Article_top

Как е възможно държава като Русия, най-голямата по територия в света, по икономическа мощ да куца след Италия и същевременно да поставя под натиск демократичния Запад и да разклаща глобалния ред, до голяма степен определян от неговите представи за ценности?

Като основна причина едва ли би могло да се посочи предполагаемата мощ на руското ръководство при Владимир Путин, дори и Русия да е ядрена сила. По-скоро това се дължи на безпомощността на Запада при подхода  спрямо подобно предизвикателство. Американската политоложка и експертка по Русия Ейнджела Стент описва в книгата си „Русия на Путин” в детайли превръщането на Русия в агресивен глобален противник на Запада, на първо място на САЩ, след встъпването на Путин във властта през 2000 г. Авторката доказва, че този път е павиран от западни илюзии с последвало огромно разочарование, но без да бъдат извлечени необходимите поуки.

Според Стент дълго време Западът е вярвал, че по-бързо или по-бавно Русия ще открие пътя към западноориентиран пазарен ред, базиран върху създадения след края на студената война либерален международен ред. Путин обаче гледаше на това като на инструмент на Запада, за да доминира над Русия и да обезличи нейната уникална идентичност.

“Путин се интересува повече от власт и величие, отколкото от правила”, констатира авторката. С консолидирането на властта му е станало ясно, че руснаците са отрекли икономическите и политическите програми на западния стил на управление не защото са били комунисти, а просто руснаци.

Путин възкреси оня руски национализъм, при който националното величие цели доминиране над по-слаби нации. Така на Путин се удаде отново да превърне страната в главен актьор на световната сцена с влияние не само в Близкия изток, а също в Латинска Америка и Африка.

Но колкото и успешно Путин да действа в областта на външната политика, във вътрешен план толкова повече трябва да води битки с проблемите при дефицитите при модернизацията и етнически конфликти. Въпросът какво ще стане с Русия, когато вече няма да се управлява от Путин в стила на мафиотски кръстник и авторката Стент не е в състояние да предвиди. Дали стопанинът на Кремъл все някога ще се самообяви за пожизнен лидер? Или пък своевременно ще подбере свой наследник, примерно от кръга на онези млади технократи, които дължат възхода си на него? Неизвестността кога и как ще е след Путин, в страната и зад граница провокира огромна несигурност. Това е добре дошло за Путин. Неговата непредвидимост е най-мощното му оръжие.

Седемте колони на света на Путин

За неопределено време западните демокрации ще бъдат конфронтирани със “седемте колони на Путин”, за които пише Стент, извличайки ги от начина му на мислене. Към тях се числи руската претенция страната да е на масата на преговори при взимането на  всички важни международни решения. Мнението и препоръката на Стент е: нито ще се удаде Русия да бъде изолирана, нито в обозримо бъдеще се очертава подобряване на отношенията. Авторката настоява за реалистични и гъвкави отношения с Русия. Тя призовава:

“Да се ангажираме с въпроси, които засягат съвместни интереси и да бъдем готови да отправим взор напред, когато Русия ще промени поведението си.”

На Путин действително отдавна се удаде да обърква и отслабва идеологически, политически и финансово западни общества посредством наводняване с дезинформация. Преди Западът да изработи адекватен подход срещу агресията на Путин, първо трябва да си изясни доколко голяма е готовността му да защитава ценностите и принципите си срещу масивна заплаха от Русия на Путин.

Мистично-религиозната реторика на Путин

Голине Атай, от 2013 до 2018 г. кореспондентка в Москва на германската обществена телевизия АЕрДе, в разтърсващата си книгата  “Истината е врагът” тематизира слабостта на западните общества пред деструктивните послания на Путин и установява липса на воля да приемат неприятни истини относно реалността на руското общество. Така е възникнал един образ на Русия, “който ние желаем и отдавна сме го разкрасявали”.

Атай е наясно с реалността на един режим, който е наблюдавала отблизо и е била стъписана. Това е апокалиптично измерение на мисленето на стопанина на Кремъл и на неговите идеологически вдъхновители, които никой на Запад не взима насериозно. Дори критично настроени наблюдатели обикновено гледат на Путин като на рационален политик. Който внимателно се вслуша в думите на Атай, бързо разпознава ирационалната, мистично-религиозната реторика на Путин. През март 2018 г. той окачестви евентуална атомна война като “катастрофа за човечеството”. Но добави и риторичния въпрос:

“Защо би ни бил необходим един свят, ако в него Русия вече я няма?” Всеки агресор  трябвало да знае, “че отмъщението е неизбежно и че той ще бъде унищожен”. И още: “Ние като жертви на егресия, ще се възнесем в небесата като мъченици, докато агресорът просто ще погине, тъй като няма да има време да се покае за греховете си.”

Според Атай няма шанс диалогът, за който Германия непрестанно се застъпва, тъй като западната и руската страна го разбират по различен начин. Желанието на едната страна да се доверява на другата посредством трезвия език на дипломацията с цел разведряване се сблъсква с демонстративно пренебрежение, емоционален език и злорадство.

Властовият апарат

По същество става дума за произвол и липса на правила, като по този начин властовият апарат на Путин държи поданиците под контрол. За това по впечатляващ и разтърсващ начин свидетелства книгата на Владимир Переверсин “Моите години в затворите на Путин”. Авторът е прекарал седем години и два месеца в руски наказателни лагери поради скалъпени обвинения. Причината – преди години Переверсин е работил за нефтения концерн на обявения за държавен враг Михаил Ходорковски. Според Переверсин наказателната колония е огледало на властовата система на Путин – началството определя реда и правилата.

 

Как е възможно държава като Русия, най-голямата по територия в света, по икономическа мощ да куца след Италия и същевременно да поставя под натиск демократичния Запад и да разклаща глобалния ред, до голяма степен определян от неговите представи за ценности?

Като основна причина едва ли би могло да се посочи предполагаемата мощ на руското ръководство при Владимир Путин, дори и Русия да е ядрена сила. По-скоро това се дължи на безпомощността на Запада при подхода  спрямо подобно предизвикателство. Американската политоложка и експертка по Русия Ейнджела Стент описва в книгата си „Русия на Путин” в детайли превръщането на Русия в агресивен глобален противник на Запада, на първо място на САЩ, след встъпването на Путин във властта през 2000 г. Авторката доказва, че този път е павиран от западни илюзии с последвало огромно разочарование, но без да бъдат извлечени необходимите поуки.

Според Стент дълго време Западът е вярвал, че по-бързо или по-бавно Русия ще открие пътя към западноориентиран пазарен ред, базиран върху създадения след края на студената война либерален международен ред. Путин обаче гледаше на това като на инструмент на Запада, за да доминира над Русия и да обезличи нейната уникална идентичност.

“Путин се интересува повече от власт и величие, отколкото от правила”, констатира авторката. С консолидирането на властта му е станало ясно, че руснаците са отрекли икономическите и политическите програми на западния стил на управление не защото са били комунисти, а просто руснаци.

Путин възкреси оня руски национализъм, при който националното величие цели доминиране над по-слаби нации. Така на Путин се удаде отново да превърне страната в главен актьор на световната сцена с влияние не само в Близкия изток, а също в Латинска Америка и Африка.

Но колкото и успешно Путин да действа в областта на външната политика, във вътрешен план толкова повече трябва да води битки с проблемите при дефицитите при модернизацията и етнически конфликти. Въпросът какво ще стане с Русия, когато вече няма да се управлява от Путин в стила на мафиотски кръстник и авторката Стент не е в състояние да предвиди. Дали стопанинът на Кремъл все някога ще се самообяви за пожизнен лидер? Или пък своевременно ще подбере свой наследник, примерно от кръга на онези млади технократи, които дължат възхода си на него? Неизвестността кога и как ще е след Путин, в страната и зад граница провокира огромна несигурност. Това е добре дошло за Путин. Неговата непредвидимост е най-мощното му оръжие.

