Article_top

Забелязахте ли как неусетно се адаптирахме към събития, които преди това предизвикваха поне две калории гняв или най-малкото тропане по масата? Неусетно приемаме Конституцията за парче хартия, с която всеки може да си завие няколко резена сланина. За нас Монтескьо е будала, защото неговата хрумка за разделението на властите е една голяма измишльотина. Със спокойствие реагираме, когато за едно футболно полувреме премиерът отскача до парламента, за да уволни неговия председател и да назначи друг.

По същия начин вече в медиите се отбелязва като грандиозно събитие, когато водачът на управляващата партия се появи в Народното събрание. Азбучна истина е, че по Конституция България е парламентарна република, Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение прави промени в кабинета. Но реалността е друга – парламентът отдавна е превърнат в придатък на изпълнителната власт (а вероятно и нищо друго не е бил).

Тази седмица беше припомнена поредната забавна статистика. В парламентарната Република България за последно премиерът Бойко Борисов се яви на парламентарния контрол в края на 2018 г. – преди близо година. За същата тази 2018 г. е ходил три пъти в парламента, а година по-рано – два пъти.

От години „назначеният“ от Борисов председател на парламента използва вратички на правилника за работа на институцията и парира опитите на опозицията да го прикани да участва в парламентарния контрол. Самата сегашна председателка на парламента Цвета Караянчева обясни, че депутатите питали Борисов конкретни въпроси, които били по-скоро за министрите, отколкото за премиера. „Когато темите касаят общата политика, министър-председателят винаги е идвал, за да отговори и аз никога не съм спирала въпросите.“, каза тя. 

Същите номера правеше и Цецка Цачева. А по-назад във времето и всеки друг председател на законодателната институция. И Михаил Миков парираше опитите Пламен Орешарски да се яви пред депутатите. И Станишев, и Сакскобургготски избягваха парламента. За да сме честни последният постави началото на тази практика. Всъщност последният премиер, който участва редовно в парламентарния живот, както е записано в основния закон на държавата, е Иван Костов.

Оказва се, че това е и основната задача на тези, които оглавяват Народното събрание – да бъдат кучета пазачи на своите премиери. Добре, но Цвета Караянчева отиде дори по-далеч. Тя препоръча на всеки депутат, който иска да се види с премиера Борисов, да го направи в неговия кабинет на „Дондуков“ 1.

Интересно обаче каква е тази „обща политика“, за която Караянчева говори, когато премиерът Борисов се занимава с какво ли не и много често сам изземва функциите и отговорностите на министри, областни управители, та дори и селски кметове. Как така има време да се качи на джипката, да обикаля села и паланки, да се разпорежда и да раздава пари за стадиони и спортни събития, манастири и църкви, да отпуска еднолично средства от държавния бюджет за всеки, който му се е примолил, а в парламента въпросите към него все „да са конкретни“ и „да се отнасят към работата на ресорните министри“ (по обясненията на Цвета Караянчева).

Самият лидер на ГЕРБ от години смята депутатите за "безделници" и малцина му се обидиха от тази квалификация. А преди време сам си призна, че не обича да ходи в парламента.

"Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди", обяви през ноември 2017 г. Борисов.

И оттогава следва твърдо това свое убеждение. Затова тук не става и дума за капризите на БСП или която и е да е друга формация, която е решила да бъде опозиция в парламента. Въпросът е колкото тежи Конституцията.

В последните дни датата 9 септември отново поляризира общественото мнение, припомниха се понятия като съветска окупация, режим, някои използваха думите „най-голямата трагедия в новата история“. Но затова ли се бориха всички онези, които посрещнаха 10 ноември с възгласи и нови мечти за правова държава по западен модел? Какво се случи днес - парламентарната демокрация да е заменена от управление от джипката и мобифона. Бедни, демократе, защо не си остана в режима на социализма...

 

Забелязахте ли как неусетно се адаптирахме към събития, които преди това предизвикваха поне две калории гняв или най-малкото тропане по масата? Неусетно приемаме Конституцията за парче хартия, с която всеки може да си завие няколко резена сланина. За нас Монтескьо е будала, защото неговата хрумка за разделението на властите е една голяма измишльотина. Със спокойствие реагираме, когато за едно футболно полувреме премиерът отскача до парламента, за да уволни неговия председател и да назначи друг.

