"Като пълноправен член на ЕС и НАТО България може да бъде мост в отношенията между двете организации и Русия".

Ако вярваме на пресцентъра на парламента и на БТА, това е предложила председателката на Народното събрание Цвета Караянчева по време на посещение в Москва днес.

Не помня някой да е питал българите съгласни ли са управляващите ги политици да предлагат родината ни като съоръжение, по което някой да минава от точка А до точка Б и обратно.

Не помня някой да ме е питал и мене лично. Но, ако доживея това да стане, ще отговоря: "Не".

България е моята страна, а не място за преминаване. България е в Европейския съюз и в НАТО. Те са съюзи на споделени ценности. България не е хем в тях, хем между тях и останалия свят, където е принадлежала някога.

Страната ми не е антре, мост, пасарелка, т.е. територия с транпортно-логистично-посредническа функция. 

Разбирам бакалското изкушение да осребриш такава функция, ако случайно си попаднал във властта. Само че то няма нищо общо с понятия като суверенитет, национално достойнство, ценности.

То няма общо и с "общия проект за бъдещето", който представлява нацията. Не споделям проект за България като "коридор" между Изтока и Запада. Искам да знам къде точно принадлежи мястото, в което живея.

Караянчева е направила "мостовия" си демарш в разговор с председателката на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко, ако вярваме на съобщението на прецентъра на Народното събрание и на БТА.

Матвиенко е сред първите руски ръководители, попаднали под санкциите на Европейския съюз и САЩ заради незаконната окупация на Крим от Русия през март 2014 г.

България е гласувала "за" тези санкции. И редовно гласува "за" периодичното им продължаване.

Какво прави председателката на парламента на евроатлантическа България при тази особа и кого е питала, за да ни предлага на нея като "мост"? Какво си въобразяваме, че би минало по него, ако изобщо някой извън София вземе насериозно тази изтъркана метафора?

Тя, подобно на "енергиен център на Балканите" и "голям шлем", е част от идеологемите на бившата ком номенклатура от ранния преход, отразяващи неохотата й да приеме прозападния курс на страната ни и усилията й колкото може да го предотврати и отклони, както и страха й да се раздели с покровителството на Москва.

Имат ли ЕС и НАТО нужда от българския мост? Те снижиха отношенията си с Русия до минимум след анексията на Крим и кризата в Донбас и дадоха да се разбере, че няма да има никакви компромиси с нарушения на международното право. Докато над Крим се вее руски флаг, докато Източна Украйна е окупирана от поддържани от Кремъл сепаратисти, ще има санкции и изолация на Русия. Точка.

Възнамерява ли Русия да минава по Караянчевия "мост"? Руският президент Владимир Путин на 28 и 29 юни ще го заобиколи и ще разговаря пряко с американския си колега Доналд Тръмп и с европейски лидери на срещата  на Г-20 в Япония.

 
Освен това Путин си има т.нар. "нормандски формат", чрез който периодично общува с канцлера на Германия и президентите на Франция и Украйна. 
 
И изобщо, ако Путин реши да преговаря с някого в Европа, в САЩ или другаде по света, едва ли ще му бъде нужен български мост. Ще му вдигнат веднага слушалката. Хайде - на бас. На каса водка.
 
Не съм сигурен обаче, че Путин ще си вдигне веднага телефона, ако му звъннат от "моста" или от "хъб"-а.
 
Не остава никакво разумно обяснение на "мостовата" дипломация на Караянчева, освен че ГЕРБ се опитва да свие политика на БСП. Да дръпне русофилското килимче изпод нозете на Корнелия Нинова и на най-чугунения й електорат.
 
Хорошо, но това оставя без отговор въпроса: Защо да гласуваме синьо, като ще получим пак червен резултат във външната политика?
 
 
Караянчева не е първата да предлага "мостови" услуги в Москва. Кандидати за такъв сервиз дал Господ - еврофобското правителство на Италия, френската крайна десница, Виктор Орбан. При тях ли искат да ни наредят управляващите?
 
 
Нееее. Питайте ги в Брюксел и там ще чуете съвсем друга песен. Ние твърдо сме за санкциите против Русия. Ние сме лоялни членове на ЕС и НАТО. Ние сме егати дипломатите. Колкото и столове да ни предложиш на международната арена, можем да седнем на всички тях едновременно.
 
Управляващите може и да го могат този мурафет. Но, докато го правят, България седи на земята "по турски" - извън Шенген, извън еврото, под наблюдение и без "поток". Никой не вярва на "мостове".
 
Европа не е сляпа, глуха и глупава. Тя иска да знае от коя страна си. В нея ли си? С нея ли си? Или се правиш на инфраструктура, която стърчи от югоизточния й край към погрешната страна на историята и на географията.
 
Впрочем, Русия се отнася подобно към мостообразните си партньори. Превити гърбове, които й се предлагат, за да мине по тях, не й вдъхват уважение.
 
"Мостовото" предложение на Караянчева е поредната илюстрация, че 30 години след разпада на съветския блок, 15 години след влизането в НАТО и 12 години след присъединяването към ЕС България продължава да страда от криза на идентичността.
 
И тя си е чисто българска криза. Нито е европейска, нито е атлантическа.