Article_top

Независимо от личните вкусове, трябва да признаваме фактите. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа сред най-гледаните цели 19 години. Той успя да организира референдум за това как да “оправим” България и предложенията му спечелиха подкрепа, с която не може да се похвали нито една партия в България - 2,5 милиона гласа.

Концертите на Трифонов пълнят стадиони.

Следователно Трифонов има политически потенциал. Фактът, че той спира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отказва от медийно присъствие, показва, че той или някой друг е решил да изпробва този потенциал в избори, които са различно упражнение в сравнение с референдума.

Трудно ми е да повярвам, че Трифонов е човек със собствени политически идеи и собствена политическа воля. Заради снимката към този текст например.

Някои от твърденията му пораждат съмнения в политическата му култура и логика. Като например това: “България е свободна страна, но българските граждани не са свободни” (из учредителната декларация на партията му “Няма такава държава”).

Шоу звезди обикновено правят политическа кариера в държави с незряла и неукрепнала демокрация. Примери са певецът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който отскоро е президент на Украйна.

Това са държави, преминали през диктатура и насилие, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и силна олигархия. Тя задкулисно контролира икономиката и дърпа конците на видимото шоу, което минава за политика.

За него олигархията се нуждае от популярни лица, а шоу бизнесът ги произвежда. Те са добре дошли, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.

Дали популярността на Трифонов говори добре за него или зле за България, е въпрос на гледна точка.

Според мене тя е политически ресурс с оглед на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското, отколкото до повечето европейски.

Трифонов може да се окаже поредното Яне, поредният Бареков или Марешки, т.е. разсейвач на гласове, който няма да позволи постоянното недоволство от статуквото да се излее концентрирано в ясна политическа посока.

Но той може да свърши и повече. Всъщност, политическата класа, която той безмилостно громи в парчетата си, вече изпълни част от “неговата” програма, записана в исканията от референдума. Държавната субсидия вече е съкратена до лев на глас, гласуването е задължително. Остават въвеждането на мажоритарна система и намаляването на депутатите в Народното събрание на 120 от 240 сега.

Подчертавам, че не подозирам и не обвинявам г-н Трифонов и екипа му в  никакви тайни замисли и заговори. Програмата му обаче би ме зарадвала много, ако бях олигарх.

Първо, с падането на субсидиите партиите стават зависими от моите пари. Ако не кандидатират този, когото аз посоча, няма да финансирам нито централите, нито кампаниите им.

Второ, мажоритарната система е известна с това, че облагодетелства само големите партии и праща в небитието малките, като например главните им критици – в момента събрани под общото название "Демократична България". Те остават във фейсбук. А партия, която може да мобилизира 2,5 милиона души (макар в референдум, а не на избори), не е в никакъв случай малка.

Трето, намаляването на депутатите наполовина съкращава наполовина и разходите ми по изборите. При това не ми трябват всичките 120 депутати, а само обикновеното мнозинство – малко над 60 от тях. Освен ако не искам да променя конституцията. Това излиза по-скъпо – поне 80 от 120 депутати.

И все пак, не излиза ли по-евтино да си купя едно партийно ръководство вместо десетки депутати? Аритметично – да, но политически – не. Да купуваш българска партия днес е като да инвестираш в морално остаряло оборудване. Все едно да купиш фабрика за компактдискове във времето на юесбитата.

Избирателната активост в България говори, че традиционните партии в България са морално и политически износени. Те все по-трудно завеждат избирателя до урните. ГЕРБ управлява 10 години и пострада тежко от “Апартаментгейт”. Корнелия Нинова непрекъснато е заета с оцеляването на лидерския си пост в БСП, няма време за политика.

И най-важното, ако платя на тези партии за това, което предлага Трифонов, парите ми могат да отидат на вятъра. Ако го поискат те – народът ще го мрази, защото мрази тях. Ако го поиска Слави, народът ще го обича, защото обича него. Той може да им стане неизбежен коалиционен партньор (вместо "патриотите", ДПС или Марешки) и да им постави моите условия. Това би бил Слави+ в сравнение с обикновения Слави, който просто разсейва гласове.

Хората свързват традиционните партии с мене (мафията), а Слави е борец против тях и против мене. (Прочетете текста на “Няма такава държава”). Никой от хаитяно-украинските му фенове няма да го заподозре, че на практика работи за мене, а не за тях.

А онази снимка горе? Тя е от далечни времена. Почти никой в България не помни толкова дълго.

 

Независимо от личните вкусове, трябва да признаваме фактите. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа сред най-гледаните цели 19 години. Той успя да организира референдум за това как да “оправим” България и предложенията му спечелиха подкрепа, с която не може да се похвали нито една партия в България - 2,5 милиона гласа.

Концертите на Трифонов пълнят стадиони.

Следователно Трифонов има политически потенциал. Фактът, че той спира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отказва от медийно присъствие, показва, че той или някой друг е решил да изпробва този потенциал в избори, които са различно упражнение в сравнение с референдума.

Трудно ми е да повярвам, че Трифонов е човек със собствени политически идеи и собствена политическа воля. Заради снимката към този текст например.

Някои от твърденията му пораждат съмнения в политическата му култура и логика. Като например това: “България е свободна страна, но българските граждани не са свободни” (из учредителната декларация на партията му “Няма такава държава”).

