Article_top

Стив Ханке

Скоро след началото на последната Велика рецесия аз написах статия за Globe Asia, озаглавена "Голямата депресия? (декември 2008 г.)". В нея наблегнах на изводите, които се съдържат в сериозната книга на Робърт Хигс "Депресията, войната и Студената война" (2006 г.). Хигс стига до заключението, че заради несигурността в режима на управление инвеститорите се притесняват да отделят средства за нови проекти. Те просто не са знаели какво ще е следващото нещо, което президентът Рузвелт и хората от Новия ред ще направят.

Тогава през септември 2008 г. предупредих, че несигурността в режима може да доведе до проблеми в текущата криза. Както се видя, политическите класи бяха заети с обвинения към пазара. Те просто нямаше как да насочат показалците си към себе си, нито световните централни банкери щяха да сторят това.

Да, несигурността в режима все още продължава и американската икономика, която е прокламирана като най-силната в света, всъщност не е толкова силна. Придружаващата графика на номиналните крайни продажби на вътрешни потребители (КПВП), която е най-добрият изразител на съвкупното търсене, показва, че показателят все още е анемичен. Текущият процент на годишен растеж е само 3,9%, доста под дългосрочният тренд от 5%. Така, че САЩ все още остават в блатото на рецесията на растежа.


Благодарение на продължаващата несигурност в режима и слабия монетарен ръст - широките пари (Дивизия М4) растат с годишните 2,5%, икономиката не успява да се надигне.

За да разберем по-добре какво се случи от 2008 г. насам и накъде отиваме, най-добре е да използваме възможността да интерпретираме и разберем икономическите данни в техните графики, свързаност и връзки, които вероятно ще се случат и в бъдещето.

Прецизните топологични модели, накратко, хубавите диаграми, са ключът към създаването на представа за бъдещето. Затова представям и серия от диаграми, които показват връзката между безработицата и диференциала между печалбата и лихвата.
Тази важна, но пренебрегвана връзка първо е била анализирана от моя уважаван преподавател Кенет Боулдинг (1910-1993 г.).

Ето как Боулдинг обобщава икономиката на диференциала печалба-лихва в неговата последна книга "Структурата на съвременната икономика" (1993 г.):

Когато наема някого, работодателят жертва лихвата, която би платил, ако вземе заем от банка за парите за неговата заплата, в надеждата да получи печалба от продукта на неговата работа. Тази работа може да се състои в поддръжката на собствеността, която правят чистачките. Може да включва преобразуването на една материя в друга с по-висока стойност, като например желязото в автомобили или зърното в брашно. Може да е свързана с продажба на неща, като освобождава складовите наличности срещу по-висока цена.

Всичко това включва операции, в които нарастването на брутната стойност на бизнеса се очаква да бъде по-голямо от заплатите и и другите разходи, които се изваждат от брутната стойност, така че нетната стойност нараства с величината на печалба.

Боулдинг заключава, че бизнесът се насочва към наемане на работници, когато диференциалът между печалба и лихва нараства. С неговото увеличение очакваната печалба от наема на нов работник нараства в сравнение с цената на лихвата. Обратното, ако диференциалът печалба-лихва намалява (или става отрицателен, както се е случило през Великата депресия), бизнесът е склонен да намалява работниците си, защото цената на парите нараства, в сравнение с маржа на печалба.

Следващите диаграми на разсейване са това, което Боулдър нарича "времево разсейване". Всяка точка във времевото разсейване показва величината на две променливи и е свързана със стрелки, които показват времевия интервал, в който точките се случват.

Първото времево разсейване е от 1929 г. до 1937 г. Диференциалът печалба-лихва е показан в проценти на хоризонталната ос, а безработицата е показана на вертикалната ос. С избухването на Великата депресия стойността на показателя се свива, като става отрицателна през 1932 г. Драматичният ръст на безработицата може да се свърже със срива на диференциала печалба-лихва. През 1933 г. показаталет започва да нараства, което се вижда и при безработицата.

Общата схема е ясна и свързана с икономическата теория - промените между диференциала печалба-лихва и нивото на безработицата са с отрицателна корелация.

Когато се преместим от Великата депресия към сегашната Велика рецесия (виж графиката 2006-2013), диаграмата на разсейване показва същото движение по часовниковата стрeлка, както и през 1929-1937 г.

Диаграмата на разсейване показва колко тясно е полето за маневри на Управлението на Федералния резерв (Фед). Ако Фед увеличи лихвения процент твърде агресивно, диференциалът печалба-лихва ще се свие и безработицата ще нарасне, като диаграмата на разсейване ще се завърти по посока на часовника.

Следващата графика показва диференциала печалба-лихва и безработицата в течение на времето. Тези две метрики обикновено се движат в противопосочни направления. Но това не се случи в сегашната криза. Защо? Ето тук на фона на общата картина излиза несигурността в режима.

В наскоро излязлата впечатляваща книга на Роджър Копъл "От криза до доверие: Макроикономиката след катастрофата" (2014 г.) той заключава: Скорошните регулаторни нововъведения като закона Дод-Франк (б.р., закон за банкова регулация, влязъл в сила през юли 2010 г.) противоречи на законовите принцип и така подкопава доверието и увеличава политическата несигурност". Което е по-важно, Копъл представя измерители на несигурността на режима в сегашната криза и техния негативен ефект върху доверието и икономическата активност.

 

Доколкото прогресивните икономически политики са преследвани с жар, можем да очакваме още повече несигурност в режима, потиснато доверие, ниски нива на ръста на банковите пари и ръст на кредитиратето и слаб икономически ръст.
Това не е точно розовата картина, която мнозина се опитват да обрисуват.  

Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд. Текстът му е публикуван в октомврийския брой на сп. Globe Asia и е предоставена специално на Клуб Z.

 
Президентът Обама подписва закона "Дод-Франк". Снимка Globe Asia

Скоро след началото на последната Велика рецесия аз написах статия за Globe Asia, озаглавена "Голямата депресия? (декември 2008 г.)". В нея наблегнах на изводите, които се съдържат в сериозната книга на Робърт Хигс "Депресията, войната и Студената война" (2006 г.). Хигс стига до заключението, че заради несигурността в режима на управление инвеститорите се притесняват да отделят средства за нови проекти. Те просто не са знаели какво ще е следващото нещо, което президентът Рузвелт и хората от Новия ред ще направят.

Тогава през септември 2008 г. предупредих, че несигурността в режима може да доведе до проблеми в текущата криза. Както се видя, политическите класи бяха заети с обвинения към пазара. Те просто нямаше как да насочат показалците си към себе си, нито световните централни банкери щяха да сторят това.

Да, несигурността в режима все още продължава и американската икономика, която е прокламирана като най-силната в света, всъщност не е толкова силна. Придружаващата графика на номиналните крайни продажби на вътрешни потребители (КПВП), която е най-добрият изразител на съвкупното търсене, показва, че показателят все още е анемичен. Текущият процент на годишен растеж е само 3,9%, доста под дългосрочният тренд от 5%. Така, че САЩ все още остават в блатото на рецесията на растежа.


Благодарение на продължаващата несигурност в режима и слабия монетарен ръст - широките пари (Дивизия М4) растат с годишните 2,5%, икономиката не успява да се надигне.

За да разберем по-добре какво се случи от 2008 г. насам и накъде отиваме, най-добре е да използваме възможността да интерпретираме и разберем икономическите данни в техните графики, свързаност и връзки, които вероятно ще се случат и в бъдещето.

Прецизните топологични модели, накратко, хубавите диаграми, са ключът към създаването на представа за бъдещето. Затова представям и серия от диаграми, които показват връзката между безработицата и диференциала между печалбата и лихвата.
Тази важна, но пренебрегвана връзка първо е била анализирана от моя уважаван преподавател Кенет Боулдинг (1910-1993 г.).

Ето как Боулдинг обобщава икономиката на диференциала печалба-лихва в неговата последна книга "Структурата на съвременната икономика" (1993 г.):

Когато наема някого, работодателят жертва лихвата, която би платил, ако вземе заем от банка за парите за неговата заплата, в надеждата да получи печалба от продукта на неговата работа. Тази работа може да се състои в поддръжката на собствеността, която правят чистачките. Може да включва преобразуването на една материя в друга с по-висока стойност, като например желязото в автомобили или зърното в брашно. Може да е свързана с продажба на неща, като освобождава складовите наличности срещу по-висока цена.

Всичко това включва операции, в които нарастването на брутната стойност на бизнеса се очаква да бъде по-голямо от заплатите и и другите разходи, които се изваждат от брутната стойност, така че нетната стойност нараства с величината на печалба.

Боулдинг заключава, че бизнесът се насочва към наемане на работници, когато диференциалът между печалба и лихва нараства. С неговото увеличение очакваната печалба от наема на нов работник нараства в сравнение с цената на лихвата. Обратното, ако диференциалът печалба-лихва намалява (или става отрицателен, както се е случило през Великата депресия), бизнесът е склонен да намалява работниците си, защото цената на парите нараства, в сравнение с маржа на печалба.

Следващите диаграми на разсейване са това, което Боулдър нарича "времево разсейване". Всяка точка във времевото разсейване показва величината на две променливи и е свързана със стрелки, които показват времевия интервал, в който точките се случват.

Първото времево разсейване е от 1929 г. до 1937 г. Диференциалът печалба-лихва е показан в проценти на хоризонталната ос, а безработицата е показана на вертикалната ос. С избухването на Великата депресия стойността на показателя се свива, като става отрицателна през 1932 г. Драматичният ръст на безработицата може да се свърже със срива на диференциала печалба-лихва. През 1933 г. показаталет започва да нараства, което се вижда и при безработицата.

Общата схема е ясна и свързана с икономическата теория - промените между диференциала печалба-лихва и нивото на безработицата са с отрицателна корелация.

Когато се преместим от Великата депресия към сегашната Велика рецесия (виж графиката 2006-2013), диаграмата на разсейване показва същото движение по часовниковата стрeлка, както и през 1929-1937 г.

Диаграмата на разсейване показва колко тясно е полето за маневри на Управлението на Федералния резерв (Фед). Ако Фед увеличи лихвения процент твърде агресивно, диференциалът печалба-лихва ще се свие и безработицата ще нарасне, като диаграмата на разсейване ще се завърти по посока на часовника.

Следващата графика показва диференциала печалба-лихва и безработицата в течение на времето. Тези две метрики обикновено се движат в противопосочни направления. Но това не се случи в сегашната криза. Защо? Ето тук на фона на общата картина излиза несигурността в режима.

В наскоро излязлата впечатляваща книга на Роджър Копъл "От криза до доверие: Макроикономиката след катастрофата" (2014 г.) той заключава: Скорошните регулаторни нововъведения като закона Дод-Франк (б.р., закон за банкова регулация, влязъл в сила през юли 2010 г.) противоречи на законовите принцип и така подкопава доверието и увеличава политическата несигурност". Което е по-важно, Копъл представя измерители на несигурността на режима в сегашната криза и техния негативен ефект върху доверието и икономическата активност.

 

Доколкото прогресивните икономически политики са преследвани с жар, можем да очакваме още повече несигурност в режима, потиснато доверие, ниски нива на ръста на банковите пари и ръст на кредитиратето и слаб икономически ръст.
Това не е точно розовата картина, която мнозина се опитват да обрисуват.  

Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд. Текстът му е публикуван в октомврийския брой на сп. Globe Asia и е предоставена специално на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Нещо сериозно най-накрая.
Анонимен's picture
Анонимен

НАвремето другарят Маркс обясни нагледно що е то капитал, но май сегашните другари финансисти не искат или не могат да го разберат. Капиталът не е само парите, които е необходимо да се инвестират, за да започне дадено производство. Той има два аспекта - средства за производство, включително земя и наемен труд. Без обединение на тези неща - няма капитал. Собственикът на производството няма да го поддържа за нищо на света, ако съвкупните разходи не са по-малки от съвкупните приходи. Нещо повече - в последните 50 години повечето инвеститори залагат в бизнесплановете си и фиксирана възвръщаемост на инвестицията. Ако искат 20% на възвръщаемост на инвестицията на годишна основа, а суот анализа показва най-вероятна 15% - тия дори и не помислят да започват. Затова в момента има криза. Никой не инвестира, защото няма исканата норма на печалба. Няма печалба, защото няма потребление, защото няма производство и има безработица. Кой е виновен? Другият ефект от спирането на производствата е дефлацията. Поради намаленото търсене повечето стоки (освен необходимите за физическо оцеляване) поевтиняват - къщи, коли, яхти - всичко това може да бъде купено доста по-евтино отколкото преди 10 години. Но за сметка на това кашкавалът е поскъпнал с 300% за същия период. И сега тези ,които имат пари, просто ги държат в банките, защото парите се увеличават от самосебе си в следствие на инфлацията. Изводът е само един - докато не се премахне монополът над средствата за производство. т.е. контролът над парите, от страна на шепа инвеститори и банкери, системата няма да започна да функционира правилно.
Анонимен's picture
Анонимен

Силна е естествено. Докато чуждестранните кредитори не поискат изплащане на външния дълг...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията