Article_top

Промяната на Избирателния кодекс преди избори в България е стара, неотменна традиция. От тази гледна точка 2019 г. е особено благодатна, тъй като избори в нея има два пъти, и традицията повелява изборното законодателство да се промени поне два пъти. Видно, законодателят не може да вземе решение точно какъв да е инструментът, чрез който гласоподавателите изразяват вота си, и по тази причина в рамките едва на няколко месеца първо постановява поголовното въвеждане на машинно гласуване във възможно най-кратък срок и пълното изхвърляне на хартиените бюлетини, а сетне решава да изхвърли напълно машините и да разчита изцяло на изпитания хартиен метод.

Това решение не е изненада за никого – за него говори, най-малкото, нежеланието на Централната избирателна комисия (ЦИК) да купи необходимите за всичките 12 хиляди секции в страната машини. Вместо това комисията продължава да наема все по-голям брой от тях за суми, много близки до цената на покупката. Няма да се впускаме в детайли около казуса наем срещу покупка, тъй като той няма да е на дневен ред поне до следващото триумфално завръщане на машинното гласуване, защото, видно, всеки изборен модел у нас е предпоследен.

Новият законопроект до голяма степен почива на анализа на ЦИК на изборите за европейски парламенти и в частност на неговите изводи за прилагането на машинно гласуване. Анализът посочва, в най-общ план, следното:

  • Цената на машинното гласуване е прекалено висока – напълно очаквано, особено с оглед на наема и прекалено краткия срок за обществената поръчка преди избори 2019;
  • Малко хора са ползвали предоставената възможност за машинно гласуване, което прави цената на всеки така подаден глас неоправдано висока на фона на хартиеното гласуване;
  • Секционните комисии са били слабо подготвени да провеждат избори с „новата“ изборна технология;
  • При почти половината от секциите, в които са ползвани машини за гласуване има грешки при отчитането на гласовете и преференциите.

На този фон, отпадането на гласуването с машини изглежда напълно оправдано. От една страна провеждането им е много по-скъпо, а от друга единственото видимо предимство – улеснението на гласоподавателите и елиминирането на недействителните гласове и грешките при броенето, очаквано, не се материализира. За щастие, не се материализира и напълно реалната възможност за компрометиране на изборния процес, или поне няма свидетелства за това в доклада на ЦИК.

На практика изброените по-горе проблеми са почти изцяло следствие от ниското ниво на подготовка на членовете на секционните комисии. Тук е мястото да кажем обаче че фокусирането на дебата за изборните правила около машинното или хартиеното гласуване и последователното прескачане от едната до другата крайност е безплодно. Нито един от тези варианти няма да доведе до чувствително подобрение на изборния процес, но пък доста успешно създава впечатление за реформа.

Преди всичко, за да работи добре избирателната система на една наистина демократична държава тя следва да бъде предвидима. Това обаче е невъзможно, когато веднъж на полугодие се обсъждат кардинални промени в нея – например последните касаят значителна промяна на режима на преференциално гласуване, която на практика елиминира възможностите за пренареждане на партийните листи. Обратно, за да не се намират избирателите, секционните комисии и дори самите партии в постоянно състояние на несигурност и  адаптация към радикално нови условия, е крайно време за провеждане на истински експертен дебат и установяване на изборни правила. При това такива правила, които могат да издържат няколко поредни избори без значителна промяна и скокове от едната крайност в другата.

По тази причина, след като ставаме свидетели на края на машинното гласуване, поне до следващите избори, дебатът около създаването на устойчиви изборни правила трябва да се съсредоточи около няколко основни теми:

  • Вземане на окончателно решение по въпроса за електронното гласуване от разстояние по интернет. Понастоящем, то се намира в едно особено междинно състояние, в което все още се очаква неговото въвеждане, но предвидени за тази цел срокове в закона няма. Същевременно, ЦИК се опасява за гарантирането на сигурността на вота при въвеждането на този метод на гласуване и влиянието му върху изборните резултати. Крайно време е да се преценят положителните последствия и потенциалните рискове, и да се вземе решение дали да се гласува електронно в близко бъдеще или на този етап да бъде премахнато от изборните правила;
  • Приемане на мерки  за повишаване на компетентността на избирателните комисии, особено по места. Видимо, много от проблемите – включително при въвеждането на машинно гласуване– идват от преброяването на гласовете и изготвянето на списъците. „Застопоряването“ на изборните правила до известна степен ще помогне с този проблем, но е редно да бъдат обсъдени и варианти като професионализиране на изборната администрация на средно равнище и създаване на преброителни центрове;
  • Актуализиране на избирателните списъци. Честността на провеждането на демократични избори предполага те да отразяват волята на гласоподавателите. Понастоящем обаче в избирателните списъци фигурират немалко „фантомни“ избиратели, чието присъствие има потенциала да влияе на резултатите. Радикално решение на този проблем би била активната регистрация за следващите парламентарни избори, на база на която да се изградят нови списъци, но има и междинни варианти които заслужават обсъждане;
  • Възобновяване на дебата за мажоритарния елемент в изборите. Въвеждането на напълно мажоритарна избирателна система би имало доста негативни ефекти върху изборния процес, особено върху представителството на избраните органи. Налице са обаче множество различни възможности за увеличаване на мажоритарния аспект на пропорционалното гласуване, които могат да бъдат адаптирани за българските условия.

