На 12 юли Турция получи първата партида от елементи на руската противоракетна система С-400. Малко са скорошните продажби на оръжие, които са предизвикали такива геолополитически вълнения. Висши служители на САЩ заплашиха с военни и икономически санкции, ако страната се сдобие със зенитно-ракетния комплекс.

Доставката е резултат от дългогодишни преговори за подобрение на въздушната отбрана на Турция. Анкара започна преговори с Москва през август 2016 г., като в крайна сметка бе подписано споразумение на стойност 2,5 милиарда долара за доставката на четири батареи С-400.

Преди това Турция можеше да избере да закупи американската алтернатива "Пейтриът", китайската - "HQ-9" и френската - "SAMP/T. Пристигането на С-400 настъпва след драматични събития в съвременната история на държавата - свалянето на руския самолет през 2015 г., проваления опит за преврат на 16 юли 2016 г. и новото стратегическо партньорство между Ердоган и Путин. 

САЩ са загрижени, тъй като американските бойни самолети Ф-35 може да бъдат компроментирани от С-400. Вашингтон и Анкара бяха постигнали сделка за продажбата на летателните апарати, които разполагат с увеличена радарна сигнатура, която трудно може да бъде прихваната.

Ако Анкара разполага и с двете системи, тогава е възможно С-400 да се сдобие с познание за радарната сигнатура на Ф-35. Това разкритие едва ли ще бъде спестено на Русия. 

Анализаторите не могат да си обяснят действията на Турция. Западните политици и коментатори преминаха през четири от петте фази на скръбта: отрицание, че Турция действително ще предприеме това необяснимо действие, гняв заради последиците върху НАТО като съюз и заплахи за отмяна на участието в програмата за Ф-35, пазарене с подновоено предложение за системата "Пейтриът" и сега депресия поради предстоящото разгръщане на С-400.

Достигането на последната фаза "приемане" налага трезва оценка на външните и вътрешните сметки на Турция и по-конкретно - желанието на Ердоган да оцелее. Анализаторите трябва да си припомнят "бръснача на Окам" (при наличието на множество теории, които обясняват един проблем, обикновено се използва най-простата - тази, която разчита на най-малко презумпции). 

Ердоган вероятно иска С-400 заради причината, поради която САЩ не желае Турция да я притежава: именно защото тя е построена, за да свали американските летателни апарати, които в момента са включени в Турските военновъздушни сили. 

Политическите и военните аспекти на С-400 имат смисъл, тъй като основният приоритет на турският президент е неговото политическо оцеляване.

Хронология на турската въздушна отбрана

Януари 2013 г. - досега: Ротационни разгръщания на "Пейтриът" в Турция от други съюзнички в НАТО.
26 септември 2013 г.: Турция избира китайското предложение за въздушна отбрана, но на 18 ноември се отказва.
24 ноември 2015 г.: Руски самолет е свален над турското въздушно пространство.
15-16 юли 2016 г.: Проваленият опит за преврат.
9 август 2016 г.: Среща между Ердоган и Путин, обявени са новото стратегическо партньорство и интереса за сделка за С-400.
29 декември 2017 г.: Турция подписва сделка с Русия за купуването на С-400.
12 юли 2019 г.: Започват доставките на С-400. 

Нови стратегически отношения с Русия

Отношенията между Турция и Русия са се изменили драматично през последните няколко години. През ноември 2015 г., след като Турция свали руския самолет "Сухой Су 24М", двете страни изглеждаха сякаш са на ръба на конфликт. След това обаче те предприеха сериозни стъпки, за да увеличат политическото си и военно сътрудничество. 

Заедно с недоверието към САЩ след преврата през 2016 г. от турската армия покупката на С-400 от Турция е ново доказателство за подобряването на турско-руските отношения. Путин си осигурява съюзник на южната граница, а Ердоган получава нужната подкрепа да остане на власт.

Анализите на решението на Турция се ограничават до сравняване на техническите показатели на С-400 и "Пейтриът", което е погрешно. Тогава наистина решението на Анкара да се разграничи от партньорите си в НАТО изглежда странно.

За разлика от С-400 "Пейтриът" е използвана успешно в битки. Швеция, Румъния и Полша обявиха миналата година намеренията си да я закупят като предпазна мярка срещу агресията на Русия в Европа.

"Пейтриът" изглеждаше достатъчно добра за Турция през 2013 г., когато бе използвана за отбраната на турската територия при учения на НАТО със съюзничките Германия, Холандия, Испания и Съединените щати.

По време на конференция през юни в Япония президентът Доналд Тръмп изрази симпатии към Ердоган, като съобщи, че на Турция не ѝ е било позволено да закупи "Пейтриът" от администрацията на Обама и изрази съмнение относно намерението на САЩ да наложи санкции след покупката на С-400.

Всъщност, "Пейтриът" бе многократно предложена на Турция, включително и по време на учението през 2013 г., докато накрая не бе избрана китайската система, базирана на С-300. 

А що се отнася до изразените цели на Анкара по отношение на трансфера на технологии, няма потвърждение на информацията, че Русия предоставя на Турция нещо повече от сложната система за търсене и технологията за насочване, която Вашингтон предоставя на съюзниците си чрез "Пейтриът". 

Подобен подход пропуска цялостната идея на решението. Мотивите на Турция може да бъдат по-добре обяснени чрез следните два фактора: възможната вътрешна заплаха за турското правителство и международните отношения с Русия.

Отношението на Анкара към Москва и Вашингтон се различава коренно от позициите на останалите членки на НАТО. Алиансът като цяло е загрижен за руската агресия и е насочил противоракетните си системи на изток. 

Въпреки че Турция твърди, че само граждани на страната ще управляват С-400, някои руски съветници и техници верояно ще останат на територията на държавата, за да тренират персонала и да поддържат системата.

Присъствието им означава, че Русия подкрепя Турция - по същия начин както разгръщането на системите С-300 и С-400 в Сирия при защитата на Башар Ал Асад, означаваше, че Кремъл подкрепя режима.

Като оставим на страна политическите и икономическите ползи Турция може би също иска да разполага с уникалната система С-400, за да се защитава от летателните апарати на Турските военновъздушни сили.

Способността да свалиш собствените си самолети

По времето на преврата турски Ф-16 атакуваха турския парламент и заплашиха самолета на Ердоган. През следващите месеци Ердоган извърши чистка в страната си, като нареди масовите арести и уволни хиляди военни, както и половината турски бойни пилоти.

Придобиването на системата "Пейтриът" няма да се впише с развиващото се партньорство между Анкара и Москва. Нито ще предотврати следващ опит за преврат, тъй като С-400 е специално изработена, за да сваля западни летателни апарати.

Ердоган най-вероятно не вярва, че американските самолети са способни да го защитят в бъдеще. Дали е разумно да разчита на руснаците за бъдещото си оцеляване все още не се знае.

Следващите стъпки

Сега след като Анкара се сдоби със С-400, въпросът е как ще отговорят САЩ. Щатите изглежда бладоразумно изваждат Турция от програмата за Ф-35. Също както предшественика си Патрик Шанахан, действащият министър на отбраната Марк Еспър потвърди, че САЩ ще прекратят продажбата на Ф-35, ако Турция се сдоби със С-400. 

Турските пилоти, които тренираха на новите Ф-35, са връщани по домовете си. Вашингтон вече търси нов партньор, който да замести Турция.

Много вероятно е да се наложат санкции срещу страната за купуването на руското оръжие. Провокиран от нахлуването на Русия в Украйна, Конгресът прие през 2017 г. "Противодействие на противниците на Съединените американски щати чрез санкции" (CAATSA). Той е насочен срещу всяка държава, която купува значително военно оборудване от Русия.

Сделката между Русия и Турция за С-400 поставя администрацията на Тръмп в неудобното положение да наложи санкции на съюзничка в НАТО или да се преструва, че споразумението е от значим национален интерес за Щатите, което ще обезсмисли ответната реакция.

Без значение дали ще се наложат санкции въз основа на CAATSA, не може да се позволи на Турция да се сдобие едновременно с Ф-35 и С-400.

Ако обаче решението на Ердоган да закупи руската противоракетна система е провокирано от основоположното желание да се запази на власт (което той определя като въпрос за "националния суверенитет"), тогава според него изключването от програмата на Ф-35 и санкциите по CAATSA може би си струва да се понесат.

Ако целта на С-400 действително е да осигури на Турция военна и политическа застраховка на Ердоган срещу последващ опит за преврат, тогава може да се разбере решението на президента да понесе значителния натиск от САЩ и НАТО.

Тази специфична позиция също обяснява защо турският министър на отбраната Хулуси Акар продължава да твърди, че Турция остава отворена към закупуването на "Пейтриът" - допълнителна защита срещу външна заплаха.

В дългосрочен план Турция може да си промени отношението към Русия, може би след като приключи ерата "Ердоган". Тогава отново ще могат да бъдат възобновени преговорите за Ф-35 и "Пейтриът", както и възможността за бъдеща интеграция в отбранителната система на НАТО.

Засега обаче решението на Турция да придобие С-400 представлява значима победа за Русия.

Анализът на Томас Карако е публикуван в Центъра за стратегически и международни изследвания, откъдето го препечатваме.