След първия си уикенд на екран „Цар Лъв” стана цар на боксофиса в Америка ($191 млн.), у нас (575 хил. лв.) и в много други страни, посрещнат с любов и благодарност от своите верноподаници.

Но има и една друга, по-малка група зрители, които по-трудно се поддават на CGI-очарованието на лъвове-вегетарианци (които за 2 часа нито веднъж не вкусиха месо) – кинокритиците. Дали ще ги смятаме за вечно недоволните, претенциозни мърморковци, или за детето, осмелило се да каже, че царят е гол, зависи от гледната точка. Но разделението е налице.

Нала и Симба не са много силни в изразяването на чувствата си.

След първите три дни 35 872 зрители са дали на филма в IMDb високата средна оценка 7,2 – за сравнение, първият рисуван „Цар Лъв” (1994) е оценен значително по-високо – 8,5. Ако погледнем и точките, дадени от критиците, там разликата е още по-голяма. „Цар Лъв” (1994) има 88 т., а „Цар Лъв” (2019) – само 55. Тоест, всички харесват първия филм повече, но критиците са много по-категорични.

„Той се завърна. По-голям и по-добър от всякога. Той е „Цар Лъв”. Новата версия усилва и задълбочава всичко най-добро в оригинала. Ключът е в картината. Фотореалистичните компютърно генерирани изображения представят африканските пейзажи и животни с изумителен реализъм”, пише Сорен Андерсън в „Сиатъл таймс”.

Скар и хиените.

Но това изцяло положително мнение стои доста самотно. Повечето ревюта са със смесени чувства, като посочват наред с някои несъмнени качества и недостатъците на филма.

Рафики

Рийд Тъкър също е доста позитивен в „Ню Йорк пост”, като и за него най-голямото постижение на филма е „поразителният CGI анимационен фотореалистичен стил”. Но той признава, че освен зашеметяващите изображения новият филм не предлага нищо повече от стария, въпреки че е 30 минути по-дълъг.

Да, безспорно лъвовете и всички останали животни в „Цар Лъв” изглеждат като истински – до момента, в който си отворят устите и започнат да говорят като Шекспирови актьори. За съжаление обаче те нямат мимическото богатство и възможности на хората, а още по-малко на рисуваните лъвове и хиени от първия. Вярно е, че Скар, например, може да гледа страшно, както и Муфаса умее да излъчва гордост, подобно на повечето истински лъвове. Но Нала има сериозни затруднения да докара любовен поглед и същевременно с това да прилича на истинска лъвица. Тимон и донякъде Пумба са доста по-изразителни. А новият Симба просто не може да се усмихне – твърде реалистичен е. В крайна сметка и двата филма са анимационни, като новият е много по-реалистичен, а старият – далеч по-забавен и емоционален.

Ето и още няколко мнения на критици, подредени от положителни към по-отрицателни:

„Муви Нейшън”:

„Римейкът има една-две смешки в повече, но предвид, че е с 30 минути по-дълъг, това не е голям плюс. Сравненията с оригинала няма как да бъдат избегнати, но трябва да кажа, че бях развълнуван само веднъж – от прекрасното начало с африканската песен отново ме побиха тръпки”.

Consequence Of Sound:

„Новият филм е не толкова „Кръгът на живота“, колкото „Линията на безразличието”.

„Холивуд Рипортър”:

„Като цяло, много рядко римейк, с изключение на „Психо” от Гас ван Сант, се придържа толкова близо до оригиналната версия, колкото този. Всичко тук е така обезопасено, опитомено и внимателно изчислено, че изглежда предварително смляно. През целите два часа едва ли има и една истинска изненада”.

„Слант”:

„Има нещо много евтино в основата на този открито, демонстративно скъп филм – той зависи от нашия спомен за оригинала, като акцентира върху всеки важен момент”.

„Индиуайър”:

„Това е дело на студио, което поглъща останалата част от филмовата индустрия и все още е гладно за още. „Цар Лъв” не създава усещането за римейк, а по-скоро за снъф* филм, при това досаден”.

Сигурно много зрители няма да се съгласят с повечето от тези мнения – и дори ще се възмутят от по-крайните оценки. Но създателите на „Цар Лъв” едва ли ще се притеснят особено. Такъв римейк обикновено не се прави за критиците, а заради зрителите. И най-важната оценка в този случай е броят на продадените билети.

"Площад Славейков"