Article_top

Фалшивите новини не просто ни лъжат - те могат да направят така, че и собственият ни мозък да ни лъже още повече. Това сочат данните на изследване в журнала "Психологическа наука" на британската Асоциация за психологическа наука, съобщава ScienceDaily.

Изследването е проведено в седмицата преди референдума за абортите в Ирландия през 2018 г., но според изследователите фалшивите новини вероятно имат подобен ефект и в друг политически контекст, включително президентската надпревара в САЩ през 2020 г.

"При силно емоционални партийни политически състезания като изборите за президент през 2020 г. електоратът може да си "спомни" напълно фабрикувани новинарски истории", пише главната авторка Джилиан Мърфи от Университета в Корк. "По-специално те вероятно ще помнят скандали, които поставят в лоша светлина кандидата на противниците."

В изследването са участвали 3140 души с право на глас онлайн и запитани дали и как смятат да участват в референдума. След това всеки е получил 6 репортажа, два от които фалшиви. Освен това в тях симпатизантите на едната страна извършват нещо скандално или нелегално. След прочитането на всеки репортаж участниците са питани дали са чували за описаното и дали имат конкретни спомени за това.

След това изследователите информират участника, че някои от новините са фалшиви, и го подканят да ги идентифицира кои са те. Накрая им се дава тест за базови когнитивни способности.

Почти половината от анкетираните съобщават за един спомен за фалшиви събития, много от тях си спомнят детайли за измислена новина, които не са в базовия репортаж. Хората, които подкрепят легализирането на аборта, е по-вероятно да са "запомнили" фалшива новина за противници на тяхната позиция, тези срещу легализацията също помнят по-добре измислици за "врага".

Много от участниците продължават да са убедени, че помнят тези детайли дори след като им се каже, че новината е фалшива. 

Феноменът мозъкът да създава сам спомени за неща, които не са се случили, е доказван в множество други изследвания. Често споменът е неразличим от истинския и хората са искрено объркани, когато проумеят, че подобно нещо не се е случило.

"Това демонстрира лекотата, с която можем да засадим тези изцяло изфабрикувани спомени, въпреки това подозрение на избирателите и дори въпреки изричното предупреждение, че може да са им показани фалшиви новини", казва Мърфи.

Резултатите на когнитивния тест не показват кои е по-вероятно да съставят фалшиви спомени - по-интелигентни или не. Но тези с по-ниски когнитивни способности по-често си спомнят фалшиви новини, които съвпадат с тяхното мнение. Тази констатация предполага, че хората с по-високи може да са по-склонни да поставят под съмнение личните си пристрастия и своите източници на новини, казват изследователите.

Изследователите предупреждават, че това трябва да се изследва по-детайлно, особено с технологичните възможности да се създава и фалшив видеообраз, т.нар. deepfake. Опасността от все по-убедителни фалшиви новини, когато не лъжем лесно от далеч по-прозрачните, е сериозен проблем за всяка демокрация.

 

Фалшивите новини не просто ни лъжат - те могат да направят така, че и собственият ни мозък да ни лъже още повече. Това сочат данните на изследване в журнала "Психологическа наука" на британската Асоциация за психологическа наука, съобщава ScienceDaily.

Изследването е проведено в седмицата преди референдума за абортите в Ирландия през 2018 г., но според изследователите фалшивите новини вероятно имат подобен ефект и в друг политически контекст, включително президентската надпревара в САЩ през 2020 г.

"При силно емоционални партийни политически състезания като изборите за президент през 2020 г. електоратът може да си "спомни" напълно фабрикувани новинарски истории", пише главната авторка Джилиан Мърфи от Университета в Корк. "По-специално те вероятно ще помнят скандали, които поставят в лоша светлина кандидата на противниците."

В изследването са участвали 3140 души с право на глас онлайн и запитани дали и как смятат да участват в референдума. След това всеки е получил 6 репортажа, два от които фалшиви. Освен това в тях симпатизантите на едната страна извършват нещо скандално или нелегално. След прочитането на всеки репортаж участниците са питани дали са чували за описаното и дали имат конкретни спомени за това.

След това изследователите информират участника, че някои от новините са фалшиви, и го подканят да ги идентифицира кои са те. Накрая им се дава тест за базови когнитивни способности.

Почти половината от анкетираните съобщават за един спомен за фалшиви събития, много от тях си спомнят детайли за измислена новина, които не са в базовия репортаж. Хората, които подкрепят легализирането на аборта, е по-вероятно да са "запомнили" фалшива новина за противници на тяхната позиция, тези срещу легализацията също помнят по-добре измислици за "врага".

Много от участниците продължават да са убедени, че помнят тези детайли дори след като им се каже, че новината е фалшива. 

Феноменът мозъкът да създава сам спомени за неща, които не са се случили, е доказван в множество други изследвания. Често споменът е неразличим от истинския и хората са искрено объркани, когато проумеят, че подобно нещо не се е случило.

"Това демонстрира лекотата, с която можем да засадим тези изцяло изфабрикувани спомени, въпреки това подозрение на избирателите и дори въпреки изричното предупреждение, че може да са им показани фалшиви новини", казва Мърфи.

Резултатите на когнитивния тест не показват кои е по-вероятно да съставят фалшиви спомени - по-интелигентни или не. Но тези с по-ниски когнитивни способности по-често си спомнят фалшиви новини, които съвпадат с тяхното мнение. Тази констатация предполага, че хората с по-високи може да са по-склонни да поставят под съмнение личните си пристрастия и своите източници на новини, казват изследователите.

Изследователите предупреждават, че това трябва да се изследва по-детайлно, особено с технологичните възможности да се създава и фалшив видеообраз, т.нар. deepfake. Опасността от все по-убедителни фалшиви новини, когато не лъжем лесно от далеч по-прозрачните, е сериозен проблем за всяка демокрация.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

В България още срещат кретени

В България още срещат кретени с фалшиви спомени относно ученическия прякор на Радан Кънев.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията