Article_top

Иран е подстрекател. Налице е непосредствена опасност от избухване на война. Европа не бива да се съюзява с Русия и Китай и да се възправя срещу САЩ, предупреждава в интервю за германския в. “Ханделсблат” бившият шеф на германското разузнаване БНД (1998 – 2005 г.) Аугуст Ханинг.

Господин Ханинг, стъпка по стъпка Иран възобновява ядрената си програма. Какво могат да направят европейците, за да се предотврати ескалация?

За пръв път сме свидетели на погазване на споразумения. Според мен Иран никога не се е отказвал от създаването на ядрено оръжие. Знаем също, че до 2003 г. целенасочено е работил в този посока. Но в момента нямам впечатление, че Иран е взел окончателно решение за създаване на ядрено оръжие. Това е червената линия и трябва да сме внимателни. Ако Иран я пресече, ще е критично.

Има ли заплаха от нова война в Близкия изток?

Военни операции са възможни само в краен случай. Естествено с военното си превъзходство САЩ са в състояние да причинят огромни разрушения в Иран. Но при сегашното положение Иран не може да бъде победен. От своя страна и той е в състояние да причини значителна разруха. Би могъл да блокира корабоплаването или да нападне нефтедобивни съоръжения.

Каква е стратегията на САЩ относно излизането от ядреното споразумение?

Първо трябва внимателно да анализириме ядреното споразумение. То има не само предимства, а и значителни недостатъци, които ние в Германия подценяваме. Споразумението не обвхваща ракетната програма. Очакването беше Иран да се концентрира върху икономическото си развитие и да не подклажда напрежение в региона. Тези очаквания не се оправдаха. Най-обезпокояваща е ракетната програма. Иранците усилено работят за подобряване на точността при поразяване, както и по преодоляване на противоракетната система. Така под запаха са Израел, Европа и в дългосрочен план САЩ.

Възможно ли е допълнителни преговори да отстранят дефицитите при ядреното спразумение и така да се предотврати война?

Естествено, че намиране на решение чрез преговори е нещо добро. Но предпоставка е първо Иран да промени политиката си. Наблюдаваме, че Иран е много активен в ивицата Газа, Сирия, Ирак и при конфликта в Йемен. Като нереалистична се оказа надеждата, че след сключването на ядреното споразумение Иран ще играе конструктивна роля в региона. Религиозният лидер на Иран Али Хаменей продължава да говори, че Израел трябва да бъде заличен.

Чрез санкциите си САЩ всъщност подкрепят хардлайнерите, от чиято политика се страхуват. Това не е ли трагедията на конфликта?

Не. Всъщност властта в Иран е в ръцете на религиозния водач Али Хаменей и революционния съвeт, който е доминиран от консерватори. Това се отнася до външната политика и политиката на сигурност. Така наречените реформатори около премиера Хасан Рохани нямат никакво влияние върху политиката спрямо Сирия, в ивицата Газа и Йемен.

Бившият ви колега и ексшеф на Мосад Ефраим Халеви наскоро ни каза, че за разлика от САЩ Иран се държи рационално.

Не знам дали е разумно Иран да държи на ядрените си амбиции. Не знам и дали е разумно да се прави опит съседите да бъдат дестабилизирани. Така че не мога да се съглася с Халеви, според мен иранската политика не е рационална. Техеран би следвало да се концентрира върху това да бъде подобрен живота на иранците и да модернизира страната. Може да се спори по политиката на САЩ, но санкциите са средство, за да се упражни натиск за постигане на политически цели.

Това, за което настоява правителството на Тръмп всъщност надхвърля границата на капитулацията на иранския режим. Това реалистично ли е?

Според мен не е така. Не съзирам настояване за капитулация, а само за промяна на поведението. Не бихме имали конфликт, ако Иран би се концентрирал върху собственото си благополучие, собственото си икономическо развитие и националните си интереси.

Всяка страна има своите интереси по сигурността – саудитците, израелците, също и Иран.

Решаващото е, че никой няма интерес да напада Иран или да окупира иранска територия.  Обратно – в Иран се чуват гласове, че всъщност Бахрейн бил част от Иран. Налице са и заканите Израел да бъде заличен. Казано накратко – онези, които по отношение на съседите си са агресивни, това са самите иранци. Иран е подстрекателят в региона.

Споделяте ли схващането на американците, че Иран е и главният износител на ислямистки терор?

Трябва да се подхожда диференцирано. Иран няма нищо общо с Ал Каида и други сунитски групировки. Гледа на себе си обаче като на адвокат на шиитите в региона. Подкрепя милициите от Хисбула в Ливан, подозирани в тероризъм. Иран подкрепя военни действия извън собствената си територия.

