"Обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер" от дръжностни лица в държавата, което е довело до шоковите цени на тока за бизнеса на борсата - сигнал с такова съдържание са изпратили на главния прокурор Сотир Цацаров трите най-големи работодателски организации у нас. Документите са получени в прокуратурата вчера, а сигналът е подписан от КРИБ (с председател Кирил Домусчиев), Българската стопанска камара (с председател Радосвет Радев) и Асоциацията на индустриалния капитал (с председател Васил Велев). Работодателите се заканват, че това е само първият от поредица сигнали относно пазара на електрическа енергия.

Като първа причина за това, че на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) цената на тока за бизнеса на 3 юли (но това не е изолиран случай) не само е най-висока в Европа, но и два пъти над средната за ЕС и над 3 пъти по-висока в сравнение с Германия, Франция и т.н., е посочено "недостатъчното предлагане на количества от производителите на ел. енергия на платформата „Ден напред“. Стойностите във въпросния ден достигат 195,40 лв./MWh, като в определени часове достига дори до 270,04 лв./ MWh. 

"Този резултат е кумулативен ефект от повишеното търсене на платформата "Ден напред" от една страна и недостатъчното предлагане на количества електрическа енергия от производителите. Повишеното търсене е следствие от концентриране на голяма част от електроенергията в ограничен брой търговци, спечелили договори за дългосрочно купуване на електрическа енергия от АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, в следствие на това другите участници на пазара са поставени пред безалтернативната опция да купуват необходимите им количества ва платформата "Ден напред" и увеличеното по този начин търсене създава изкуствен недостиг на пазара на ток, което резултира в непазарен и манипулативен скок на цената", пишат работодателите.

Следва и конкретно подозрение - недостатъчното предлагане на ток в платформата "Ден напред" от производителите на ток и в частност държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2″ ЕАД довежда до проблема на пазара и се изброяват фактите, довели до "обоснованото предположение за извършено престъпление". 

Авторите на сигнала разказват за тежкото финансово положение на ТЕЦ-а пред 2018 г., когато той е пред фалит, тъй като текущите пасиви надвишават текущите активи с 910 млн. лв. Следва решение на КЕВР от 1 юли 2019 г., в което се казва, че при цена на тока от 135 лв./MWh държавната ТЕЦ би била на печалба, а при цена над 93 лв./MWh се покриват поне променливите разходи на дружеството така, че това да позволи да се намаляват разходите на дружеството. Какво се случва на 3 юли на този фон: 

"Същевременно на конкретната дата, 3 юли, държавното дружество ТЕЦ "Марица Изток" 2 не предлага електрическа енергия на платформата или предлага такава на половината от разполагаемия си капацитет."

 От сигнала и приложените към него документи става ясно, че на тази дата заявеният разполагаем капацитет на ТЕЦ-а е 952 MW, но предлага енергия една от 3 от блоковете си - между 352 и 465 MW в различните часови пояси на деня. Изводът на авторите на сигнала е следният: 

"Липсата на предлагане дори при непълен капацитет от държавното дружество ТЕЦ "Марица Изток" 2 лишава дружеството от потенциална печалба, която би могло да осъществи и в същото време задържа изкуствено  висока цена на електроенергията."

Заради този начин на управление на държавното дружество, което води до щети и за самото него, и за българската индуствия, както се твърди в сигнала, авторите му посочват, че може да става дума за престъпления по чл. 219 и чл. 282 от Наказателния кодекс - тези текстове са в главите "Престъпление срещу стопанството" и "Престъпления по служба" (виж по-долу точно какво гласят).

В сигнала се казва още, че от изложените факти следва извод за "поредното бездействие и неупражняване на задълженията от лица с управителни фунции от ТЕЦ "Марица-Изток" 2 и БЕХ, както и от страна на министъра на енергетиката като принципал, което се отразява като ключово значим ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия.

"Това пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари с 2 до 3 пъти по-евтин ток), както и върху цените на всички стоки и услуги до крайните потребители. Така за пореден път българските граждани и българския бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително в енергетиката", заявява бизнесът и настоява главният прокурор да разпореди обстоятелствена проверка за установяване на фактите по случая и, при преценка за достатъчно данни за извършени престъпления, да разпореди образуване на съответните досъдебни производства.

Текстове от Наказателния кодекс:

Чл. 219. Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 282. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.