„ИZчистване“ – под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. И в същото време да покажем, че изкуството е жизнено важно за градската среда. 

Какво точно са графитите - изкуство или вандализъм?

Ще бъде много трудно да се намери правилен отговор на този въпрос, защото самият въпрос е грешен. В графитите няма “или” – те са едновременно и изкуство, и вандализъм, а също така политика, инструмент за влияние, медия и всичко останало което решим да видим в тях.

Напълно разбираем е стремежът ни да правим нещата удобни и да се опитваме да ги слагаме в категории, но наивно би било да търсим обективен критерий по който да разделяме “лошите” от “добрите” графити, примерно по тяхната сложност или естетическа издържаност. Всички графити, от най-простия таг до произведения с размерите на цяла стена, имат своето време и място, и извадени от конкретния им контекст могат да клонят повече или по-малко в посоката на това да ги харесваме и приемаме или обратното, да ги заклеймяваме и отричаме.

В тази полиморфност е същината и есенцията на графитите. Ако приемем, че авторите на графити са едновременно творци, активисти, престъпници, бунтари и глашатаи, то как бихме могли да оценяваме произведенията им, ако публиката съзнателно се опитва да се ограничи в ролята си на пасивен наблюдател?

Графитите много повече от всяко друго изразно средство изискват от публиката си да разбира, да съпреживява и да участва в произведението, в причините, методите и условията при които то е създадено.

Това е и истинският вандализъм на графитите – те не оставят избор на публиката да остава безучастна, изискват от нея да бъде не само зрител, но и критик. При “традиционното” изкуство правиш нещо (най-често плащаш) ако искаш да гледаш, а при графитите е точно обратното - предприемаш действия когато не си съгласен със съдържанието и посланието, което ти се сервира без твоето съгласие.

Може би твърде много сме се изнежили да ни бъдат представяни изключително и само подбрани, одобрени и маркирани с етикет “изкуство” произведения, че ни е толкова трудно да "смелим" графитите.

При тях всичко е един голям миш-маш, в който красивото и грозното вървят ръка за ръка и всъщност до голяма степен не могат едно без друго. В никакъв случай това не бива да се тълкува като оправдание в защита на посредствеността, напротив, точно авторите на графити често са тези които най-активно участват в борбата за територия с пошлостта и тъпотията.

Не по-малко необходимо е обаче зрителите също да участват в избора кой ще има място на стената и кой не.