Article_top

Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно „износване“ на рейтинга в хода на мандата – който „падна“ дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Но се регистрира и известен „рестарт“ в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към основни политически фигури. Такива са изводите на „Галъп интернешънъл“ от изследването през юли в края на отиващия си политически сезон.

Ог агенцияга представят и актуалното доверие в основните обществено-политически фигури. Президентът Румен Радев е с най-високо доверие от 56 на сто, следва омбудсманът Мая Манолова, недоверието и при двамата е значително по-ниско - 26-27 на сто. Поне по този показател при пряко сравнение на рейтингите на Мая Манолова и сегашната кметица на София Йорданка Фандъкова като хипотетични кандидати на предстоящите местни избори в столицата, печели Манолова. Фандъкова е с много по-ниски стойности на доверие, но това са и негативите от заемания от нея пост. 

Слави Трифонов, въпреки популярността си, не е точно обединителна фигура - при него доверие и недоверие са почти поравно разпределени.

Рейтинг на основните фигури

Недоверието към повечето институции и личностите у нас обикновено превъзхожда доверието. С напредване на мандатите обикновено популярността се износва с различна скорост. Последните данни на „Галъп интернешънъл“ от юли не правят изключение.

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. С по-ниско доверие са личности на по-оперативни ръководни постове и личности, които по-отдавна са в политическия процес. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и „класиране“ едва ли е най-правилният подход, коментират от "Галъп интърнешънъл".

Румен Радев и Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат положителен рейтинг, т. е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната. Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие, отбелязват от "Галъп интърнешънъл". Въпреки че има моментни колебания по отношение на доверието, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди.

При Мая Манолова в годините пък настъпи подобряване на показателите за доверие.

С близки стойности на положителни и отрицателни оценки – което е всъщност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов (39% доверие на 41% недоверие). Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга ключова публична фигура, през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. Останалите се колебаят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, но в последните години се забелязаха симптоми на ерозия. Тя най-много личи в самата София –  където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.

Сред партийните лидери, водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% срещу 54% недоверие, 16% се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „пакет“ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но там все още разпознаваемостта е сравнително ниска.

Парламент и правителство

Доверието в парламента в края на политическия сезон е 21% срещу 72% недоверие, т.е. едва една пета от българите харесват работата на депутатите. Останалите се колебаят. Изглежда окончателно отминат периодът на известно „стопляне“ по отношение на парламента – в началото на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това всъщност беше един от най-малко лошите периоди за публичния образ на институцията в последното десетилетие).

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас.

Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно, като парламентът явно се възприема традиционно по-зле – вероятно защото е смятан за фокус на партийността, а и поради липса на конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност, както това се случва с други институции.

Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие (останалите се колебаят). Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, като че ли влияят благоприятно и водят за стабилизиране на доверието в правителствената институция. Но дори и това стабилизиране не отменя обичайното плавно „износване“ на популярността – което се случва в хода на всеки мандат.

За сравнение: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „Борисов 3“ имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.

Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена по метода „лице в лице“ сред 833 души между 5 и 12 юли. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

 

Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно „износване“ на рейтинга в хода на мандата – който „падна“ дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Но се регистрира и известен „рестарт“ в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към основни политически фигури. Такива са изводите на „Галъп интернешънъл“ от изследването през юли в края на отиващия си политически сезон.

Ог агенцияга представят и актуалното доверие в основните обществено-политически фигури. Президентът Румен Радев е с най-високо доверие от 56 на сто, следва омбудсманът Мая Манолова, недоверието и при двамата е значително по-ниско - 26-27 на сто. Поне по този показател при пряко сравнение на рейтингите на Мая Манолова и сегашната кметица на София Йорданка Фандъкова като хипотетични кандидати на предстоящите местни избори в столицата, печели Манолова. Фандъкова е с много по-ниски стойности на доверие, но това са и негативите от заемания от нея пост. 

Слави Трифонов, въпреки популярността си, не е точно обединителна фигура - при него доверие и недоверие са почти поравно разпределени.

Рейтинг на основните фигури

Недоверието към повечето институции и личностите у нас обикновено превъзхожда доверието. С напредване на мандатите обикновено популярността се износва с различна скорост. Последните данни на „Галъп интернешънъл“ от юли не правят изключение.

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. С по-ниско доверие са личности на по-оперативни ръководни постове и личности, които по-отдавна са в политическия процес. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и „класиране“ едва ли е най-правилният подход, коментират от "Галъп интърнешънъл".

Румен Радев и Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат положителен рейтинг, т. е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната. Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие, отбелязват от "Галъп интърнешънъл". Въпреки че има моментни колебания по отношение на доверието, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди.

При Мая Манолова в годините пък настъпи подобряване на показателите за доверие.

С близки стойности на положителни и отрицателни оценки – което е всъщност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов (39% доверие на 41% недоверие). Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга ключова публична фигура, през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. Останалите се колебаят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, но в последните години се забелязаха симптоми на ерозия. Тя най-много личи в самата София –  където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.

Сред партийните лидери, водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% срещу 54% недоверие, 16% се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „пакет“ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но там все още разпознаваемостта е сравнително ниска.

Парламент и правителство

Доверието в парламента в края на политическия сезон е 21% срещу 72% недоверие, т.е. едва една пета от българите харесват работата на депутатите. Останалите се колебаят. Изглежда окончателно отминат периодът на известно „стопляне“ по отношение на парламента – в началото на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това всъщност беше един от най-малко лошите периоди за публичния образ на институцията в последното десетилетие).

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас.

Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно, като парламентът явно се възприема традиционно по-зле – вероятно защото е смятан за фокус на партийността, а и поради липса на конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност, както това се случва с други институции.

Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие (останалите се колебаят). Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, като че ли влияят благоприятно и водят за стабилизиране на доверието в правителствената институция. Но дори и това стабилизиране не отменя обичайното плавно „износване“ на популярността – което се случва в хода на всеки мандат.

За сравнение: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „Борисов 3“ имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.

Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена по метода „лице в лице“ сред 833 души между 5 и 12 юли. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Коментари

Все ми е тая за Слави,

но няма да е лошо да видим гърба на самоковската гнусна крадла от Московска и на Овен Герджиков от СОС.

А и на мръсната придошла гробарска селяния, достойни последователи на дядовците си с каскетите - също.

Фандъкова ще ви омете на

Фандъкова ще ви омете на изборите за кмет. Пак ще си я изберем

Чакаме да я оноди Жозеф Дол още веднъж...

За още повече "смелост", че само под магнолията с оня дебел селянин е като в самоковската маала... Друго си е с "чужденеца".
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Г-н Вълков,

Пропуснали сте тази смешка - "социологическото изследване " на Галъп. А то може би е на второ място от смешките днес.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?