"Апартаментгейт" бе само черешката на тортата от причини, поради която Бойко Борисов и ГЕРБ започнаха да губят обществено доверие. И докато по отношение този скандал премиерът и лидер на основната управляваща партия реагира по-скоро адекватно, то останалите проблеми си остават такива и дори се задълбочават. Ако иска в изборните дни да обира и периферия, да не разчита само на твърдото ядро, за което оставането на ГЕРБ на власт е по-скоро битов, отколкото политически въпрос, то Борисов би трябвало да се огледа и за другите си недостатъци.

Най-сериозният от тях, разбира се, е все по-умерената позиция на ГЕРБ спрямо ВладимирПутин. Толкова умерена, че европейското развитие в името на партията взе да става все по-малко европейско и все повече евразийско. В последните дни обаче, покрай дискусията за партийните субсидии, Борисов и ГЕРБ направиха твърде много грешки, които вероятно ще имат отражение при едни бъдещи избори.

1. Трудно можем да се отърсим от впечатлението, че моментът за намаляването - всъщност унищожаването - на партийните субсидии е избран неслучайно - няколо месеца преди предстоящия местен вот. Ясно е, че подобен ход ще удари най-вече опозицията, особено извънпарламентарната, която сериозно разклати стабилността, вкарвайки един евродепутат. Подобни заигравки с властови инструменти с цел извличане на изборни дивиденти българският избирател - при всичките му несъвършенства - досега винаги е наказвал. Референдумът, на който се позовава Борисов, бе проведен още в мандата на предишня парламент. А той се сети за субсидията точно сега.

2. Като стана дума за референдума: за Борисов очевидно гласът народен не е глас Божи, а глас, който му шепне на ушенце каквото на него самия му се харесва. Премиерът някак много удобно за него си избра с коя народна воля да се съобрази изцяло и с коя не чак толкова. Във въпросния референдум, както е известно, имаше още два въпроса. Единият бе за задължителното гласуване, което съществува под някаква форма у нас. Другият бе за чист мажоритарен вот за депутати. Факт е, че ГЕРБ навремето внесе законопроект и по тази тема. Той обаче не мина дори на първо четене, а герберите не се постараха да направят нещо повече от пи ар кампания. Докато намаляването на субсидията щеше да бъде прието и на второ четене, ако не бе спряно в последния момент от Валери Симеонов. При това в ГЕРБ успяха да намерят подкрепа от ДПС.

3. Като стана дума за ДПС: един от основните неписани закони в българската политика е, че който се е хванал с ДПС добро не е видял. В БСП и особено в НДСВ знаят доста по този въпрос. Борисов като че ли е наясно с този закон, но в последните дни близостта между двете партии взе да излиза и пред кулисите. Зад кулисите тя отдавна е факт, но се вижда предимно от активните по отношение на политиката граждани. С консултации в парламента, общи становища и общи гласувания тази близост ще стане безпощадно ясна дори за онези, които само от време на време гледат новини по телевизията.

С цялото си поведение в този дебат Борисов за пореден път разочарова всичката възможна периферия, която би подкрепила ГЕРБ на следващи избори. За пореден път се видя, че да си строител на магистрали е едно, а строител на съвременна България - съвсем друго.

Темите, повдигнати от народната воля, за която Борисов твърди, че е силно загрижен, са сериозни. Те изискват сериозен, задълбочен подход, а не популистко плъзгане по повърхността. Субсидията трябва да се намали, но гаранциите за съществуването на по-малките партии, както и на онези партии, които не искат да влизат в нерегламентирани взаимоотношения с бизнеса, трябва да останат. За мажоритарния вот също има балансирано решение - преференциално гласуване с нисък праг и без привилегии за водача на листата, каквито сега има на парламентарни избори и избори за общински съветници. Между другото истинското преференциално гласуване бе предизборно обещание на ГЕРБ още на първите му парламентарни избори. То не е изпълнено и до ден-днешен.