След посещението на премиера Борисов в Скопие и Дойран на 1 август, което ще запомним с това, че заедно с колегата си Зоран Заев положиха венци на възстановения паметник на героя полк. Каварналиев много въпроси продължиха да висят във въздуха.

Има принципни въпроси, които се премълчават , което обаче създава проблем в отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ) . Главният принципен въпрос е за искренноста на една от страните в желанието и за развитие на двустранните отношения. България е доказала своята искренност. Следва да се има предвид , че двустранните отношения не са само дискусиите на историците за миналото, а също така икономиката, инфраструктурната интеграция, културните връзки, междучовешките отношения, т.е. цялостния комплекс на общуване между хората от две държави. А също така, че двустранните отношения не са еднопосочна улица.

Създава се впечатлението, че една от страните води политика на провлачване във времето на разрешаване на същностните въпроси до получаване на покана за започване на преговори за членство в ЕС. Такова виждане се оформя у все по-широки обществени кръгове в България и то неслучайно. Имаме си и поговорка „когато фактите говорят и боговете мълчат”. Между другото, Турция води 40 години преговори за членство... Което може и никога да не се случи. Започване на преговори въобще не означава, че те ще приключат и кога.

Основния фокус на вниманието сега е върху работата на смесената комисия , която се занимава с исторически въпроси, като се пропускат другите двустранни комисии, съдадени на основата на Договора за добросъседство. Които между другото са и по-важни.

І. Какво ще „чисти” българо-македонската смесена комисия по историческите въпроси до октомври? И как? А след това?

Писането на история по политическо разпореждане е познато по нашите земи отпреди 75 години със Сталин, Димитров, Тито, Лазар Колишевски и други върхове на комунистическата сатрапия, но едва ли е възможно днес. Може да чистите дома си, улицата или нещо друго, но не историята и историческите факти.

Президентът на РСМ Стево Пендаровски , внимателно отбеляза, че не трябва да се оказва натиск по този въпрос и експертите следва да работят спокойно. И е прав.

Историческото минало на Югоизточна Европа (както и на цяла Европа между другото) е такова, каквото е. И тук става въпрос не за „възприятия” на тоя или оня, а за факти. Документирани и доказуеми. На черното не можете да кажете, че е бяло и обратното. Това историческо минало може да е чувствително, но е смешно да кажете че е получерно или полубяло. Че съществуват полуфакти. Все едно да приемете, че има полубременна жена.

Възникват поредица от въпроси, без отговорите, на които хората в България и РСМ с основание ще смятат, че политиците нещо се договарят зад гърба им, а това засяга родовата памет на има – няма няколко милиона души.

А. Мандатът на историческата комисия

Притеснението на обществеността в България и РСМ е, че въпросната комисия работи „на тъмно” като обект на нейната работа са въпроси, които не са междудържавна тайна, нито са секретни. Историческите факти и документи са публични. Смешно е комисия да решава какъв е бил национално Гоце Делчев . И президентът Пендаровски го каза просто – ами българин е бил. За което беше обявен за родоотстъпник и предател от сърбомакедонистките среди в Скопие.

В този смисъл, ако политиците смятат да притискат българските историци „до октомври да решат въпроса с Гоце Делчев” без писмен мандат следва да им се каже (на политиците) че тая работа така не става. Въпроси от историческата памет на българския народ не се решават като въпроса с африканската чума по свинете. Не е ясно дали комисията има и план за работа.

Б. Времевите диапазони и какво разбираме под „история”

Става въпрос за два времеви диапазона:

  • От кога до кога в историческото минало комисията ще обсъжда някакви неща и как ще се дефинира какво е „история”;
  • От кога докога ще работи въпросната комисия.

В. Понятиен апарат, обхват и обект на дейността на комисията

Този въпрос е важен и без неговото ясно дефиниране въпросната комисия едва ли ще постигне нещо. Жонглирането с неясни термини и двусмислени евфимистични фрази като например че някой бил могъл да бъде „етнически българин и в същото време политически македонец” (примерно Гоце Делчев и всички останали дейци на ВМРО) е абсолютно нелепо. Нещо като дървено желязо.

По въпроса за обхвата – не трябва да се забравя, къде е роден и на територията на коя днешна държава е загинал Гоце Делчев, а между другото и чий поданник е бил, освен че е бил офицер от българското военно разузнаване. Утре ще дойде някой грък и с право ще каже „искам да сложа цвете на тленните останки на Гоцес Делцес – той е наш общ”, а някой турчин „искам да сложа цвете на тленните останки на големия бинбаши Гоцеоглу Делчеолу – той е наш общ” А? И тогава какво правим?