 

 

Иран е подстрекател. Налице е непосредствена опасност от избухване на война. Европа не бива да се съюзява с Русия и Китай и да се възправя срещу САЩ, предупреждава в интервю за германския в. “Ханделсблат” бившият шеф на германското разузнаване БНД (1998 – 2005 г.) Аугуст Ханинг.

Господин Ханинг, стъпка по стъпка Иран възобновява ядрената си програма. Какво могат да направят европейците, за да се предотврати ескалация?

За пръв път сме свидетели на погазване на споразумения. Според мен Иран никога не се е отказвал от създаването на ядрено оръжие. Знаем също, че до 2003 г. целенасочено е работил в този посока. Но в момента нямам впечатление, че Иран е взел окончателно решение за създаване на ядрено оръжие. Това е червената линия и трябва да сме внимателни. Ако Иран я пресече, ще е критично.

Има ли заплаха от нова война в Близкия изток?

Военни операции са възможни само в краен случай. Естествено с военното си превъзходство САЩ са в състояние да причинят огромни разрушения в Иран. Но при сегашното положение Иран не може да бъде победен. От своя страна и той е в състояние да причини значителна разруха. Би могъл да блокира корабоплаването или да нападне нефтедобивни съоръжения.

Каква е стратегията на САЩ относно излизането от ядреното споразумение?

Първо трябва внимателно да анализириме ядреното споразумение. То има не само предимства, а и значителни недостатъци, които ние в Германия подценяваме. Споразумението не обвхваща ракетната програма. Очакването беше Иран да се концентрира върху икономическото си развитие и да не подклажда напрежение в региона. Тези очаквания не се оправдаха. Най-обезпокояваща е ракетната програма. Иранците усилено работят за подобряване на точността при поразяване, както и по преодоляване на противоракетната система. Така под запаха са Израел, Европа и в дългосрочен план САЩ.

Възможно ли е допълнителни преговори да отстранят дефицитите при ядреното спразумение и така да се предотврати война?

Естествено, че намиране на решение чрез преговори е нещо добро. Но предпоставка е първо Иран да промени политиката си. Наблюдаваме, че Иран е много активен в ивицата Газа, Сирия, Ирак и при конфликта в Йемен. Като нереалистична се оказа надеждата, че след сключването на ядреното споразумение Иран ще играе конструктивна роля в региона. Религиозният лидер на Иран Али Хаменей продължава да говори, че Израел трябва да бъде заличен.

Чрез санкциите си САЩ всъщност подкрепят хардлайнерите, от чиято политика се страхуват. Това не е ли трагедията на конфликта?

Не. Всъщност властта в Иран е в ръцете на религиозния водач Али Хаменей и революционния съвeт, който е доминиран от консерватори. Това се отнася до външната политика и политиката на сигурност. Така наречените реформатори около премиера Хасан Рохани нямат никакво влияние върху политиката спрямо Сирия, в ивицата Газа и Йемен.

Бившият ви колега и ексшеф на Мосад Ефраим Халеви наскоро ни каза, че за разлика от САЩ Иран се държи рационално.

Не знам дали е разумно Иран да държи на ядрените си амбиции. Не знам и дали е разумно да се прави опит съседите да бъдат дестабилизирани. Така че не мога да се съглася с Халеви, според мен иранската политика не е рационална. Техеран би следвало да се концентрира върху това да бъде подобрен живота на иранците и да модернизира страната. Може да се спори по политиката на САЩ, но санкциите са средство, за да се упражни натиск за постигане на политически цели.

Това, за което настоява правителството на Тръмп всъщност надхвърля границата на капитулацията на иранския режим. Това реалистично ли е?

Според мен не е така. Не съзирам настояване за капитулация, а само за промяна на поведението. Не бихме имали конфликт, ако Иран би се концентрирал върху собственото си благополучие, собственото си икономическо развитие и националните си интереси.

Всяка страна има своите интереси по сигурността – саудитците, израелците, също и Иран.

Решаващото е, че никой няма интерес да напада Иран или да окупира иранска територия.  Обратно – в Иран се чуват гласове, че всъщност Бахрейн бил част от Иран. Налице са и заканите Израел да бъде заличен. Казано накратко – онези, които по отношение на съседите си са агресивни, това са самите иранци. Иран е подстрекателят в региона.

Споделяте ли схващането на американците, че Иран е и главният износител на ислямистки терор?

Трябва да се подхожда диференцирано. Иран няма нищо общо с Ал Каида и други сунитски групировки. Гледа на себе си обаче като на адвокат на шиитите в региона. Подкрепя милициите от Хисбула в Ливан, подозирани в тероризъм. Иран подкрепя военни действия извън собствената си територия.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?