×

Error message

Article_top

Стените, били те естествени или дело на човешка ръка, са сред най-древните средства за масово общуване.

За масовото общуване (или масовата комуникация) има множество определения - философски, социологически, психологически. 

Тук ще се задоволим да го разбираме като вид общуване, различен от междуличностното и и вътрешногруповото, което не предполага непременно пряк контакт между общуващите, става през границите на времето и пространството и има предмет, който засяга общността. Оттук масовото общуване предполага наличието на техническо средство, с което да се осъществява. 

Неговите предтечи са съществували хилядолетия преди човечеството да познае пергамента, печатната преса, телеграфа, радиовълните и телевизията.

Тогава, когато не е имало кой и какво да занесе съобщението до цялата публика, публиката е отивала до съобщението. То е било написано на публично място - т.е. на стена край която минават, ако не всички, то поне много хора.

Първата необходимост много хора да бъдат свидетели, да знаят едно и също нещо, т.е. да се превърнат в публика, вероятно възниква с първите държави, чиято територия се простира отвъд стените на града (полиса). Те са предполагали средства с по-широк обхват от вестоносеца, глашатая, оратора на агората или форума.

Фундаментална потребност на човека е да бъде свързан. Колкото повече се разширява неговата среда, толкова повече средства за свързаност му трябват. 

Фундаментална потребност и на обществото е членовете му да споделят знания, вярвания, убеждения, социално наследство. Няма общество без общуване и няма политика без публичност.

Стената, по която някой пише нещо, е вероятно прародителката на съвременните медии. Тя е едно от първите въплъщения на публичната среда. “Среда” е точният превод на латинската дума medium, в множествено число - media. На български терминът е придобил гражданственост като медия (единствено число) и медии (множествено число). Можем да кажем, че съвременната журналистика е била зачената преди хилядолетия по стените.

Историците ѝ  свидетелстват за това. Класически са примерите с Acta Senatus (Дела на Сената) и с Acta Diurna Populi Romani (Всекидневни дела на римския народ) - прародителите на днешния “Държавен вестник”. Те представлявали покрити с гипс дъски, поставени на публични места, на които били изписвани съобщения за текущите актове на управлението - консулите, магистратите, сената, императора.

Но “актовете” са били вече модерна и специализирана форма на човешкото писане по стени. Според съвременната история то е много по-старо от тях - на 40 000 години. Това е възрастта на първите петроглифи (от гр. петра - камък и гливо - дълбая, изсичам, гравирам). Тези скални изображения - рисунки, знаци - откривани по целия свят са сред първите форми култура - себеизразяване и създаване на споделено съдържание, чрез което се предава и социално наследство.

Писането върху стена, особено изсичането на надпис върху камък, имат предимството на трайността. Те остават за поколенията. Могат да бъдат четени многкратно от различни хора в продължение на епохи. Иронично, функцията им е същата с тази на антипода им - ефимеридата (гр. вестник), чиито отличителни белези са големият тираж и нетрайността. Отпечатва се и се разпространява в хиляди или милиони екземпляри, но “умира” на следващия ден.  

Английският израз carved in stone (изсечен върху камък) отразява същността на каменните надписи . “Ако твърдение, план, правило са изсечени върху камък, те не могат да бъдат променяни”, обяснява Кеймбриджкият речник. 

Мечта на владетелите е била да оставят именно такава следа за управлението си. Нейно въплъщение е например надписът на Бехистунската скала в днешната западна иранска провинция Керманшах. В превод от древен персийски Бехистун (Бисотун или Багастана) означава “божие място”.

Мястото на Бехистунския надпис е внимателно подбрано - край някога оживен път, но недостъпно за други ръце.

Целта на надписа с размери 15 на 25 метра, изсечен във варовикова скала, е да докаже легитимността на Дарий Велики (522-486 г. пр. Хр.) като персийски владетел, след като между 522 и 518 г. пр. Хр. е сложил край на кървави междуособици, последвали смъртта на Кир Велики и на сина му Камбис II.

Разчетен между 1835 и 1838 г. от британския офицер Хенри Ролинсън, надписът обяснява в детайли родословието на Дарий от династията на Ахеменидите, изброява владенията му и победите му над самозванци и претенденти за престола.

