Article_top

Турската опозиция успя цели два пъти да се пребори с политическата машина на президента Реджеп Ердоган и да спечели кметските избори в Истанбул. Но най-големият град в страната може да се окаже още по-голямо предизвикателство. Вътрешен одит, цитиран от Bloomberg, е установил, че общинският неконсолидиран дълг е нараснал повече от три пъти от 2014 г. насам. Според новия кмет Екрем Имамоглу оставащите задължения може да се увеличат дори още повече – с 30% през тази година до 35 млрд. лири (6,1 млрд. долара), съобщава икономическият сайт investor.bg.

Като се има предвид уязвимостта на турската лира, налице е и друга опасност, а именно нехеджирания външен дълг на общината, който представлява 84% от общия, показват данни на Fitch Ratings.

„Въпреки че размерът (на дълга – бел. ред.) е номинално малък за град с размера на Истанбул, разплащането на този дълг без създаването на допълнителни фондове изглежда много трудно“, посочва Мерт Йълдъз, съосновател на изследователската фирма, базирана в града, Foresight.

Общинските финанси се оформят като ново бойно поле, след като опозицията успя да се пребори за контрола върху града. И макар държавният баланс да е сред силните страни на Турци като цяло, местните бюджети разчитат повече на милостта на валутните колебания.

„Агресивно“ изразходване на средства

Особено силно това изглежда се отразява на Истанбул – дом на 16 млн. жители, който отговаря за близо една трета от икономиката на страната. За разлика от предишни години, от Fitch очакват местният растеж да се представи от националната икономика през 2019 г.

Според анализаторите на рейтинговата агенция „агресивното“ изразходване на средства преди кметските избори от тази година е причина за значителното увеличение на заемите и влошаване на паричната дисциплина.

След преминаването на еуфорията от победата, сложила край на четвърт вековното управление на партията на Ердоган, новият кмет Имамоглу – бизнесмен и доскоро слабо познат районен кмет на истанбулско предградие, е изправен пред един дълг, движещ се по притеснителна траектория.

Лошо управление на фондове

Големият дълг е резултат от „лошо управление на фондове“ от предшествениците на Имамоглу, смята Тарик Баляли, член на одитната комисия към истанбулския градски съвет, който представлява опозиционната Републиканска народна партия (РНП). Според него новата администрация може да се справи само чрез мерки за увеличаване на спестяванията.

По думите на Баляли, позовавайки се на доклад, в чието изготвяне е участвал и той, общинските задължения включват 11,3 млрд. лири, взети назаем от международни банки, както и други 3,3 млрд. лири (заедно с лихвите) от местни кредитори. Също така други 3,8 млрд. лири са задълженията към подизпълнители на общинските власти.

Истанбул също така дължи 2 млрд. лири заедно с лихвите на Igdas – оператора на газопреносната мрежа в града.

Най-големият кредитор на града е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), отпуснала му общо 1,1 млрд. долара, показват данни на Bloomberg. Сред другите институции, предоставяли средства, са Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, ABN Amro Bank NV и Societe Generale SA.

Според Имамоглу до 5,5 млрд. лири годишно – еквивалента на над една пета от годишните разходи на града, биха могли да бъдат спестени чрез „предотвратяване на пахосничеството“.

Кметът обаче не може да си позволи да обърне изцяло гръб на президента Ердоган.

Но ако въпросът за задълженията на Истанбул се превърнат в политическа конфронтация, или започнат да се използват за уреждане на сметки, рискът от влизане в конфликт с държавния глава може да постави управлението на града под още по-голямо напрежение.

Ключови думи
 

Турската опозиция успя цели два пъти да се пребори с политическата машина на президента Реджеп Ердоган и да спечели кметските избори в Истанбул. Но най-големият град в страната може да се окаже още по-голямо предизвикателство. Вътрешен одит, цитиран от Bloomberg, е установил, че общинският неконсолидиран дълг е нараснал повече от три пъти от 2014 г. насам. Според новия кмет Екрем Имамоглу оставащите задължения може да се увеличат дори още повече – с 30% през тази година до 35 млрд. лири (6,1 млрд. долара), съобщава икономическият сайт investor.bg.

Като се има предвид уязвимостта на турската лира, налице е и друга опасност, а именно нехеджирания външен дълг на общината, който представлява 84% от общия, показват данни на Fitch Ratings.

„Въпреки че размерът (на дълга – бел. ред.) е номинално малък за град с размера на Истанбул, разплащането на този дълг без създаването на допълнителни фондове изглежда много трудно“, посочва Мерт Йълдъз, съосновател на изследователската фирма, базирана в града, Foresight.

Общинските финанси се оформят като ново бойно поле, след като опозицията успя да се пребори за контрола върху града. И макар държавният баланс да е сред силните страни на Турци като цяло, местните бюджети разчитат повече на милостта на валутните колебания.

„Агресивно“ изразходване на средства

Особено силно това изглежда се отразява на Истанбул – дом на 16 млн. жители, който отговаря за близо една трета от икономиката на страната. За разлика от предишни години, от Fitch очакват местният растеж да се представи от националната икономика през 2019 г.

Според анализаторите на рейтинговата агенция „агресивното“ изразходване на средства преди кметските избори от тази година е причина за значителното увеличение на заемите и влошаване на паричната дисциплина.

След преминаването на еуфорията от победата, сложила край на четвърт вековното управление на партията на Ердоган, новият кмет Имамоглу – бизнесмен и доскоро слабо познат районен кмет на истанбулско предградие, е изправен пред един дълг, движещ се по притеснителна траектория.

Лошо управление на фондове

Големият дълг е резултат от „лошо управление на фондове“ от предшествениците на Имамоглу, смята Тарик Баляли, член на одитната комисия към истанбулския градски съвет, който представлява опозиционната Републиканска народна партия (РНП). Според него новата администрация може да се справи само чрез мерки за увеличаване на спестяванията.

По думите на Баляли, позовавайки се на доклад, в чието изготвяне е участвал и той, общинските задължения включват 11,3 млрд. лири, взети назаем от международни банки, както и други 3,3 млрд. лири (заедно с лихвите) от местни кредитори. Също така други 3,8 млрд. лири са задълженията към подизпълнители на общинските власти.

Истанбул също така дължи 2 млрд. лири заедно с лихвите на Igdas – оператора на газопреносната мрежа в града.

Най-големият кредитор на града е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), отпуснала му общо 1,1 млрд. долара, показват данни на Bloomberg. Сред другите институции, предоставяли средства, са Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, ABN Amro Bank NV и Societe Generale SA.

Според Имамоглу до 5,5 млрд. лири годишно – еквивалента на над една пета от годишните разходи на града, биха могли да бъдат спестени чрез „предотвратяване на пахосничеството“.

Кметът обаче не може да си позволи да обърне изцяло гръб на президента Ердоган.

Но ако въпросът за задълженията на Истанбул се превърнат в политическа конфронтация, или започнат да се използват за уреждане на сметки, рискът от влизане в конфликт с държавния глава може да постави управлението на града под още по-голямо напрежение.

Коментари

Когато Фандъкова бъде най-после изхвърлена

от Московска, в София ще се разбере същото.

Само дето погромът ще е още по-страховит.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?