В неделя сръбският външен министър Ивица Дачич, чул-недочул Бойко Борисов, реши да му се скара и да го поучава за позицията на ЕС за Косово. 

Последва реакция от българското МВнР, което привика сръбския посланик и сряза Дачич. Той пък отвърна на удара и повика за обяснения нашия посланик в Белград. Накрая и Борисов се разгневи, възмути и обяви любовта си към сърбите, а Дачич днес в крайна сметка даде на заден - не бил разбрал контекста на думите на Борисов. Независимо, че те бяха верни...

Но на заден фон на тази малка балканска драма се случваше нещо друго - редица сайтове препечатваха реплики и изказвания и на двете страни, които не се намират никъде в реалността... Като например:

"По повод изказването му от вчера, че Сърбия завиждала на България искам да подчертая, че Сърбия никога не завижда на никой, особено на такива страни като България. Защото ние не се продаваме за жълти стотинки на всеки, който ни предложи да си направим правителство с което да ограбваме своя си народ."

Псевдо изказването на Дачич първо изскача в сайт, регистриран на безплатната платформа blogspot.bg, но после един, друг, трети го копира и се разпространява. Българите, следящи напрежението със Сърбия, започват да споделят статията. В не една редакция международници трескаво ровят в сръбските сайтове - да не би да са пропуснали нещо.

Разбира се, всичко се оказва напълно фалшива новина. С кремълски привкус - знаем кой печели от напрежение по косовския въпрос. 

И ако днес това може само да подхрани леко балканска кавга, може ли утре едно-две тролски съобщения да натежат везните в глобалната политика? Едва ли, обаче...

Тролът не е един

Всички вече знаем за петербургската фабрика, но тя е вече само лицето на организираните тролове. И те не са само руски по произход и интереси - постоянно изскачат информации и признания от професионални манипулатори на истината в САЩ, Южна Америка, Арабския свят, дори Азия. 

Троловете са много, добре финансирани са, и когато действат координирано и по план са ужасяващо ефективни. Едва ли ще има големи избори в близкото бъдеще, където те няма да са активизирани като за война.

А когато техните действия могат да скарат държави, идва въпросът какво правят институциите, които пазят държавната сигурност.

Нищо - защото не могат

Истинската свобода и вълшебство на Световната мрежа е, че освен ако не си идиот, е изключително лесно да останеш анонимен. Не ДАНС, а дори и ЦРУ са неспособни да те открият. Буквално за половин час в Google всеки що-годе компютърно грамотен човек е способен да се научи как да стъпва леко и незабележимо в интернет.

Отделно стои въпросът с юрисдикцията на службите, дори когато успеят да открият фабрика за тролове. Какво правим за тролските фабрики в Русия? Нищо, защото нищо и не можем да направим.

В момента всички институции са напълно безпомощни по отношение на дезинформацията в Мрежата.

А трябва ли службите да могат повече?

Възможно ли е да се създадат нови регулации за интернет, да се сложат филтри за съмнителни сайтове, да се преглеждат от експерти, да бъдат проверявани и оценявани? 

Може, Google и Facebook от няколко години вече обещават да вземат мерки срещу фалшивите новини. Засега сме все още на ниво обещание.

Всеки вид регулация обаче може да се превърне в инструмент на цензура. Днес Facebook ще сложи предупреждения на всяка споделена статия от измислен сайт. Утре ще блокира такъв, на който е изскочила една реклама с женски гърди. Вдругиден - ще отреже ключова световна медия, тъй като мегаумният му алгоритъм и тримата му модератори, будни в Индия по това време, са решили, че една статия е съмнителна.

Пък и интернет, слава Богу, все още има зони, в които си е Див Запад - и не става дума за дори т.нар. Дийп/дарк уеб. Най-малкото всеки може да прати линк на приятел в една от множеството криптирани чат-програми...

А по-отговорен и внимателен подход? Програмата "ЕС срещу дезинформацията" например редовно обикаля мрежата и издирва фалшиви новини, а после внимателно и изрядно ги разкоства и разяснява фактите. Няколко медийни проекта също опитват този подход. За жалост това е трудоемка работа и за да има успех срещу тоновете фалшива информация, екипи от по 10-15 души не са достатъчни - нужни са по-скоро такива от по 300-400 души.

Отговорността, както винаги, е наша

Няма кой да ни опази - нито социалните мрежи, нито търсачките, нито службите. Отговорността да не се връзваме на фалшиви новини и да не ги разпространяваме е само в нас.

През първите години на масово достъпен интернет много хора се връзваха на имейлите от нигерийски принцове. С времето обаче масата интернет потребители се научиха да не вярват на съмнителни обещания за милиони.

С фалшивите новини обаче се случва точно обратното.

Според едно скорошно проучване на "Галъп", 26% от хората не могат да преценят дали са срещали фалшива новина или не. Което преведено на прост език означава, че една четвърт от хората са виждали фалшиви новини и не са разбрали, че са такива.

А да станеш част от мрежата за дезинформация е много лесно. Един клик върху бутона Share now и вече си съучастник. 

Можем ли да се научим? Да, има предостатъчно информация онлайн, организират се кампании, дори специални курсове. Основните правила могат да се кажат в едно изречение - проверявайте, търсете друг източник, доверявайте се на сериозни медии, не споделяйте безразборно. Разбира се, това е съвсем повърхностно и повдига още въпроси - ами ако я има на 100 места, както често се случва? Кои са сериозните медии? Дори обучени журналисти се затрудняват понякога.

Но знаем, че повечето хора няма да си направят труда. Какво е решението тогава? Може би разпознаването на истината от лъжата трябва да стане базово човешко умение - като готвенето, шофирането... дори и да го научим само колкото да не загорим едни яйца, да не убием някого на пешеходна пътека, или да не разпространим фалшивата новина, която ще започне Третата световна война.