Намирането на окончателни решения на тези и още няколко по-дребни проблеми е в състояние да сложи край на безкрайното йо-йо на изборните правила, в което се намираме. Оттам, предвидимостта на изборите само ще облагодетелства демократичния процес, бил той с или без машини за гласуване.

Авторът е експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ключови думи
 

Промяната на Избирателния кодекс преди избори в България е стара, неотменна традиция. От тази гледна точка 2019 г. е особено благодатна, тъй като избори в нея има два пъти, и традицията повелява изборното законодателство да се промени поне два пъти. Видно, законодателят не може да вземе решение точно какъв да е инструментът, чрез който гласоподавателите изразяват вота си, и по тази причина в рамките едва на няколко месеца първо постановява поголовното въвеждане на машинно гласуване във възможно най-кратък срок и пълното изхвърляне на хартиените бюлетини, а сетне решава да изхвърли напълно машините и да разчита изцяло на изпитания хартиен метод.

Това решение не е изненада за никого – за него говори, най-малкото, нежеланието на Централната избирателна комисия (ЦИК) да купи необходимите за всичките 12 хиляди секции в страната машини. Вместо това комисията продължава да наема все по-голям брой от тях за суми, много близки до цената на покупката. Няма да се впускаме в детайли около казуса наем срещу покупка, тъй като той няма да е на дневен ред поне до следващото триумфално завръщане на машинното гласуване, защото, видно, всеки изборен модел у нас е предпоследен.

Новият законопроект до голяма степен почива на анализа на ЦИК на изборите за европейски парламенти и в частност на неговите изводи за прилагането на машинно гласуване. Анализът посочва, в най-общ план, следното:

  • Цената на машинното гласуване е прекалено висока – напълно очаквано, особено с оглед на наема и прекалено краткия срок за обществената поръчка преди избори 2019;
  • Малко хора са ползвали предоставената възможност за машинно гласуване, което прави цената на всеки така подаден глас неоправдано висока на фона на хартиеното гласуване;
  • Секционните комисии са били слабо подготвени да провеждат избори с „новата“ изборна технология;
  • При почти половината от секциите, в които са ползвани машини за гласуване има грешки при отчитането на гласовете и преференциите.

На този фон, отпадането на гласуването с машини изглежда напълно оправдано. От една страна провеждането им е много по-скъпо, а от друга единственото видимо предимство – улеснението на гласоподавателите и елиминирането на недействителните гласове и грешките при броенето, очаквано, не се материализира. За щастие, не се материализира и напълно реалната възможност за компрометиране на изборния процес, или поне няма свидетелства за това в доклада на ЦИК.

На практика изброените по-горе проблеми са почти изцяло следствие от ниското ниво на подготовка на членовете на секционните комисии. Тук е мястото да кажем обаче че фокусирането на дебата за изборните правила около машинното или хартиеното гласуване и последователното прескачане от едната до другата крайност е безплодно. Нито един от тези варианти няма да доведе до чувствително подобрение на изборния процес, но пък доста успешно създава впечатление за реформа.

Преди всичко, за да работи добре избирателната система на една наистина демократична държава тя следва да бъде предвидима. Това обаче е невъзможно, когато веднъж на полугодие се обсъждат кардинални промени в нея – например последните касаят значителна промяна на режима на преференциално гласуване, която на практика елиминира възможностите за пренареждане на партийните листи. Обратно, за да не се намират избирателите, секционните комисии и дори самите партии в постоянно състояние на несигурност и  адаптация към радикално нови условия, е крайно време за провеждане на истински експертен дебат и установяване на изборни правила. При това такива правила, които могат да издържат няколко поредни избори без значителна промяна и скокове от едната крайност в другата.

По тази причина, след като ставаме свидетели на края на машинното гласуване, поне до следващите избори, дебатът около създаването на устойчиви изборни правила трябва да се съсредоточи около няколко основни теми:

  • Вземане на окончателно решение по въпроса за електронното гласуване от разстояние по интернет. Понастоящем, то се намира в едно особено междинно състояние, в което все още се очаква неговото въвеждане, но предвидени за тази цел срокове в закона няма. Същевременно, ЦИК се опасява за гарантирането на сигурността на вота при въвеждането на този метод на гласуване и влиянието му върху изборните резултати. Крайно време е да се преценят положителните последствия и потенциалните рискове, и да се вземе решение дали да се гласува електронно в близко бъдеще или на този етап да бъде премахнато от изборните правила;
  • Приемане на мерки  за повишаване на компетентността на избирателните комисии, особено по места. Видимо, много от проблемите – включително при въвеждането на машинно гласуване– идват от преброяването на гласовете и изготвянето на списъците. „Застопоряването“ на изборните правила до известна степен ще помогне с този проблем, но е редно да бъдат обсъдени и варианти като професионализиране на изборната администрация на средно равнище и създаване на преброителни центрове;
  • Актуализиране на избирателните списъци. Честността на провеждането на демократични избори предполага те да отразяват волята на гласоподавателите. Понастоящем обаче в избирателните списъци фигурират немалко „фантомни“ избиратели, чието присъствие има потенциала да влияе на резултатите. Радикално решение на този проблем би била активната регистрация за следващите парламентарни избори, на база на която да се изградят нови списъци, но има и междинни варианти които заслужават обсъждане;
  • Възобновяване на дебата за мажоритарния елемент в изборите. Въвеждането на напълно мажоритарна избирателна система би имало доста негативни ефекти върху изборния процес, особено върху представителството на избраните органи. Налице са обаче множество различни възможности за увеличаване на мажоритарния аспект на пропорционалното гласуване, които могат да бъдат адаптирани за българските условия.

Намирането на окончателни решения на тези и още няколко по-дребни проблеми е в състояние да сложи край на безкрайното йо-йо на изборните правила, в което се намираме. Оттам, предвидимостта на изборите само ще облагодетелства демократичния процес, бил той с или без машини за гласуване.

Авторът е експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Коментари

Авторът е "експерт"?

Експерт по какво, освен алабалистика?

Фактите в случая с машинното гласуване са много по-прости и в резко противоречие с щуротиите по-горе.

1. Правилно направено, машинното гласуване ще намали значително рисковете от фалшификации, защото ще опрости процедурите по броене и ще затрудни подправянето на протоколи, любимата изборна машинация на Герб.

2. Направено с малко мисъл за потребителя и без традиционните партийни врътки за осигуряване на "правилен избор" от страна на твърдия партиен илектурат от неграмотни, машинното гласуване ще улесни избора.

3. Високата цена на машинното гласуване е резултат единствено от традиционните корупционни практики при държавните поръчки и от нарочната политика на изпълнителната власт, също съставена от устати и некомпетентни партийни "експерти", да саботира всичко, което пречи на изборните машинации.

4. Същото важи и за "слабата подготовка" на комисиите - тя е резултат на преднамерен саботаж от изпълнителната власт.

5. "Гласуването по интернет", любимата дъвка на "експертите", които не разбират от нищо е напълно излишна щуротия. Файдата е значително по-малка от добро машинно гласуване, а рисковете - огромни. За гласуване по интернет са само откровено непознаващи информационните технологии "експерти" или заинтересувани от участие във фалшификациите хора.

Колкото до промените в изборния кодекс преди избори, те са също ясен проблем - конституционната липса на разделение на власти дава възможност на управляващата партия да си поправя условията според предизборната конюнктура.

Единственият начин да се оправи това е с конституционни промени, които реално да разделят и противопоставят изпълнителната на законодателната власт.

Разбира се, за "експерта" това е много отвлечена тема.

Калин

Безсмислено и скъпо начинание ! На Стария континент няма нито една държава, която изцяло да гласува машинно. Белгия и Франция са единствените, където машините се ползват за гласуване, и то само частично - за някои области. Редица други държави са провели експеримента "машинно гласуване" още преди 10 - 15 години и са го обявили за неуспешен.

Стига повтаря лъжите на фалшификатора

мишо константинов бе, троле, вече неколко източника го провериха и показаха, че лъже.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

машинно гласуване

Грешките в много протоколи от гласуването за ЕП се дължат не на машините, а на некомпетентни или злоумишлени действия на СИК при сумирането на данните от хартиеното и машинно гласуване. А другият проблем с машинното гласуване е невероятната цена за една такава проста машинка. Цената трябва да е на порядък по-ниска.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Първият път

наеха машините за по 1000 лв/бр. Сега, на евроизборите, наеха същите машини за по 3000 лв/бр. Цената на самата машина не е оповестявана в медиите, но с подсказки специалистите заявяват, че машините струват по-малко от цената за която са ги наели последния път.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?