Шоу звезди обикновено правят политическа кариера в държави с незряла и неукрепнала демокрация. Примери са певецът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който отскоро е президент на Украйна.

Това са държави, преминали през диктатура и насилие, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и силна олигархия. Тя задкулисно контролира икономиката и дърпа конците на видимото шоу, което минава за политика.

За него олигархията се нуждае от популярни лица, а шоу бизнесът ги произвежда. Те са добре дошли, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.

Дали популярността на Трифонов говори добре за него или зле за България, е въпрос на гледна точка.

Според мене тя е политически ресурс с оглед на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското, отколкото до повечето европейски.

Трифонов може да се окаже поредното Яне, поредният Бареков или Марешки, т.е. разсейвач на гласове, който няма да позволи постоянното недоволство от статуквото да се излее концентрирано в ясна политическа посока.

Но той може да свърши и повече. Всъщност, политическата класа, която той безмилостно громи в парчетата си, вече изпълни част от “неговата” програма, записана в исканията от референдума. Държавната субсидия вече е съкратена до лев на глас, гласуването е задължително. Остават въвеждането на мажоритарна система и намаляването на депутатите в Народното събрание на 120 от 240 сега.

Подчертавам, че не подозирам и не обвинявам г-н Трифонов и екипа му в  никакви тайни замисли и заговори. Програмата му обаче би ме зарадвала много, ако бях олигарх.

Първо, с падането на субсидиите партиите стават зависими от моите пари. Ако не кандидатират този, когото аз посоча, няма да финансирам нито централите, нито кампаниите им.

Второ, мажоритарната система е известна с това, че облагодетелства само големите партии и праща в небитието малките, като например главните им критици – в момента събрани под общото название "Демократична България". Те остават във фейсбук. А партия, която може да мобилизира 2,5 милиона души (макар в референдум, а не на избори), не е в никакъв случай малка.

Трето, намаляването на депутатите наполовина съкращава наполовина и разходите ми по изборите. При това не ми трябват всичките 120 депутати, а само обикновеното мнозинство – малко над 60 от тях. Освен ако не искам да променя конституцията. Това излиза по-скъпо – поне 80 от 120 депутати.

И все пак, не излиза ли по-евтино да си купя едно партийно ръководство вместо десетки депутати? Аритметично – да, но политически – не. Да купуваш българска партия днес е като да инвестираш в морално остаряло оборудване. Все едно да купиш фабрика за компактдискове във времето на юесбитата.

Избирателната активост в България говори, че традиционните партии в България са морално и политически износени. Те все по-трудно завеждат избирателя до урните. ГЕРБ управлява 10 години и пострада тежко от “Апартаментгейт”. Корнелия Нинова непрекъснато е заета с оцеляването на лидерския си пост в БСП, няма време за политика.

И най-важното, ако платя на тези партии за това, което предлага Трифонов, парите ми могат да отидат на вятъра. Ако го поискат те – народът ще го мрази, защото мрази тях. Ако го поиска Слави, народът ще го обича, защото обича него. Той може да им стане неизбежен коалиционен партньор (вместо "патриотите", ДПС или Марешки) и да им постави моите условия. Това би бил Слави+ в сравнение с обикновения Слави, който просто разсейва гласове.

Хората свързват традиционните партии с мене (мафията), а Слави е борец против тях и против мене. (Прочетете текста на “Няма такава държава”). Никой от хаитяно-украинските му фенове няма да го заподозре, че на практика работи за мене, а не за тях.

А онази снимка горе? Тя е от далечни времена. Почти никой в България не помни толкова дълго.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Няма да е лошо да се изясни

Няма да е лошо да се изясни "какво е олигарх ?".
Различните хора влагат различен смисъл.

Онлайн-тълковния речник е по-скоро длъжник на четящите го. А пък аз съвсем не съм съгласен с него.

(бележката е към г-н Желев, в случай, че прочете този коментар)
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... да не говорим, че и

... да не говорим, че и прокурорите почнаха да я употребяват тази дума, в някакъв техен съвсем кретенски смисъл, който смисъл вече съвсем категорично няма нищо общо с тълковния речник.

Боцето бая се е уплашил от Славей Трифонов,

щом изкара и брюкселската агитка да ни плаши с него.

Другарю Желев, всека фигура от Прехода има снимки с мутри.

Само Борисов няма, защото той е мутрата по снимките.

Цветан's picture
Цветан
Цветан

Слабо

Желев: „Шоу звезди обикновено правят политическа кариера в държави с незряла и неукрепнала демокрация. Примери са певецът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който отскоро е президент на Украйна.”

Политическа кариера направи и холивудският артист Рейгън – стана водещ световен политик за времето си. Същото направи и бате Арни (Шварценегер) като губернатор на Калифорния и може би щеше да стане и президент, ако Конституцията не му забраняваше да се кандидатира, щото не е роден в Щатите. Така според Желев излиза, че САЩ са държава с „неукрепнала и незряла демокрация” ;)

А снимката на Трифонов с Г. Илиев – ми всеки популярен шоумен и певец или спортист ще не ще се среща с героите на ъндърграунда. Стоичков например беше не просто приятел с повечето от тях, ми май имаха и общ бизнес, но това не му пречи да бъде приеман с отворени обятия от всеки български президент и политик.

Доста предубеден и едностранчив анализ на Желев, който иначе е автор на някои великолепни текстове.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията