Тринадесет съдби оживяват в страниците на сборника с разкази по действителни случаи „Моите чужди истории“. Избрани са от 900. Това е впечатляващата бройка изследвани и систематизирани от авторката текстове, а те са част от десетки хиляди, които среща през професионалния си път.

Доц. д-р Офелия Кънева е тазгодишният носител на приза „Жена на годината“ в категория „Общество“, но също така учен, филантроп и общественик.

Повече от две десетилетия работи активно в социалната сфера и там среща „героите“ на своята последна книга. Казва за себе си, че вече е част от живота им, заедно с екипа си, на който по-късно ще посвети книгата.

В „Моите чужди истории“ силният документален елемент се помни и провокира размисъл за способността на човек да преодолява съдбата и да съхранява духа си, и най-същественото - носи вдъхновение.

"Някои го наричат щастие. Други споделеност. Но да променяш света и хода на земята за даден човек или за много хора, е повече от индивидуално из мерение. Не всеки има сили или възможности за повече. Да подхранваш взаимното доверие, смелостта да мечтаеш, дори когато реалността притиска – всяка трансформация изисква не само визия, но и търпение, и вяра, и знания, и умения", пише авторката в предговора.

Доц. Кънева всъщност подкрепя "Соник старт" и фондация "Озон" - организаци, в чиято верига от социални домове вече работят 400 души, а около 11 000 наброяват потребителите на различни услуги.

Отвъд художествената литература и документалистиката, сборникът  има и практическо приложение като христоматия за студенти, изучаващи хуманитарни науки и за хора от подпомагащи професии. Всеки разказ е основа за емпиричен анализ, за сравнение с теорията, а  добавената легенда към заглавията помага за структурирането на казусите.

Само преди дни бе представянето на книгата  в литературен клуб „Перото“, изпълнено до краен  предел с хора на изкуството, музиканти, актьори рокаджии, приятели и съмишленици на Офелия.

Книгата излиза с емблемата на Университетско издателство "Паисий Хилендарски".

Ето и кратък откъс от един от разказите "Феникс":

"Къде беше МАМА, когато разбрахме за системните изнасилвания, на които Стойко бе жертва и които най-накрая, след толкова години търсене, обясниха голяма част от поведението му?

Къде беше тя, когато ние — с разтреперани гласове и разкъсвани сърца — го връщахме към живота след тежък кошмар през нощта?

Или когато с горящи очи ни обясняваше как от семената му са поникнали лилави и оранжеви цветя, лично под неговата грижа?

И къде беше, когато се върна с пълния с шестици бележник в края на първи клас – щастлив и пораснал? Малкапобе да, но за него голяма — и за всички нас, които се борехме рамо до рамо с него.

Отрицанието на всичко, което изграждахме за и със Стойко в продължение на осем години, стоеше гордо и с претенции срещу нас, в пълно недоумение защо не съдействаме.

Истински професионален шок. Иска ти се да разкъсаш тази жена на парчета, показно — заради всичко, което животът на Стойко е, заради всичко, което не е. А после — искаш да разбереш какви са били мотивите й. Някак да намериш начин да я оправдаеш, да си обясниш и да й помогнеш. Само и само тази злочеста съдба да се промени. Завинаги. И никога повече да не се повтаря — с никого."