В най-ранния си стадий бъбречната недостатъчност се развива тихо в тялото, без симптоми. Постепенно обаче състоянието на заболелия се влошава, особено ако не се вземат мерки навреме, бъбреците функционират все по-трудно, докато в един момент не откажат - следват диализа и трансплантация, и много често - смърт.

В началото на 90-те години на миналия век здравните власти отчитат бум на заболелите от хронична бъбречна недостатъчност в Централна Америка, разказва Vox.. Епидемията засяга основно селскостопански работници, които берат захарна тръстика на брега на Тихия океан в Ел Салвадор и Коста Рика - това е едно от най-горещите места в целия регион. Към днешна дата над 20 хил. души са умрели, а още хиляди са стигнали до диализа.

Днес изследователите градят хипотези какво е предизвикало епидемията, известна като "Мезоамериканската нефропатия".

И главният заподозрян е глобалното затопляне. Това е основната хипотеза, която обяснява тази епидемия. Има и подобен бум на болестта в Индия и Югоизточна Азия, където също се измерват изключително високи температури. Болните се смятат за климатични жертви.

Роберто Лучини, преподавател по обществено здраве и околна среда в Маунт Синай, който изучава феномена смята, че това е първата епидемия, която е пряко обвързана с климатичните промени. 

"Подобен бум не е наблюдаван преди увеличението на температурите, а тази епидемия се наблюдава в страни, които са по-засегнати от глобалното затопляне през последните десетилетия - от Централна Америка до Индия и Югоизточна Азия", отбелязва той.

Скорошна статия в New England Journal of Medicine говори за новата ера на здравни кризи, свързани с климата - познати болести засягат големи общности от хора или се появяват нови заболявания. Така че хроничната бъбречна болест вероятно ще е само една от многото, които се са обвързани с промените в климата.

Според нови изследвания тя вече засяга и топлите американски щати Калифорния и Флорида като страдат хората, които работят навън, в южната част на САЩ.

Основната идея: Когато хората са изложени по-дълго на много силна топлина, те се потят повече. Ако не се рехидратират по-усилено или нямат достъп до чиста питейна вода, бъбреците, които трябва да филтрират мръсотията и регулират течностите в тялото, са подложени на стрес, започват да пресъхват. С времето това води до камъни в бъбреците и хронично увреждане.

Защо изследователите смятат, че климатичните промени засягат бъбреците на работещите на открито

Много неща могат да стресират правилното функциониране на бъбреците. Най-честите причинители са други хронични болести като диабет или високото кръвно налягане. 

Когато обаче започва епидемията в Централна Америка учените са озадачени - работниците нямат нито една от тези предпоставки за развитието на заболяването. 

Първоначалното проучване показва, че много от засегнатите работят на открито, основно на тръстиковите полета, при изключително високи температури.Епидемията е по места, в които има едни от най-резките температурни скокове от 40-те години на миналия век насам.

Появяват се (и все още ги има) хипотези, че и други фактори - химикали от пестициди например - са причината за ръста на заболяването. 

Група от изследователи на климата откриват, че епидемиите от развиване на хронична бъбречна недостатъчност  е по-вероятно да избухнат в места, в които има рязък скок на температурите, по-дълги и по-чести топлинни вълни и намаляване на количеството на валежите.

В едно епидемиологично място в провинцията Гуанакасте в Коста Рика на брега на Тихия океан се оказва например, че има скок от 10 пъти в случаите на болестта при мъжете и четири пъти скок при жените - от 70-те години на минали век.

Климатичните промени играят роля за епидемиите, дали става въпрос за доминираща роля или рисков фактор, учените не са сигурни все още, но смятат, че има връзка между топлинния стрес, дехидратацията на бъбреците и топлинните вълни в тези региони.