Article_top

Отразяването на националния и официалните празници винаги е било предизвикателство за българските медии. С наближаването на 6 септември в медийното пространство отново започна да тече трескава подготовка за „празничен ефир” и „родолюбиви статии, отразяващи историческото събитие”. Изведнъж всички сме патриоти, които закачат българското знаме на балконите си и тръгват към Шипка или друго паметно място, свързано с българската история.

И докато от телевизионния ефир ни залива на големи вълни псевдопатриотизъм, в интернет пространството преобладават по-различни настроения. Новинарските сайтове се надпреварват да публикуват анкети в стил „Знаем ли какво празнуваме на 6 септември?”, докато в социалните мрежи „летят” словесни нападки между групите на псевдопатриотите и псевдоинтелектуалците, взаимно обвиняващи се в простащина и елементарна липса на възпитание.

Тук-там някой представител на властта ще произнесе патетична реч за подвига на българските войски, като при добро желание може дори да е облечен в народна носия. На фона на цялата какофония се пропуска истинското послание на това събитие. Затова следва логичният въпрос – наистина ли знаем какво празнуваме на 6 септември?

Историята

Тази година отбелязваме 134 г. от фактическото обединение на Княжество България с Източна Румелия. Това се случва, след като през 1878 г. Берлинският конгрес разделя България на две части – Княжество България и Източна Румелия. Българското население, което остава под османска власт започва да води борба за обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, чиято основна цел е обединението на двете територии. Ключова роля за българското Съединение играе княз Александър Батенберг. Той притежава правомощията на васал на Османската империя и въпреки народните бунтове е можел да не признае акта на Съединение. Въпреки това на 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат войниците на Чардафон Велики и арестуват областния управител на Източна Румелия.

Създадено е временно правителство, а с манифест на княз Александър Батенберг се утвърждава присъединяването на тази територия. След този акт на обединение България е заплашена с война от Османската империя, която иска да си възстанови Източна Румелия, както и от Сърбия, която има претенции за териториални компенсации. Въпреки това Съединението получава международно и дипломатическо признание чрез така наречения Топханенски акт, подписан на 24 март 1886 г. Самата дата се превръща в официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. Това са основните исторически факти, свързани с 6-ти септември. 

Личен прочит на 6 септември

Моят 6 септември е свързан със спомена за учителя ми по история в гимназията. Той обичаше да казва, че историческите събития са важни, защото бележат бъдещето за години напред. И също така, че хората трябва да са запознати със своята национална история, ако не искат отново да я повторят. За него акта на национално обединение беше едно от най-смислените и значими исторически събития. Самият той го определяше като „триумф на човечността и желанието за съпричастност” пред егоизма и политическата пропаганда. И ни караше да се замислим какво би станало, ако определени исторически събития не се бяха случили и как би се отразило това на съвременния ни начин на живот.

В съзнанието ми се е запаметила една слънчева сутрин в час по история, в която всички разсъждавахме какъв щеше да бъде съвременният ни живот, ако не се бе случило Съединението на България. И докато част от съучениците ми шеговито подхвърляха, че „Каменица” и „Загорка” щяха да бъдат вносни бири, казанлъшката поничка - чуждестранен специалитет, а  трети твърдяха, че черноморските ни курорти като Несебър, Приморско и Ахтопол щяха да са дестинации като Кушадасъ, Мармарис и Памуккале, някои определиха Съединението на България като едно от най-добрите политически решения в българската история.

Размишлявайки върху това изказване от перспективата на времето, не мога да не се съглася. Във времена, когато повечето политически решения са продиктувани от лична изгода и алчност, патриотичните идеи се изопачават и се превръщат в уродлив инструмент в ръцете на властта, а българският народ се е разделил на враждуващи лагери, желанието за обединение на хиляди българи изглежда като подвиг, достоен за уважение. Шести септември е не просто поредният почивен ден преди края на лятото, а важна дата от българската история, която символизира съпричастност и желание за едно цяло. 

Символ на свобода

Казвайки всичко това, признавам си, че днес няма да окача българския трибагреник на балкона си, нито пък ще тръгна към Шипка, за да демонстрирам своя патриотизъм. За мен почитането на историята не се изразява в псевдопатриотични цитати във фейсбук. То е в уважението към ближния и съпричастността. Изразява се в информираност, силно развито чувство за социална справедливост и идентифициране с гражданското общество.

