Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Моят любим коментатор Мечо Пух казва: " Колкото повече, толкова повече".

Колкото повече десният популизъм броди из Европа и света, толкова повече антитела произвежда той. 

Нека направим един кратък списък досега: рекордно ниският рейтинг на одобрение на президента на САЩ Доналд Тръмп, все по-честите му постове в защѝтен, оправдателен режим, победата на либералите в Канада и Австралия, сближаването на Европа и Великобритания, падането на германската дългова спирачка и курсът към превъоръжаване и автономност в отбраната на Европа, водещото място на либералната опозиция в проучванията на общественото мнение в Унгария.

Да се говори за антипопулистки обрат в Европа и света обаче би било прибързано. Това личи от неубедителния избор на Фридрих Мерц за германски канцлер или от голямата преднина на крайнодесния кандидат Джордже Симион в румънските президентски избори.

Не е ясно дали традиционните центристки партии и управляваните от тях държави осъзнават достатъчно самокритично причините за глобалната популистка вълна и дали са способни ефективно да ѝ се противопоставят. Шансът им обаче е в природата на популизма - той е предизборна сила. Стигне ли до отговорностите на управлението, се проваля, защото няма истински план. И това вече се вижда ясно.

Не гласувахме за това

Тръмп има най-ниския рейтинг на одобрение за действащ президент на САЩ в първите 100 дни от мандата, откакто този показател започва да се следи през 50-те години на миналия век. Рейтингът му е паднал до 41%, които отразяват общественото недоволство от политиките му и правните предизвикателства, с които те се сблъскват. Друго проучване показва, че рейтингът му на одобрение е още по-нисък - 39%, което е най-ниският рейтинг на одобрение за 100 дни от 80 години.

Седемдесет и два процента в цитираното проучване на Ей Би Си, "Вашингтон пост" и института ИПСОС са заявили, че според тях е много или донякъде вероятно икономическите му политики да причинят рецесия в краткосрочен план. Седемдесет и три процента са заявили, че икономиката на САЩ е в лошо състояние, 53% са заявили, че то се е влошило, откакто Тръмп встъпи в длъжност, а 41% са казали, че собствените им финанси са по-зле от преди.

Президентът разгневи много от сънародниците си с масовите съкращения в администрацията, с депортациите на имигранти и с позициите си по войните в Украйна и Близкия изток. Две трети от анкетираните го упрекват, че се стреми да заграби власт, че не се съобразява със съдебни решения и че не спазва върховенството на правото. Седемдесет и повече процента е неодобрението за прекратяването на държавното финансиране за медицински изследвания, за намесата на администрацията в частните университети и за отнемането на правото на американско гражданство по рождение. Шейсет и един процента от американците не одобряват външната му политика срещу 38 процента, които я одобряват.

Американското общество е разделено и поляризирано, но безпристрастната икономическа статистика обосновава голяма част от недоволството. Икономиката на САЩ се свила с 0,3% през първото тримесечие на тази година в първия си икономически спад от три години насам, отразяващ ефекта от митата, които Тръмп обяви върху почти целия внос в САЩ.

Изправен пред трудносмилаем факт, президентът премина в оправдателен режим и търсене на виновни в социалната си платформа Truth Social:

"Това е фондовата борса на Байдън, не на Тръмп. Аз поех управлението едва на 20 януари. Митата скоро ще започнат да влизат в сила и компаниите започват да се местят в САЩ в рекорден брой. Страната ни ще преживее бум, но трябва да се отървем от наследството на Байдън. Това ще отнеме известно време, НЯМА НИЩО ОБЩО С МИТАТА, само че ни остави с лоши числа, но когато започне бумът, той ще бъде несравним с никой друг. БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ!!!"

Последва друго разочарование - обещанието му да прекрати войната в Украйна "за 24 часа" първо беше обявено за метафора, а после - съвсем изоставено. САЩ се оттеглиха от преговорите за мир.

