтриване на нетвърдите математически знания през това време да не говорим…

Днес и други ден ще се пържат едновременно децата от 7 и 12 клас, а училища, инспекторати ще се побъркват да разнасят засекретени тестове, подпечатани чернови листчета, сложени в пликчета, учители ще се носят в други училища да са квестори, за да не подсказват, цяла гвардия ще чете и проверява, след това разсекретява, родители ще редят и пишат вместо децата си списък от 100 желани училища, защото напишеш ли три, а детето ти не мине, изпада от класацията и след това може да се окаже в циганското училище до Кремиковци… А след това ще започне второ, та трето, та Директорско класиране, пък не дай си боже да замине семейството на почивка и да не се запише! Цяло лято нерви...

Това нашето не е образование. Това нашето е безумие. Аз засегнах само една част от него – кандидатстването в 7-ми клас. Горките деца! Сигурно за да стигнат до тук вече им е осигурено отвращението от ученето.
Много ми е мъчно и гневно! А на вас?"

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?