По същия начин вече в медиите се отбелязва като грандиозно събитие, когато водачът на управляващата партия се появи в Народното събрание. Азбучна истина е, че по Конституция България е парламентарна република, Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение прави промени в кабинета. Но реалността е друга – парламентът отдавна е превърнат в придатък на изпълнителната власт (а вероятно и нищо друго не е бил).

Тази седмица беше припомнена поредната забавна статистика. В парламентарната Република България за последно премиерът Бойко Борисов се яви на парламентарния контрол в края на 2018 г. – преди близо година. За същата тази 2018 г. е ходил три пъти в парламента, а година по-рано – два пъти.

От години „назначеният“ от Борисов председател на парламента използва вратички на правилника за работа на институцията и парира опитите на опозицията да го прикани да участва в парламентарния контрол. Самата сегашна председателка на парламента Цвета Караянчева обясни, че депутатите питали Борисов конкретни въпроси, които били по-скоро за министрите, отколкото за премиера. „Когато темите касаят общата политика, министър-председателят винаги е идвал, за да отговори и аз никога не съм спирала въпросите.“, каза тя. 

Същите номера правеше и Цецка Цачева. А по-назад във времето и всеки друг председател на законодателната институция. И Михаил Миков парираше опитите Пламен Орешарски да се яви пред депутатите. И Станишев, и Сакскобургготски избягваха парламента. За да сме честни последният постави началото на тази практика. Всъщност последният премиер, който участва редовно в парламентарния живот, както е записано в основния закон на държавата, е Иван Костов.

Оказва се, че това е и основната задача на тези, които оглавяват Народното събрание – да бъдат кучета пазачи на своите премиери. Добре, но Цвета Караянчева отиде дори по-далеч. Тя препоръча на всеки депутат, който иска да се види с премиера Борисов, да го направи в неговия кабинет на „Дондуков“ 1.

Интересно обаче каква е тази „обща политика“, за която Караянчева говори, когато премиерът Борисов се занимава с какво ли не и много често сам изземва функциите и отговорностите на министри, областни управители, та дори и селски кметове. Как така има време да се качи на джипката, да обикаля села и паланки, да се разпорежда и да раздава пари за стадиони и спортни събития, манастири и църкви, да отпуска еднолично средства от държавния бюджет за всеки, който му се е примолил, а в парламента въпросите към него все „да са конкретни“ и „да се отнасят към работата на ресорните министри“ (по обясненията на Цвета Караянчева).

Самият лидер на ГЕРБ от години смята депутатите за "безделници" и малцина му се обидиха от тази квалификация. А преди време сам си призна, че не обича да ходи в парламента.

"Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди", обяви през ноември 2017 г. Борисов.

И оттогава следва твърдо това свое убеждение. Затова тук не става и дума за капризите на БСП или която и е да е друга формация, която е решила да бъде опозиция в парламента. Въпросът е колкото тежи Конституцията.

В последните дни датата 9 септември отново поляризира общественото мнение, припомниха се понятия като съветска окупация, режим, някои използваха думите „най-голямата трагедия в новата история“. Но затова ли се бориха всички онези, които посрещнаха 10 ноември с възгласи и нови мечти за правова държава по западен модел? Какво се случи днес - парламентарната демокрация да е заменена от управление от джипката и мобифона. Бедни, демократе, защо не си остана в режима на социализма...

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Доката не се отдалечим от

Доката не се отдалечим от Русия, докато на Доган не се отнеме статута на малък султан в държавата ни, докато земята ни храни около 1-2 млн. русофилои - генетични българи с руско самосъзнание, поради което воюват явно или задкулисно за ликвидиране на българската държавност,

докато ни управляват политици като Радев и Борисов, Симеонов и войводите, Нинова, а и Сидеров е все още част от управляващата коалиция според Премиера,

България ще затъва.

Трудно е на българите да носят на гърба си толкова много политически пройдохи. Вечно ще сме вегетиращи, особено след като охвърлямае Шенген!

Така ще е, докато ДБ не се намеси по-осезаемо в уп равлението на държавата!


:)'s picture
:)
:)

Така е

Стана с помощта на медиите. Кутрета, умилкващи се: "Ще ни говорите ли нещо, или да си ходим" Стана откакто започнахте да търпите изнасилването над българския език на онова нещо "цар", и ето ни пред ситуация "фъш-фъш", а без украса си е екръц - кръц и чиба. Прилича на социален експеримент - нищожен процент интелект и крайно беден речник, огромно его и алчност дават в резултат подобие на функционалност. След това да намерим един Ним Чимпски, за да продължим линията. Ще е по-диалогичен и по-скромен.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията