Американският президент извади САЩ от историческата ядрена сделка, подписана от неговия предшественик и резултатите не закъсняха. Напрежението ескалира и светът се размина на косъм от поредната война в региона на Близкия изток. Обратно на очакванията – мирът е изцяло в ръцете на Европа.

Трябва да сме наясно. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп изглежда се опитва да предизвика военна криза в Залива, притискайки Иран, Техеран и неговите лидери не са жертви. Напротив - страната на аятоласите открито подкрепя терористични групировки, участва активно в бруталната война в Йемен, къса живо месо от разпокъсаната Сирия, а паравоенните ѝ групировки се опитват да сеят раздори из целия Близък изток, та чак до средна Азия. Иран е подстрекатор.

През последните два месеца станахме свидетели на разкрития, че пипалата на Техеран достигат до централните европейски мегаполиси. Старият континент трябва да вземе решение  - да остане в бутафорната ядрена сделка, която иранците не могат да докажат, че спазват или да направят цивилизиционен избор и да застанат срещу държавния им тероризъм.

В началото на юни тази година журналистически разкрития показаха, че финансираната от Иран ливанска терористична групировка „Хизбула“ е складирала с години тонове взривни вещества в предградие на Лондон. Скрити в пакети с лед, тези количества с амониев нитрат имат ударната сила да сринат цели квартали в британската столица. Властите в Лондон са разкрили заговора още през 2015 г., но в опита си да спасят готвената тогава ядрена сделка, са скрили почти всички детайли от обществеността. По това време вътрешен министър е сегашната министър-председателка в оставка Тереза Мей. Съмнение по въпроса дали в Техеран са знаели за плановете на „Хизбула“ не може да има. Последните данни показват, че аятоласите наливат почти милиард долара годишно в организацията. Никой в Иран няма да даде тези пари без ясен отчет за какво се харчат.

Посланието е ясно - готови сме да се възползваме напълно от отстъпките, които ни предлагате, но няма да се откажем от стратегиите си за дестабилизация.

Разбира се, ядрената сделка, която Еманюел Макрон и Ангела Меркел в момента отчаяно се опитват да спасят, има своите големи предимства. Извън сдържането за обогатяване на иранския уран лидерите вярваха, че със споразумението, Техеран ще спре да действа подмолно и дестабилиращо в региона. Оттогава обаче това не просто не се случи - положението се влошава. Могат да го потвърдят и в Сирия, и в Йемен, и в Ирак. Напоследък се чуват и териториални претенции към Бахрейн. Великобритания продължава да понася негативи и до днес – преди дни беше направен опит за задържане на петролен танкер на Кралството, преминаващ през стратегичекия Омрузки проток. Целта е била отклоняването на съда към ирански води и неговото евентуално пленяване. Трите лодки на иранската революционна гвардия незнайно защо не са взели предвид факта, че всички британски кораби в региона плават с охрана на бойни съдове от кралския флот. Разбира се, Гвардията се е оттеглила безславно, но заплахата остава. Не е точно политика на помирение.

Освен това, Иран продължава да развива всеобхватна ракетна програма. Тя не беше част от споразумението по ядрената сделка, но очакванията бяха различни. Барак Обама вярваше, че освободен от тежките санкции и насърчен да търгува, Иран ще обърне много повече внимание на икономическото си развитие, отколкото на военното. Ракетите на Техеран обаче стават все по-мобилни, мощни и точни и скоро съвсем спокойно биха могли да достигат и най-отдалечените европейски столици. А това е директен проблем за сигурността, когато тази сила е в ръцете на един непредвидим, фундаментален религиозен лидер.

Истината е, че американският президент Доналд Тръмп очевидно няма стройна стратегия за справяне с кризата и сам се забърка в кашата. Той вероятно разчита на евентуално социално напрежение, предизвикано от икономическата ситуация, което да доведе до нова революция и сваляне на режима, но това е по-скоро дълбоко непознаване на вътрешната тъкан на иранското общество. Иранците от своя страна, вероятно много се надяват, че през 2020 г., демократ ще седне на стола на Тръмп и санкциите ще паднат. Дори да се случи това, изборите са далеч, а поведението им не помага, напротив -  напрежението се покачва с всеки изминал час.

Европа обаче липсва, а това е точният момент, в който може да поеме геополитическия рул, за да гарантира собствената си сигурност. Освен дежурните декларации за намаляването на напрежението, освен исканията за политическо решение, не чуваме никакво лидерско мнение. В случая, за съжаление, това не е голяма политика, а снишаване и неволно съюзяване с подкрепящите иранската политика - Русия и Китай. А Европа е точно обратното - лидер на мнение, фундамент на справедливостта и главен пазител на истината. А истината е непроменена още от времето на революцията от 1979 г. - Иран налага своите интереси с военни и терористични дейности, притиска, заплашва и тормози своите съседи и света.

Днес всички говорят за ултиматума на Техеран към участниците в ядрената сделка – дават 60 дни, в които санкциите да паднат или страната ще премине към трети и последен етап на престъпване на договорките. В съобщението не се казва какво точно значи това, но е абсолютно ясно – ще направим ядрена бомба. Това не е нищо друго освен директно милитаристично изнудване.

Европа, в лицето на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, е време да заеме сериозна позиция и да се присъедини към призива на американската администрация за формиране на голяма международна коалиция за сдържане на иранската агресия. Европа не просто не трябва да се съобразява с ултиматумите на Техеран, а и да наложи от своя страна допълнителни икономически санкции на режима. Аятоласите, а и светът, трябва да разберат, че най-големият пазар в света и неговите лидери няма да позволят да бъдат изнудвани за своята сигурност.

Европа е длъжна да гарантира на своите партньори, че е способна да ги подкрепи и да застане рамо до рамо с тях. Никой няма полза от военна инвазия в Иран, най-малкото, защото всички играчи са наясно, че страната няма да се предаде лесно. Всички обаче имат интерес Техеран да разбере, че докато не промени своето поведение, не може да разчита на подкрепата на Запада. А без него - режимът ще рухне от само себе си. И това е нещо, което  върховният водач Али Хаменей не може да си позволи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".