Държавните и правителствените ръководители на ЕС не стигнаха днес до съгласие по номинациите за висшите постове в съюза. Проектосделката, за която съобщиха медии и дипломати, в която Кристалина Георгиева би станала председателка на Европейския съвет, пропадна, съобщи министър-председателят Бойко Борисов.

 
Заседанието на Европейския съвет продължава утре успоредно с първата след евроизборите сесия на Европейския парламент, на която той би трябвало да избере своя председател. Този пост обаче заедно с председателите на Комисията и на Европейския съвет и върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността е част от пакета висши назначения в ЕС, по който държавните и правителствените ръководители за повече от 18 часа преговори вчера и днес не успяха да постигнат споразумение.
 
Борисов отрече твърденията на дипломати и основаните на тях съобщения на Ройтерс и в социалните мрежи, че на България в лицето на и.д. председателката на Световната банка е бил преложен постът на председател на Европейския съвет. Той каза, че Георгиева и сегашната българска еврокомисарка Мария Габриел са били разглеждани като възможни номинации за първи дипломат на ЕС - т.нар. върховен представител по външната политика и сигурността, който по право е и зам.-председател на Комисията. Борисов каза, че е отказал този пост, защото не му бил "интересен". Предпочитал България да има комисар с конкретен ресор.
 
"По принцип се пускаха и Мария Габриел, и Кристалина Георгиева, защото много искаха да има българин в тия имена, но това, което предлагаха, е върховен представител", каза Борисов. "Тази тема на мене не ми е интересна, защото така си губя комисар... На няколко пъти го предлагаха всичките, но аз го отказах."
Помолен да уточни дали наистина е отказал поста на върховен представител за българска кандидатка, Борисов заяви:
 
"Да, така казах, защото тогава губиме позицията на комисар. Кое е по-важно за нас - комисар с реален ресор или върховен преговарящ (всъщност представител - б.р.) , за който представяте ли си, което е много вероятно, страните от Западните Балкани да не бъдат поканени, и тогава косовари, албанци, македонци започват да казват: "Заради българката не стана." Считам, че на нас ни трябва реален ресор и човек в Комисията." 
 
Борисов каза, че българска кандидатура не е разглеждана за поста на председателя на Европейския съвет.
 
"Там либералите са неотстъпчиви", каза той.
По-късно обаче на уточняващ въпрос на репортер той не отрече, че е имало варианти, в които Георгиева е била разглеждана като възможност за този пост, както и за вероятен председател на Европейската комисия. Очевидно обаче за тези проектогарнитури не са се очертали достатъчни мнозинства нито в Европейския съвет, нито в Европейския парламент. (Виж края на видеото.)
 
Борисов добави, че все още няма пълно съгласие за компромиса председател на Комисията да стане холандският социалдемократ Франс Тимерманс, който сега е първи зам.-председател на ЕК, а водещият кандидат на партията с най-много места в Европарламента, германецът Манфред Вебер да стане председател на Европейския парламент.
 
"Искат да ги обърнат и да сложат други хора", каза Борисов. "Търси се мнозинство в парламента, за да могат нашите (на Европейския съвет - б.р.) предложения да минат."
За номинациите е необходимо мнозинство от 22 от общо 28 държави членки, които имат 65 на сто от населението на ЕС. Борисов каза, че италианският премиер Джузепе Конте и колегите му от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) са били "за" Георгиева да стане върховен представител. Тези държави обаче обявиха, че са твърдо против кандидатурата на Тимерманс.
 
Според източници от Европейския съвет, пожелали анонимност, те са поискали тайно гласуване с надеждата да я торпилират, но председателят на Европейския съвет Доналд Туск не е склонен да подлага въпроса на гласуване, преди противоречията да бъдат изгладени.