Тази глупост – „тоя наш”, „оня ваш”, „тоя общ” следва да я прекратим. Един човек не може да бъде национално общ.

По-обща може да бъде някоя проститутка, но за български дейци, дали живота си за свободата на своите братя, сестри, бащи и майки в Македония да се твърди след 110 години, че били общи, е просто подигравка.

Както е подигравка скопски академик да пише книга за вуйчо ми , в която да сбърка името на майка ми и да каже че „бил чул” за книгата „Тъжни страници” на Сребро Янакиев ама не знаел как да я намери. Ще му изпратя копие, а иначе оригиналът кротко си лежи в една българска библиотека и е общодостъпен. Но на някои хора това им е нивото.

Г. Понятиен апарат – за „общата история” и другите „общи неща”

В тази област – „общите” неща, особенно в историята кашата е пълна. Тези „общи” приказки се повтарят от ято политически папагали и неграмотни калинки, които не разбират смисъла им, но са вперили целеустеремено поглед в някакъв брюкселски пост. Като повтарят „общата ни история”. Общото в цялата работа е, че българите от Македония са се борили за свободен живот в родните си огнища на тази територия, част от която, Вардарска Македония в рамките на 25 713 кв. км, след 17.11.1991 г. придобива независимост с първото демократично волеизявление на населението и се превръща в суверенна държава, днес РСМ а част от хората се самоопределят като македонци днес. Което е тяхно естествено право.

Д. Очаквани резултати от работата на комисията

По този въпрос има видими разминавания. На обществеността не и е ясно дали става въпрос за двустранно приемливи формулировки в учебниците по история за учениците в средния курс или за нещо друго.

Както е видно едната страна желае добронамерено да работи на основа на неоспорими исторически факти, както между другото е записано и в Договора за добросъседство и то интензивно, но както се оказва другата се опитва да провлича нещата в необозримото бъдеще, в опит да хване европейския влак. Чест прави на ръководителя на българската част от смесената комисия че направи този факт обществено достояние. А последното изявление на професор Драги – неговия колега от другата страна , че отива на почивка и не му пука за въпросната комисия потвърждава казаното.

И въобще ако се запитаме - с това какъв бил Гоце Делчев ли започват и свършват отношенията между България и РСМ ? Още не сме стигнали до Даме Груев, Марко Лерински, Иван (Ванчо) Михайлов и т.н.

В същото време ако нашите политици се опитат да извият ръцете на българските представители в смесената комисия за постигане на „резултати” в името на неясната политика по Западните Балкани, т.е. да бъдат правени компромиси с историческото наследство на българския народ и фактите за политически пиар, могат да се сблъскат с минимум два неприятни резултата:

  • Членовете на комисията, които са достойни представители на българската наука, могат да я напуснат и комисията да престане да съществува;
  • Предвид факта, че в България живеят не по-малко от 900 000 наследници на македонски бежанци и хора с македонска кръв в жилите си, от които поне 400 000 са в политически активна възраст на следващите избори да се лишат от 100 000 – 150 000 гласа.

Това се отнася за онези, които управляват. Просто ще бъдат обявени за национални предатели и толкоз. След това иди обяснявай, че нямаш леля.

ІІ. Коридор № 8 и още

Въпросът за реалните интеграционнни процеси в дух на добросъседство е важен. И всеки ще ви каже, че ако комуникациите като започнете от ж.п. транспорта, шосейния транспорт, телекомуникациите, разширяване на газовата връзка , електросвързването и т.н са ключови ще бъде прав. Фактът, че бизнесът (търговията и услугите) расте с по 15% годишно през последните години е показателен. А може да расте и с повече.

В това направление резултати почти няма на междудържавно политическо равнище . Вече 29 години. Явно някой не го иска. Да се целуваме и прегръщаме с Бойко пред паметниците на Самуил и тленните останки на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас” е хубава работа за 1 ден и после след 1 година. И иначе всичко да си върви както си е било. Бизнесът с пиперки от Струмица към Белград да си върви. Последното е малко символично, но който разбира за какво става дума разбира...

Иначе влак няма. И магистрала няма. Няма и мощна високоскоростна оптична телекомуникационна връзка. И електросистемите са свързани на нивото на Плевен – Габрово. Няма комуникационна интеграция. Защо? Въпроси...

ІIІ. Всъщност

Всъщност нещата са много прости. Ако на политическия елит на РСМ България му е нужна само като ракета носител към Европейския съюз и неговите пари (фондове) и момчетата и момичетата в Скопие си въобразяват , че тези в София са някакви глупаци малко са се объркали.

Ракетата носител може да си остане на стартовата площадка и да не излети.

----

* Минко Ноев е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия.Текстът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.