Съединението на България е символ на свобода и отстояване на правото да бъдеш част от една държава и един народ. Да се бориш за ценностите на същите тези държава и народ. Затова днес може и да не облека народна носия, но за пореден път ще бъда благодарна за подвига на нашите сънародници отпреди 134 г. Тъй като свободата и необходимостта да бъдеш част от нещо трябва да се отстояват и защитават. И 6 септември ни напомня, че и сме способни на това.

Честит празник!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Отразяването на националния и официалните празници винаги е било предизвикателство за българските медии. С наближаването на 6 септември в медийното пространство отново започна да тече трескава подготовка за „празничен ефир” и „родолюбиви статии, отразяващи историческото събитие”. Изведнъж всички сме патриоти, които закачат българското знаме на балконите си и тръгват към Шипка или друго паметно място, свързано с българската история.

И докато от телевизионния ефир ни залива на големи вълни псевдопатриотизъм, в интернет пространството преобладават по-различни настроения. Новинарските сайтове се надпреварват да публикуват анкети в стил „Знаем ли какво празнуваме на 6 септември?”, докато в социалните мрежи „летят” словесни нападки между групите на псевдопатриотите и псевдоинтелектуалците, взаимно обвиняващи се в простащина и елементарна липса на възпитание.

Тук-там някой представител на властта ще произнесе патетична реч за подвига на българските войски, като при добро желание може дори да е облечен в народна носия. На фона на цялата какофония се пропуска истинското послание на това събитие. Затова следва логичният въпрос – наистина ли знаем какво празнуваме на 6 септември?

Историята

Тази година отбелязваме 134 г. от фактическото обединение на Княжество България с Източна Румелия. Това се случва, след като през 1878 г. Берлинският конгрес разделя България на две части – Княжество България и Източна Румелия. Българското население, което остава под османска власт започва да води борба за обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, чиято основна цел е обединението на двете територии. Ключова роля за българското Съединение играе княз Александър Батенберг. Той притежава правомощията на васал на Османската империя и въпреки народните бунтове е можел да не признае акта на Съединение. Въпреки това на 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат войниците на Чардафон Велики и арестуват областния управител на Източна Румелия.

Създадено е временно правителство, а с манифест на княз Александър Батенберг се утвърждава присъединяването на тази територия. След този акт на обединение България е заплашена с война от Османската империя, която иска да си възстанови Източна Румелия, както и от Сърбия, която има претенции за териториални компенсации. Въпреки това Съединението получава международно и дипломатическо признание чрез така наречения Топханенски акт, подписан на 24 март 1886 г. Самата дата се превръща в официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. Това са основните исторически факти, свързани с 6-ти септември. 

Личен прочит на 6 септември

Моят 6 септември е свързан със спомена за учителя ми по история в гимназията. Той обичаше да казва, че историческите събития са важни, защото бележат бъдещето за години напред. И също така, че хората трябва да са запознати със своята национална история, ако не искат отново да я повторят. За него акта на национално обединение беше едно от най-смислените и значими исторически събития. Самият той го определяше като „триумф на човечността и желанието за съпричастност” пред егоизма и политическата пропаганда. И ни караше да се замислим какво би станало, ако определени исторически събития не се бяха случили и как би се отразило това на съвременния ни начин на живот.

В съзнанието ми се е запаметила една слънчева сутрин в час по история, в която всички разсъждавахме какъв щеше да бъде съвременният ни живот, ако не се бе случило Съединението на България. И докато част от съучениците ми шеговито подхвърляха, че „Каменица” и „Загорка” щяха да бъдат вносни бири, казанлъшката поничка - чуждестранен специалитет, а  трети твърдяха, че черноморските ни курорти като Несебър, Приморско и Ахтопол щяха да са дестинации като Кушадасъ, Мармарис и Памуккале, някои определиха Съединението на България като едно от най-добрите политически решения в българската история.

Размишлявайки върху това изказване от перспективата на времето, не мога да не се съглася. Във времена, когато повечето политически решения са продиктувани от лична изгода и алчност, патриотичните идеи се изопачават и се превръщат в уродлив инструмент в ръцете на властта, а българският народ се е разделил на враждуващи лагери, желанието за обединение на хиляди българи изглежда като подвиг, достоен за уважение. Шести септември е не просто поредният почивен ден преди края на лятото, а важна дата от българската история, която символизира съпричастност и желание за едно цяло. 

Символ на свобода

Казвайки всичко това, признавам си, че днес няма да окача българския трибагреник на балкона си, нито пък ще тръгна към Шипка, за да демонстрирам своя патриотизъм. За мен почитането на историята не се изразява в псевдопатриотични цитати във фейсбук. То е в уважението към ближния и съпричастността. Изразява се в информираност, силно развито чувство за социална справедливост и идентифициране с гражданското общество.

Съединението на България е символ на свобода и отстояване на правото да бъдеш част от една държава и един народ. Да се бориш за ценностите на същите тези държава и народ. Затова днес може и да не облека народна носия, но за пореден път ще бъда благодарна за подвига на нашите сънародници отпреди 134 г. Тъй като свободата и необходимостта да бъдеш част от нещо трябва да се отстояват и защитават. И 6 септември ни напомня, че и сме способни на това.

Честит празник!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Преди 1989, датата 6-ти

Преди 1989, датата 6-ти Септември беше почти напълно изличена и обвита в мъгла. Целия Септември се доминираше с много шум и чествания от датите 9-Септемнри и 23-Септември.
Ва практика аз научих за Съединенито на България не като ученик в учибище в уроците по история, а като възрастен след 1989, когато този празник вече беше осветлен. Не че не се е преподавал в учебниците по онова шибано комунистическо врече, но се е споменавал с едно-две изречения.

Авторката има късмет, че не е живяла във времената на "светлия комунизъм" (всъщност мракобесен по му отива) и да не се подиграва с това, че допреди 10-15-20 години се анкетите „Знаем ли какво празнуваме на 6 септември?” си бяха съсвем актуални.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ – ДЕН СЛАВЕН

ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ – ДЕН СЛАВЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ,

ДЕН СЛАВЕН И ЗА РАЗМИСЪЛ!

По данни и на младите, и на по-възрастните ми приятели, немного българи чувстват 6 ІХ за голям български ден! И окачените знамена по и по домовеге, са подчертано оскъдни.

Причините - наложената доминация на 3 март над другите празници. Богато и шумно, и тържествено празнуване на 3 март, и скромно отбелязване на останалите национални п разници.

Друга съществена причина – под въздействие на ерозиращата роля на хибридната война на Русия срещу българщината, срещу б ългарската идентичност, срещу българското самосъзнание, както и под влияние на русоугодническото поведение на българските управляващи, особено след девети девети 44 г., включително и до наши дни, б ългарската гордост, българският дух, чувството за принадлежност към Аспарухова България, отслабват.

Ако в България има примерно 2 млн. русофили, това означава, българската земя отглежда и храни 2 млн. биологични б ългари, но с чуждо самосъзнание, защото те винаги поставят руските национални интереси пред българските.

Липсата на защита на българския народ от страна на управляващите, накараха голямо количество българска енергия, българско самосъзнание и дух да се рамзпрйашат по света.

Доколкото ми е известно за първи път български политик, евродепутат, заяви, че ще оказва защита на българите от управляващите българи, защото те го крадат, и при надигане на глас за правда и за тържество на Закона – го преследват и потискат!

Представяте ли си как се живее с пенсия 210 лв. при граница на бедност 346 лева? Чак сега „патриотите” Симеонов и Каракачапнов се сетили, след като има опасност да изпаднат от държавната софра, да предложат милост към полунахранените българи.

6 ІХ ни напомня и за премълчавани неща,като кой притискаше турския султан да нахлуе в Източна Румелия и да развали готовото Съединение, кой задкулисно насърчаваше сърбите да нападнат българското царство и т. н.

Авторката правилно отбелязва, че всеки трябва да е запознат с националната си история. За съжаление повечето преподаватели по история не са като нейния учител.

Затова 6 ІХ е чудесен повод тя и младите й колеги от генерацията да поемат инициативата за повишаване на информираността на българските деца спрямо родната история..

Да се отпечатат например няколко десетки хиляди броя от писмото на Захари Стоянов до панслависта Аксаков, редактор на в. „Русь”. Статията е отпечатана във в. „Независимост”, 12 март 1886 г., тоест само половин година след Съединението и спомените са живи,

и да се раздаде на преподаватели и ученици за разглеждане и анализ с дни. Ще се научат много неща, включително и как са действали б ългарските князе при Съединението, Богориди напр. и защо след изтичане на 4 годишния му мандат, не е одобрен за втори мандат.

Поздръавления за авторката и

Честит 6 ІХ !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията