Лятната медийна скука бе разсеяна от някой си Стаматов, хванат да разпространява лекарство срещу рак, аутизъм, акне и какво ли не още. В Америка то е известно като т.нар. Чудодейно минерално решение - там зад него дори стои църква (една от хилядите протестанстки деноминации), наречена Генезис ІІ. Тя проповядва очистване в духовния и медицински смисъл благодарение на основната съставка на „решението“ - белина. Метафората, фундамент на всяка религия, е лесна за интерпретиране: чиста тоалетна - чиста съвест. Вярно, че малко скъпичко излиза да плащаш 70 лева за шишенце с въпросния препарат, пък и може да те удари я в стомаха, я в бъбреците. Но вяра без жертви няма.

Ренесансът на чудесата

Този пореден куриоз ни кара да се замислим върху тържественото завръщане на чудесата в нашия живот. Имаше ги и по времето на Ванга, Джуна и Кашпировски, но тогава бяха под сурдинка. Днес към нас текат потоци от мистерии, шеметни открития, срещи с извънземни, скривани досега истини за българската история - нивото на дразнимост вече толкова е вдигнато, че трудно забелязваме съобщения, които не крият някаква сензация.

Лечебната белина съдържа всички елементи на новата митология. Първо, става дума за нещо съвсем просто, достъпно за всеки. Как не сме се сетили? Ами да, спасението е около нас, трябва само някой да ни отвори очите. Ако се разходите из онкологиите, ще чуете, че най-обикновената сода лекува рак. Защо наместо нея прилагаме скъпи химикали? Защото фармацевтичните компании правят всичко възможно да заглушат гласа на истината, за да ни грабят. Чудото задължително съдържа елемент на демистификация - лечителят, който ви предлага чудодейното решение, е сам срещу конспирациите на властта.

Само наука не е достатъчна, разбира се. Необходима е и религиозна подплата. В България преспиват на Кръстова гора или в Дамбалъ, във Франция - в Лурд, където се била появила светата Дева Мария, в Индия се качват до храма Вайшно Деви, за да чуят гласа на божествената майка. Но обикновено най-добре действа комбинацията от неочаквано откритие на гонен от властите учен с традиция от памтивека: новото се оказва старо, забравеното се припомня. Вземете хомеопатията, основана върху принципа на Парацелз „подобното лекува подобно“ - поне от 18 век тя периодически се преоткрива. Впрочем, и тук лечебната субстанция е толкова разредена, че няма опасност от негативни последици, иначе отдавна би била забранена.

Съвременният ренесанс на чудесата е свързан в голяма степен и с популярните медии, които от края на 19 век пропагандират всякакви форми на шарлатания и самолечение. Дигиталната революция вече окончателно ликвидира вярата в авторитетите, а „чудодейните решения" на търговци като г-н Стаматов се конкурират на равни начала с професионалната фармацевтика.

Като сладка приказка за лека нощ

Но имаме ли право да забраняваме чудесата, които утешават отчаяни хора? Казва ви лекарят, че за вашето заболяване няма лек. Какво правите? Опитвате да приемете нещастието, да осмислите живота си, да благодарите, че ви е имало? Не, съвременният свят непрекъснато ви тласка да търсите решение - да откриете точния човек, да дадете едни пари. Модерният човек е закърмен с нуждата да се бори. А пазарът на чудеса му ги предлага във все по-големи количества. Тук следва да прокараме границата между религия и магия. Първата ви кара да се оставите в ръцете на божеството, втората - да опитвате да надхитрите съдбата. Магьосникът - и наукообразният днес, и традиционният от миналото - действа скрит от обществения поглед, защото дава предимство на едни пред други чрез тайното си знание и така подкопава социалния ред. Хората не са затъпяли днес, просто конкуренцията се е ожесточила - кой ще живее повече, кой ще е по-успешен.

Не ми е работа, но смятам, че вярата в чудодейните икони не е много християнска практика - тяхната роля е да припомнят божественото, на което се надяваме, а не да лекуват или да осигуряват успех в бизнеса. В Средновековието са стривали костици от реликвите и са ги добавяли към храната с лечебна цел. Горе-долу същото като белината. Може би дори по-опасно заради възможните инфекции.

Ще кажете: какво пък, всичко, което помага на отчаяни хора, е добро. Плацебо ефектът е безспорно доказан: вярата в магическите процедури, на които се подлагаме, сама по себе си мобилизира съпротивителните сили на организма. Всичко може да изиграе тази роля, ако, разбира се, не ни вреди - мълчана вода, сребърна вода, слънчева вода, енергийна вода... Въпросът е къде поставяме границата между разумното усилие и плацебо фантазиите. Потокът от чудеса, който ни залива днес, всъщност работи в полза на отчаянието. Не един болен сред познатите ми влоши състоянието си, защото вместо да се лекува сериозно, пиеше вода от картофи, ядеше кубински скорпион, ходеше на лечение с допир, практикуваше някаква рецепта, приписвана на Ванга. За парите, дадени на мошеници, изобщо не говорим. Защо не пренасят вярата си върху професионалния медицински състав? Може би защото институционалното здравеопазване не въздейства на въображението - там няма митология, конспирации, разкази за чудеса. А на нас май ни се иска да ни разказват приказки.

Чудеса ни изкушават отвсякъде

Чудодейното обаче съвсем не спира в здравната сфера. Вижте само какви пари дават хората за няколкоминутното мечтание при търкането на талончета. Вижте колко деца бленуват да се явят на някакъв телевизионен конкурс за пеене, където ще се прославят мигновено, вместо както едно време да мечтаят да станат инженери или космонавти. Вижте колко бизнесмени по света разчитат на внезапния борсов удар, наместо на бавното и упорито трупане на капитали. Чудеса ни изкушават отвсякъде, а ние сме все по-недоволни от реалния средностатистически живот, който водим.

Дойче веле