Детайл от Бехистунския надпис с клинописно древноперсийско писмо.

Текстът е на три езика (древноперсийски, еламитски и вавилонски) и  е илюстриран от изображение на Дарий, придружаван от двама слуги, в ръка с лък (символ на императорската власт) и стъпил върху тялото на самозванеца Гаумата. Пред него вързани с въже за шиите са наредени девет победени от него претенденти за властта. 

Целият барелеф с фигурите и надписите е неправилен четириъгълник с размери 60 метра на 35 метра и най-ниската му част е 38 метра над древен път, свързвал Вавилон с мидийската столица Екбатана - т.е. място, където са минавали много хора. 

Освен публично , то е и високо и достъпът до него е ограничен от скален праг, което затруднява  евентуални опити за “редактиране”. 

Даван е за пример като древен образец за пропаганда. Има тълкувания, че мястото на скалното послание показва, че освен към хората, които трябвало да го гледат отдолу нагоре, то е било адресирано и към боговете.

Подобен паметник е Розетският камък (750-килограмов къс от гранодиорит с размери 114 на 72 на 28 сантиметра) открит през 1799 г. от войник на Наполеон Бонапарт до малкия град Розета на р. Нил и съхраняван днес в Британския музей. 

Розетският камък днес се съхранява в Британския музей.

Той e изсечен през 196 г. преди новата ера съдържа славословия за фараона от елинистичната епоха Птолемей V и указания за поданиците му на два езика - древноегипетски и старогръцки. Надписът заповядва статуя на Птолемей “Спасителя на Египет” да бъде издигната във всеки храм и всяко важно място.

Детайл от надписа на Търновската колона на хан Омуртаг.

Класически български образец за послание изсечено в камък е надписът на хан Омуртаг от 822 г., открит през 1858 г. от възрожденеца Христо Даскалов в търновската църква “Свети четиридесет мъченици” (по това време джамия). Ето какво пише на него:

“Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.

 

Стените, били те естествени или дело на човешка ръка, са сред най-древните средства за масово общуване.

За масовото общуване (или масовата комуникация) има множество определения - философски, социологически, психологически. 

Тук ще се задоволим да го разбираме като вид общуване, различен от междуличностното и и вътрешногруповото, което не предполага непременно пряк контакт между общуващите, става през границите на времето и пространството и има предмет, който засяга общността. Оттук масовото общуване предполага наличието на техническо средство, с което да се осъществява. 

Неговите предтечи са съществували хилядолетия преди човечеството да познае пергамента, печатната преса, телеграфа, радиовълните и телевизията.

Тогава, когато не е имало кой и какво да занесе съобщението до цялата публика, публиката е отивала до съобщението. То е било написано на публично място - т.е. на стена край която минават, ако не всички, то поне много хора.

Първата необходимост много хора да бъдат свидетели, да знаят едно и също нещо, т.е. да се превърнат в публика, вероятно възниква с първите държави, чиято територия се простира отвъд стените на града (полиса). Те са предполагали средства с по-широк обхват от вестоносеца, глашатая, оратора на агората или форума.

Фундаментална потребност на човека е да бъде свързан. Колкото повече се разширява неговата среда, толкова повече средства за свързаност му трябват. 

Фундаментална потребност и на обществото е членовете му да споделят знания, вярвания, убеждения, социално наследство. Няма общество без общуване и няма политика без публичност.

Стената, по която някой пише нещо, е вероятно прародителката на съвременните медии. Тя е едно от първите въплъщения на публичната среда. “Среда” е точният превод на латинската дума medium, в множествено число - media. На български терминът е придобил гражданственост като медия (единствено число) и медии (множествено число). Можем да кажем, че съвременната журналистика е била зачената преди хилядолетия по стените.

Историците ѝ  свидетелстват за това. Класически са примерите с Acta Senatus (Дела на Сената) и с Acta Diurna Populi Romani (Всекидневни дела на римския народ) - прародителите на днешния “Държавен вестник”. Те представлявали покрити с гипс дъски, поставени на публични места, на които били изписвани съобщения за текущите актове на управлението - консулите, магистратите, сената, императора.

Но “актовете” са били вече модерна и специализирана форма на човешкото писане по стени. Според съвременната история то е много по-старо от тях - на 40 000 години. Това е възрастта на първите петроглифи (от гр. петра - камък и гливо - дълбая, изсичам, гравирам). Тези скални изображения - рисунки, знаци - откривани по целия свят са сред първите форми култура - себеизразяване и създаване на споделено съдържание, чрез което се предава и социално наследство.

Писането върху стена, особено изсичането на надпис върху камък, имат предимството на трайността. Те остават за поколенията. Могат да бъдат четени многкратно от различни хора в продължение на епохи. Иронично, функцията им е същата с тази на антипода им - ефимеридата (гр. вестник), чиито отличителни белези са големият тираж и нетрайността. Отпечатва се и се разпространява в хиляди или милиони екземпляри, но “умира” на следващия ден.  

Английският израз carved in stone (изсечен върху камък) отразява същността на каменните надписи . “Ако твърдение, план, правило са изсечени върху камък, те не могат да бъдат променяни”, обяснява Кеймбриджкият речник. 

Мечта на владетелите е била да оставят именно такава следа за управлението си. Нейно въплъщение е например надписът на Бехистунската скала в днешната западна иранска провинция Керманшах. В превод от древен персийски Бехистун (Бисотун или Багастана) означава “божие място”.

Мястото на Бехистунския надпис е внимателно подбрано - край някога оживен път, но недостъпно за други ръце.

Целта на надписа с размери 15 на 25 метра, изсечен във варовикова скала, е да докаже легитимността на Дарий Велики (522-486 г. пр. Хр.) като персийски владетел, след като между 522 и 518 г. пр. Хр. е сложил край на кървави междуособици, последвали смъртта на Кир Велики и на сина му Камбис II.

Разчетен между 1835 и 1838 г. от британския офицер Хенри Ролинсън, надписът обяснява в детайли родословието на Дарий от династията на Ахеменидите, изброява владенията му и победите му над самозванци и претенденти за престола.

Детайл от Бехистунския надпис с клинописно древноперсийско писмо.

Текстът е на три езика (древноперсийски, еламитски и вавилонски) и  е илюстриран от изображение на Дарий, придружаван от двама слуги, в ръка с лък (символ на императорската власт) и стъпил върху тялото на самозванеца Гаумата. Пред него вързани с въже за шиите са наредени девет победени от него претенденти за властта. 

Целият барелеф с фигурите и надписите е неправилен четириъгълник с размери 60 метра на 35 метра и най-ниската му част е 38 метра над древен път, свързвал Вавилон с мидийската столица Екбатана - т.е. място, където са минавали много хора. 

Освен публично , то е и високо и достъпът до него е ограничен от скален праг, което затруднява  евентуални опити за “редактиране”. 

Даван е за пример като древен образец за пропаганда. Има тълкувания, че мястото на скалното послание показва, че освен към хората, които трябвало да го гледат отдолу нагоре, то е било адресирано и към боговете.

Подобен паметник е Розетският камък (750-килограмов къс от гранодиорит с размери 114 на 72 на 28 сантиметра) открит през 1799 г. от войник на Наполеон Бонапарт до малкия град Розета на р. Нил и съхраняван днес в Британския музей. 

Розетският камък днес се съхранява в Британския музей.

Той e изсечен през 196 г. преди новата ера съдържа славословия за фараона от елинистичната епоха Птолемей V и указания за поданиците му на два езика - древноегипетски и старогръцки. Надписът заповядва статуя на Птолемей “Спасителя на Египет” да бъде издигната във всеки храм и всяко важно място.

Детайл от надписа на Търновската колона на хан Омуртаг.

Класически български образец за послание изсечено в камък е надписът на хан Омуртаг от 822 г., открит през 1858 г. от възрожденеца Христо Даскалов в търновската църква “Свети четиридесет мъченици” (по това време джамия). Ето какво пише на него:

“Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.

Коментари

Цапането на стените в клозетите

е деяние от съвсем различна категория от поставянето на триумфална колона от царстващ индивид.

Но... Такива дребни разлики лесно се губят под острия поглед на труженика на "медиата".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията