България заема едно от челните места в непрестижна класация сред държавите членки на ЕС. Всеки пети млад българин (20,9%) на възраст между 20 и 34 г. нито работи, нито учи. Това сочат данни на Евростат за 2018 г.

За сравнение средният процент за ЕС е 16,5 на сто като разликите по този показател между отделните държави са сериозни. Става дума за около 15 млн. души.

Най-тежка е ситуацията с младежите, които се маргинализират като не работят и не учат, в Италия - 28,9 на сто. Следва Гърция с 26,8 на сто. 

Най-добре се справят страните с най-висок стандарт на живот и силно развити социални системи - Швеция (8%), Холандия (8,4%), като и по-малки страни като Люксембург (9,9%) и Малта (10,1%).

В Европа от държавите извън ЕС най-добре се представят Исландия (с незначителните 6,2%, но става дума за една малка обща съвкупност), Швейцария - 7,9% и Норвегия - 9,3%

На другия полюс са все балкански страни - Северна Македония, в която повече от една трета от младежите не правят нищо (36,3%), Турция - 33,2%, Черна гора - 27,5% и Сърбия - 24,1%.

Има съществена разлика между процентите безработни и неучащи млади жени и млади мъже. За жените средният процент е 20,9%, а за мъжете - едва 12,2%.

В България е голям процентът на учениците, които рано отпадат от училище. Липсата на завършено средно образование след това силно стеснява възможностите и за работа. Младите "безделници" всъщност са младите бедни, които разчитат на социални помощи и не стават част от пазара на труда при и без това непрекъснато свиващ се процент на българите в активна трудова възраст.

Над 2/3 от учениците роми в България отпадат преждевременно от училище. Това показа мониторингът на образованието и обучението на Европейската комисия за 2018 г. Докладът на ЕК все пак регистрира за първи път от 2011 г. насам намаление на процента на ранно отпадащите от образованието у нас на възраст между 16 и 24 г. През 2017 г. той е 12.7%, което е с 1.1% по-малко спрямо 2016 г. Преждевременното напускане на училище обаче се наблюдава особено много в селските райони - 27.9%, и сред ромите - цели 67%, показва изследването на ЕК, базирано на проучване от 2016 г. на Агенцията на ЕС за основните права.