Като във верижна катастрофа в понеделник се сблъскаха събития от спектъра на нашата обществена фрустрация. Ремонтите в столицата отдавна са психодрама, а при по-силен дъжд центърът вече може да се ползва за плавателен канал. Цяла кохорта едри политици си купуват евтини апартаменти, като заобикалят данъчното законодателство - антикорупционната комисия не намира нищо нередно. А „барбекюто“ на покрива на апартамента, който притежава шефът на същата тази комисия, е незаконно, но няма да се събаря. Фрустрация на квадрат.

Миялна машина за чист блясък

Органът, който все повече прилича на миялна машина, не видя проблем с конфликт на интереси с нито един от замесените в сагата „Апартаментгейт“. От Цветанов през Цачева и Рашидов, та до опозиционерите Йончева и Зарков - всички по един аршин проверявани и всички по същия аршин „оневинени“. И проверката им включвала справки в сайта на парламента, в сайта на Търговския регистър до “снемане на обяснения” от политици. Това всеки гражданин с добра административна култура може да го направи и сам. 

За лидера на НФСБ Валери Симеонов пък открили някакви нередности с постройки в неговия хотел „Панорама“, имало и редица констативни протоколи за събарянето им от държавния строителен надзор, решение на Върховния административен съд..., но нищо не могли да направят. По закон производството за установяване на конфликт на интереси се образува не по-късно от 3 години от извършване на нарушението, а давността е изтекла, защото казусите били в периода между 2012 и 2016 г.

По този повод група фрустрирани зевзеци от социалната мрежа решиха да отидат до КПКОНПИ и „сами да се предадат“, за да има поне някой виновен.

Оказа се, че в същия този понеделник Столичната община не видя проблем и в постойките на покрива на апартамента на председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. През април кметът на район „Слатина“ Наталия Стоянова е издала заповед, в която се казва, че „барбекюто“ на Геооргиев е незаконно и трябва да се събори. Месец след това по-големият началник – директорът на строителния контрол в Столичната община Влади Калинов, обезсилил нейната заповед със своя заповед.

 

Всичко това се превръща в един одиозен виц. С какви претенции оттук насетне Пламен Георгиев ще бори корупцията по високите етажи на властта от своята висока и незаконна тераса?

Възторзи за временна утеха 

Тази обществена фрустрация, която всекидневно ни обхваща, се засилва и от примери, в които се опитваме да черпим вдъхновение. Няма как по друг начин да бъде обяснена радостта от победата на Екрем Имамоглу срещу крепостта на Ердоган в Истанбул. Или възбудата от многохилядните протести на румънците и чехите, нетърпими срещу корупцията в правителствата, които ги управляват.

 

Възторгът, с който част от публичността в България реагира на тези събития, напомня компенсаторен механизъм. Потапяме се в чужди емоции, а не виждаме тукашни положителни събития. Върху родния негативизъм наслагваме пожелателната радост от случките другаде. Няма нищо лошо в моментното опиянение от победата на опозиционния кандидат в Истанбул - или от многохилядния протест срещу чешкия премиер Бабиш, но то не подобрява безотрадната действителност в родината. И носи само временна утеха.

С няколко думи обществената фрустрация, в която сме изпаднали, е като да искаш нещо да ти се случи, ама да не се случва точно така, както си го представяш. Закони има, ама рядко се спазват. Съдебна система има, но справедливост няма. Партии и политици бол – политики хич. Живеем по-богато спрямо 90-те, но не сме по-щастливи.

И накрая идва фрустрацията с целия си арсенал от емоционални състояния – яд и агресия, самосъжаление и смълчана мъка... Или пълна апатия, която тихичко си тананика „майната му“ на всичко и всички... В маранята нищо не се променя, само си жужим.