В същото време реториката на Тръмп мобилизира идеологическите му противници на различни места по света и ги изстреля към изборни победи. В Канада либералите на премиера Марк Карни преодоляха 20-процентовата преднина на консерваторите в проучванията на общественото мнение и се класираха като първа политическа сила на изборите на 28 април благодарение на гнева от намерението на американския президент да направи страната им 51-и щат на САЩ.

В Австралия Лейбъристката партия, водена от  Антъни Албанезе, победи убедително във федералните избори на 3 май т.г. Тя спечели 86 места в 150-членната Камара на представителите, увеличавайки мнозинството си. Лейбъристите твърдо подкрепят Украйна и са критични към Тръмп. Това беше първото преизбиране на действащ премиер с увеличено мнозинство през последните 21 години. Лидерът на опозицията Питър Датън, който е привърженик на Тръмп, загуби и собственото си място в парламента.

В най-протръмпистката страна в ЕС, Унгария, главната опозиционна сила Тиса, водена от Петер Модьор, бивш съратник, обърнал се в противник на премиера Виктор Орбан, води в анкетите с 43% срещу 37% пред управляващата Фидес. В Полша кандидатът на дясноцентристката Гражданска платформа Рафал Тжасковски е начело в проучванията с 32% от намеренията за гласуване пред кандидата на консервативната "Право и справедливост" Карол Навроцки, който е с 25% преди президентските избори на 18 май. В Португалия, където на същата дата са насрочени парламентарни избори, крайнодясната "Чега" е трета след дясноцентристкия Демократичен съюз и Социалистическата партия. 

Протекционистката политика на Тръмп ускори договарянето и сключването на споразумения за свободна търговия от ЕС други държави и блокове по света. ЕС финализира споразумението си с южноамериканския търговски блок Меркосур, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, след 20 години преговори. Освен това ЕС започна или възобнови търговски преговори с Индия, Филипините, Малайзия, Тайланд и Обединените рабски емирства. На 7 май т.г. ЕС и Сингапур подписаха споразумение за електронна търговия. ЕС и Обединеното кралство ще подпишат декларация, с която се ангажират със „свободна и отворена търговия“ в противовес на митническата политика Тръмп, като част от по-широки усилия за рестартиране на отношенията след Брекзит.

Стоплянето на британско-европейските отношения намира силен израз в солидарността с Украйна след крамолната среща между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом през февруари, в усилията за увеличаване на военната помощ за Киев и сформиране на коалиция на желаещите за мироопазваща мисия в Украйна при евентуално примирие.

ЕС и Китай ускориха търговските си преговори в отговор на несигурността в световната търговия вследствие на американските мита. Китай покани председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Пекин за стратегически диалог по икономиката, търговията, зеленото развитие и дигитализацията. Продължават "конструктивните разговори" между Брюксел и Пекин за европейските мита върху вноса на китайски електрически превозни средства. Китай вдигна санкциите си срещу членове на Европейския парламент, които беше поставил в черния си списък заради дейността им в защита на човешките права.

За малко повече от три месеца Тръмп успя да накара Европа да изостави ред свои табута от миналото - като започнем от изграждането на европейска отбрана, като минем през все по-широкото приемане на идеята за общ дълг за стратегически цели и стигнем до съгласието между Берлин и Париж за промяна на европейските правила за конкуренцията с оглед създаване на европейски суперкомпании.

Въпреки реакциите, възходът на популизма в Европа е далече от повратна точка. Във Франция крайнодесният Национален сбор е първа политическа сила в анкетите, а евентуалният му кандидат за президент на изборите през 2027 г. има шанс да се класира начело в първия тур. Президентът центрист Еманюел Макрон е две години преди края на последния си втори мандат с 27% одобрение и 71% неодобрение и коалиционно правителство, чиято подкрепа виси на косъм в раздробен парламент. В Германия, която се очакваше да възстанови германо-френския "мотор" на Европа, десноцентристкият канцлер Фридрих Мерц беше избран на унизителен втори тур на гласуване в Бундестага с 9 гласа разлика, след като в първия вот не събра достатъчно гласове.

"Германия се присъединява към другите страни от Европейския съюз, управлявани от крехки и нестабилни коалиции", коментира брюкселската онлайн платформа за европейска политика La Matinale Européenne. "Европейският съюз, лишен от лидерство и завзет от еврофоби, става неуправляем. Фридрих Мерц е отслабен от тази демонстрация на неподчинение срещу него и ще трябва да преразгледа приоритетите си. Вероятно - повече Германия и по-малко Европа. Новият канцлер даде много надежди. Но той е гол, защото приятелите и политическите му съюзници не са му лоялни. Отслабването му може да възвестява края на илюзиите за могъща Европа". 

Eвропейският съюз не е единен за начина, по който да отговори на изнудването на Тръмп с митата. Съюзът разполага със средства да нанесе болезнени удари по рекламните приходи на американските цифрови гиганти от рода на Гугъл и Мета на незаменимия за тях 450-милионен европейски пазар, както и по интересите на американския финансов сектор. Франция настоява за целта ЕС да използва своя регламент против принудата. Италия е против, защото се страхува от ескалация на търговската война. Против са и Ирландия и Люксембург, където са регистрирани европейските клонове на Епъл, Макрософт, Гугъл, Мета и Амазон. Резервирани са страните от Централна и Източна Европа, които се страхуват да ядосват Тръмп поради зависимостта си от САЩ в сферата на сигурността. Прилагането на регламента изисква квалифицирано мнозинство, т.е. "за" трябва да гласуват 15 държави членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС. Това означава, че решаваща ще бъде позицията на Германия.

И най-сетне, още поне двама фенове на сегашния американски президент имат добри шансове да се наредят на масата 27-те лидери от Европейския съвет. Националистът Джордже Симион, запален привърженик на Тръмп, има всички изгледи да спечели балотажа на президентските избори на 18 май, след като победи с преднина от 20  пункта основния си опонент, центристкия кмет на Букурещ Никушор Дан, в първия тур. Симион обеща в интервю за "Политико"  да спре военната помощ за Украйна (където му е забранено да влиза) и да следва линията на Тръмп във външната, а и в голяма част от вътрешната си политика.

В Чехия партията АНО, на бившия премиер Андрей Бабиш, е начело в анкетите с 12 процентни пункта преднина пред втората политическа сила. Партията на Бабиш, бивш либерал, обвиняван в злоупотреба с европейско финансиране, се присъедини към "Патриоти за Европа", крайнодясната политическа група, основана от депутатите на Виктор Орбан в Европейския парламент. Ако Бабиш стане следващият чешки премиер, три държави от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия и Унгария) ще бъдат в групата на т.нар. приятели на Тръмп и Путин в Европа.

Популистите завладяват демократичните общества, а след тях - и държавите, като ги разделят на "добър народ" и "лош елит" и като  разрушават съгласието за основни принципи и ценности, върху които се гради демокрацията. Те успяват в това по време на кризи, защото кризите произвеждат мнозинства от недоволни. В недемократичните общества на популистите не се налага да чакат криза, която да им роди мнозинство. Самоидентифицирали се с държавата и с общото благо, те използват друг вид разделение, за да консолидират и поддържат властта си - посочват своя враг като обществен и внушават страх от него и от подкрепата за него.

Оттук, една от основните поуки от Тръмп и синонимите му по света е - не бива да се допуска опасно увеличаване на недоволните. Икономиката и върховенството на закона, т.е. доволството на населението и чувството му за справедливост, са ключови. Политическият максимализъм има цена. Винаги трябва да се прави сметка за социалните последствия на политическата амбиция, да се сравняват разходите и ползите, да се претеглят жертвите, които изискват от гласоподавателя и най-обоснованите на теория реформи. Иначе реформаторът подарява гласоподавателя на демагозите.

Популистите не убеждават избирателите, а ги "свалят". Те завладяват обществата, като говорят езика на масите. И правят това успешно, когато езикът на системната политика се откъсне от всекидневния език и стане неразбираем бюрократичен жаргон. 

Тръмп и Брекзит са уроци, които трябва да бъдат прочетени и разбрани докрай от тези, които не искат те да се повтарят.