Седемте колони на света на Путин

За неопределено време западните демокрации ще бъдат конфронтирани със “седемте колони на Путин”, за които пише Стент, извличайки ги от начина му на мислене. Към тях се числи руската претенция страната да е на масата на преговори при взимането на  всички важни международни решения. Мнението и препоръката на Стент е: нито ще се удаде Русия да бъде изолирана, нито в обозримо бъдеще се очертава подобряване на отношенията. Авторката настоява за реалистични и гъвкави отношения с Русия. Тя призовава:

“Да се ангажираме с въпроси, които засягат съвместни интереси и да бъдем готови да отправим взор напред, когато Русия ще промени поведението си.”

На Путин действително отдавна се удаде да обърква и отслабва идеологически, политически и финансово западни общества посредством наводняване с дезинформация. Преди Западът да изработи адекватен подход срещу агресията на Путин, първо трябва да си изясни доколко голяма е готовността му да защитава ценностите и принципите си срещу масивна заплаха от Русия на Путин.

Мистично-религиозната реторика на Путин

Голине Атай, от 2013 до 2018 г. кореспондентка в Москва на германската обществена телевизия АЕрДе, в разтърсващата си книгата  “Истината е врагът” тематизира слабостта на западните общества пред деструктивните послания на Путин и установява липса на воля да приемат неприятни истини относно реалността на руското общество. Така е възникнал един образ на Русия, “който ние желаем и отдавна сме го разкрасявали”.

Атай е наясно с реалността на един режим, който е наблюдавала отблизо и е била стъписана. Това е апокалиптично измерение на мисленето на стопанина на Кремъл и на неговите идеологически вдъхновители, които никой на Запад не взима насериозно. Дори критично настроени наблюдатели обикновено гледат на Путин като на рационален политик. Който внимателно се вслуша в думите на Атай, бързо разпознава ирационалната, мистично-религиозната реторика на Путин. През март 2018 г. той окачестви евентуална атомна война като “катастрофа за човечеството”. Но добави и риторичния въпрос:

“Защо би ни бил необходим един свят, ако в него Русия вече я няма?” Всеки агресор  трябвало да знае, “че отмъщението е неизбежно и че той ще бъде унищожен”. И още: “Ние като жертви на егресия, ще се възнесем в небесата като мъченици, докато агресорът просто ще погине, тъй като няма да има време да се покае за греховете си.”

Според Атай няма шанс диалогът, за който Германия непрестанно се застъпва, тъй като западната и руската страна го разбират по различен начин. Желанието на едната страна да се доверява на другата посредством трезвия език на дипломацията с цел разведряване се сблъсква с демонстративно пренебрежение, емоционален език и злорадство.

Властовият апарат

По същество става дума за произвол и липса на правила, като по този начин властовият апарат на Путин държи поданиците под контрол. За това по впечатляващ и разтърсващ начин свидетелства книгата на Владимир Переверсин “Моите години в затворите на Путин”. Авторът е прекарал седем години и два месеца в руски наказателни лагери поради скалъпени обвинения. Причината – преди години Переверсин е работил за нефтения концерн на обявения за държавен враг Михаил Ходорковски. Според Переверсин наказателната колония е огледало на властовата система на Путин – началството определя реда и правилата.

Коментари

Калин

Не знам колко е „всесилен” Путин, но може да прочетете какво пишат руснаците за него в техните форуми. Копирам :

„Путин должен застрелиться.
Не смотрите ТВпропаганду! Пусть они орут в ПУСТОТУ
Пусть уходит, не справился с президентством, народ разочарован
Сука ..самая богатая страна по природным запасам а живем как в Африке ..ебучее правительство..
Путин Должен Сдохнуть
Путинская ОПГ сделала с моей страной то, что не смог сделать Гитлер с СССР!!! Нас было 290 млн жителей, стало 140.... И то под большим вопросом....дальше сами думайте, а лучше действуйте!!!!!

Путин и его бандиты и воры у власти это - разбитые дороги, разрушенные деревни и сёла, зарплаты 7-14 т.р. в месяц, убивающая медицина, недообразование, процветающая, многомиллиардная коррупция, бандиты при погонах, мёртвая экономика, дорогие, некачественные продукты питания, низкие, издевательские пенсии нашим бабушкам и дедушкам, высокие налоги и акцизы, всевозможные поборы, необоснованно высокие цены на коммунальные платежи и т.д. Сколько ещё будем терпеть? Терпилы бл*ть.


ПУТИН ЭТО ВОЙНА, НИЩИТА И РАЗРУХА! Путина на нары!

Путин - вор! Все эти средства украдены у народа России. Это непостроенные заводы и жильё, умершие люди не получившие профессиональной помощи, это еле выживающие старики и беспризорнве дети, множество талантливой молодёжи неполучившие профессионального образования, это молодые семьи не имеющие возможности иметь 2х и более детей - не вырастить из-за нищеты, проданные и разрушенные заводы, шахты, фабрики и многое другое. Воры и убийцы должны за ВСЁ ОТВЕТИТЬ ПО ЗАКОНУ!”
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

С такива руснаци, проблем

С такива руснаци, проблем няма да има да ги управлява и от отвъдното, след 20-30 години.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Нито Путин е всесилен, нито Западът е безпомощен, а


Путин по-скоро е див политически, а Западът е глупав!

ЗАПАДЪТ към Русия винаги е гледал несериозно, като на изостанала екзотична страна, дори и след като Иван Грозни е заявил, че ще освободи Цариград от властта на полумесеца, без да спомене името на България, дори и след като при Петър Първи се ражда Азовския завет, дори и след като Петър изпратил отряд, който да разучи най-краткия път от Русия през Азия към Индия, дори и след като Екатерина Втора след цинични мотиви анексира Кримското ханство през 1783 г. което е обхващало не само територията на полуострова.

Подценяването на Русия е традиционно за Запада. Ако Запъдът оценяваше Русия вярно, щеше да си вземе поука след избиването на цялото царско семейство на Николай ІІ, след Сталинския терор и Катинската гора, и нямаше след Втората световна война да раздели света на зони на влияние и да възнагради толкова щедро щедро Сталин с Балканите,Унгария, Чехословакия, Полша, Балтика, Арменияь, Грузия и т.н. Нямаше да вземе атомното оръжие от Украйна и да го прехвърлввви в Русия.

Ако Путин беше по-умен руски империалист, при западната заспалост можеше да анексира не само Крим, но цялата Европа.

Чак след Крим Западът се досети, че руският национализъм толкова много е хипертрофирал, че руската лакомия може да бъде задоволена само при условие, че Русия политически опекунства поне над половината човечество и непременно над принцеса и Европа.

Манията за „неоценимата” руска самобитност и загниването на Запада, за руската предопределеност да спаси света, за което има руска литература, може да бъде лекувана успешно само ако Западът се въоръжи адекватно. Страхът от унищожение на Русия при атомен конфликт, може единствено да укроти мераците на путинизма и изобщо жаждата на Русия да се превърне в световен политически хегемон! А това може стане не с дипломация, не с с проповеди, празнословия, не след молебени, а само след поставяне намордник на всеки агресор!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Чудесен

коментар на г-н Delchev
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Срещу

Русия трябва да се действа единствено твърдо,силово и мъдро.Но се иска ум и воля.Аз затова често казвам,че без САЩ,Западна Европа нямаше да я има.За някои може да е пресилено,но Зап.Европа е доказала,през последните може бе стотина години,че няма желание за твърдост срещу Русия,от което страдат малките народи,в близост до Русия,което си е престъпление!
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Бой , глад и е...е

Руснака го е страх само от едно , бой , бой до посиняване , бой до оскотяване , от нищо друго не разбират Ватниците . Барак Обама носи голяма вина за тяхната наглост и нахалство ....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?