Европейският съд присъди на германските пионери на електрониката „Kрафтверк“ победа в 20-годишното им дело за семпъл, съобщава Би Би Си. Решението може да постави прецедент и рязко да ограничи семплирането в музикалната индустрия (използването на фрагменти от други музикални композиции). Решенията на Европейския съд не подлежат на обжалване.

Обектът на съдебния спор беше двусекунден фрагмент от партията на барабаните в композицията на „Kрафтверк“ от 1977 г. „Metall auf Metall“. Германската рапърка Сабрина Сетлур използвала този фрагмент в песента си „Nur mir“, без да е искала разрешение от групата и без да плати за използването му. През 2012 г. Федералният върховен съд на Германия потвърди иска на „Kрафтверк“ и забрани промотирането на записа на Сетлур със семпъла от „Metall auf Metall“.

Въпреки това, през май 2016 г. Конституционният съд на Германия застана на страната на Сабрина и нейните продуценти Мартин Хаас и Мозес Пелхам. Тогава адвокатите на „Крафтверк“ се обърнаха към висшата съдебна инстанция на ЕС в Люксембург.

Мозес Пелхам защитаваше тезата, че забраната за използване на няколкосекундни фрагменти от чужди композиции силно ще ограничи творческата свобода на хип-хоп артистите. Сега решението на висшата съдебна инстанция в ЕС означава, че използването на всеки, дори най-малкият фрагмент от чужда музика, трябва да става само с разрешението на авторите и продуцентите на оригиналната композиция.

В случая с „Крафтверк” членовете на групата Ралф Хютер и Флориан Шнайдер са съпродуценти на „Metall auf Metall“ от албума 1977 г. „Trans Europa Express“, а Хютер е единствeният автор на записа.

Според решението на съда в Люксембург, само в случай на изменение на семпъла до неузнаваемост той може да бъде използван без разрешение или заплащане.

Председателят на Федералната асоциация на музикалната индустрия в Германии BVMI Флориан Дрюке казва, че прецедентът подлежи на различни тълкувания. Той добави, че съдът е създал „критерии за това кога използването на семпли попада в обхвата на творческата свобода”.

Според Рафаела де Сантис от адвокатската кантора „Harbottle & Lewis“, решението на Европейския съд може да повлияе негативно на творческото самоизразяване на артистите, най-вече в хип-хопа – музикалния жанр, който очевидно най-често използва фрагменти от чужди композиции.

„Усещане за плагиат”

Съдът в Люксембург не е първата инстанция, чието решение хвърли в шок музикалната индустрия през последните години. През 2015-а семейството на Марвин Гей реши да съди Робин Тик и Фарел Уилямс заради песента „Blurred Lines“, в която видя нарушение на авторските си права.

Така бе създаден прецедент, довел до вълна̀ от подобни дела. Адвокатът на обвинените заяви, че съдебното решение е станало „ужасен прецедент”, защото в него не се говори за пълно копиране на музикални партии, а че песента създава „усещане за плагиат”.

"Площад Славейков"