Article_top

Събитията от последните дни поставят един основен въпрос: има ли промяна на българската позиция по отношение на Русия? Правителствата на Бойко Борисов досега са отказвали да третират Русия и руски организации като потенциална външнополитическа заплаха за България. Напротив: премиерът винаги е предпочитал да се представя като приятел на всички - от Меркел до Ердоган и Путин. В името на приятелството, както и заради надеждата за руски проекти като АЕЦ “Белене” и транзит на газ, държавата ни си е затваряла очите за много неща. По казуса “Скрипал” например България зае руската позиция за “липса на достатъчно данни” - и не изгони руски дипломати, както направиха повечето държави от ЕС и НАТО. Днес - след всички разкрития на британците - тази позиция звучи комично, но правителството все още не се е отказало публично от нея. Още по-здраво стиснахме очите, когато по казуса “Гебрев” стана ясно, че руски служби са свързани с опит за отравяне на територията на България. Досега страната ни не е предприела нищо срещу т.нар. хибридна война, макар че е имало данни за хакерски атаки с руски почерк в български институции. Както и по време на избори. Да не говорим пък за всички онези сайтове, които тиражират фалшиви новини и откровена руска пропаганда срещу ЕС и НАТО: тези “медии” се подхранват съдържателно, а вероятно и финансово от Русия.

Двете изненади

На този лежерен фон острата, но напълно оправдана декларация на МВнР по повод изложбата за “освобождението” на Източна Европа от Червената армия дойде като сериозна изненада. А още по-изненадващо беше, че навръх 9 септември прокуратурата излезе с бомбастичнo обвинениe в шпионаж срещу Николай Малинов от движението "Русофили". Освен това бе наложена забрана за влизане в страната на пенсионирания руски изследовател и разведчик ген. Решетников, сдобил се с легендарна слава в България покрай номинирането на Румен Радев за кандидат-президент. Такава забрана бе наложена и на руския олигарх Малофеев, който разпространява руското влияние по неправителствен път - облечено като православна духовност.

Част от тези мерки - като декларацията на МВнР и наложените забрани - са необходими и дори изглеждат закъснели. Проблемът не е в това, че дадена интерпретация на историята или дадено влияние са “руски”. Проблемът е в конкретното съдържание. Както заяви самият Николай Малинов, той и неговите приятели се борят за намирането на среден път между демокрацията и тоталитаризма. Борят се също така за изваждането на България от НАТО и ЕС. Първата от тези цели е противоконституционна: полуавторитарен или полутоталитарен режим не е съвместим с конституцията ни от 1991. Може би такъв полуавторитаризъм се смята за приемлив в Русия, но не и при нас. Втората цел - изваждането ни от ЕС и НАТО - пък е против българските интереси и решенията на поредица от политически мнозинства. От тази гледна точка крайно време беше да се заяви, че дневен ред, който е противоконституционен, антидемократичен и не е в интерес на България, няма да бъде третиран като приятелски, нито пък ще бъде политически неглижиран или дори толериран.

 

Същевременно обаче смесването на политически послания с наказателното преследване за шпионаж създаде доста сериозна каша, която вместо да изпише вежди, може да избоде очи. И да героизира незаслужено определени хора. Нека разгледаме отделно политическите и наказателно-правните аспекти на случващото се.

Политическият аспект

Сигналите, че България ще отстоява демократичните ценности и своята интерпретация на историята, са безспорно нещо положително. Само че тези сигнали идват след дълга предистория, в която Борисов и ГЕРБ са били по-скоро амбивалентни по тези въпроси. Заради тази предистория сега сме в следната куриозна ситуация:

-  София втвърдява тона към Москва в момент, в който се готви да осъществява проекти с руско участие - като АЕЦ “Белене” и продължението на „Турски поток". Ако по тези въпроси няма промени в българската позиция, сегашните жестикулации ще изглеждат като мека форма на шизофрения;

-  Малинов, Малофеев и Решетников биват укорявани за това, че са планирали създаването на политическа формация и медии, които да лобират в България за смяна на режима и на политическата ориентация (излизане от ЕС и НАТО). Същевременно в българския парламент има поне две партии - „Атака" и „Воля", които искат сходни неща и сигурно биха възприели дори идеята за "нещо средно” между тоталитаризъм и демокрация. И тъй като тези формации са част от управляващото мнозинство (открито или не толкова), меката шизофрения рискува да се трансформира в по-тежка форма;

-  Накрая да отбележим и това: на мнозина направи впечатление, че ударът бе насочен към сравнително безобидна и маргинална част от защитниците на руските интереси в България. Операцията изглежда по-скоро като предупредителен сигнал, че руската страна е прекалила. Дали с нещо особено провокативно или просто като резултат от количествени натрупвания - трудно е да се каже. Така или иначе, с последните си политически действия България не влиза в групата на Полша и балтийските държави, а просто внася корекции в досегашната си позиция.

Поради амбивалентността на цялата предистория на Борисов и ГЕРБ по руския въпрос, мнозина заподозряха, че действията на правителството са просто предизборна пушилка. Премиерът иска да спечели вота на градската десница, без който ГЕРБ ще загуби София. Това са разбираеми желания и в крайна сметка няма нищо лошо в това политиците да променят позицията си, за да отговорят на обществените очаквания. Стига обаче да става дума за последователна политика, а не за предизборен финт.

Наказателно-правният аспект

Тъй като липсва подробна публична информация за разследването, всеки коментар има своите ограничения. Но към момента може да се каже следното за оповестената информация:

-  Особено тревожно е, че прокуратурата не прави ясно разграничение между това, което вреди на интересите на България и може да бъде определено като антидемократичен/противоконституционен дневен ред, и това, което е престъпление.Либералната демокрация допуска различия на мнения, дори радикални различия. Една политическа партия може да иска дори да промени конституцията, стига да остава в рамките на демократичния процес и да не използва насилие. За Малинов, Малофеев и Решетников (колкото и проблематични да са идеите им) няма публична информация да са създавали въоръжени клетки или да са разработвали конкретни планове за сваляне на конституционния ред. В Черна гора беше различно - там службите откриха конкретен руски опит за преврат чрез държавни и неправителствени структури;

-  Престъплението “шпионаж” е още по-особено. Част от тиражираното в пресата звучи доста абсурдно. Например: фактът, че преди последните президентски избори "русофилите” са поръчали от името на Решетников социологическо проучване на Живко Георгиев, не може по никакъв начин да се интерпретира като шпионаж. Дори Решетников да е вдъхновител на това изследване, дори парите за него да са дошли от руски дарения, социологическото изследване не е акт на шпионаж в една свободна, демократична държава;

-  Към обвинението се “пришиват” удобни тези за връзка на “шпионите” с Цветан Василев. Явно Малинов е познавал Василев и си е общувал с него, както и с "дясната му ръка Пеевски” (по неговите думи). Връзката е КТБ, която пък, според прокуратурата, Цветан Василев ограбва само с лявата си ръка, без дясната да знае какво се случва. Тази схема “лява ръка - десен джоб - Русия” удря на кухо и не се уплътнява чрез шпионския сигнал.

Сериозен гаф

Да обобщим: явно в желанието да се угоди на правителството, както и да се покаже на десните, че кандидатът за главен прокурор Гешев и неговият ментор Цацаров са борци против руското влияние и олигарсите, наказателното преследване отново се превръща в странна смесица от полуправни аргументи и политически внушения. Ако това е линията и няма по-сериозна информация в посока шпионаж или поне пране на пари, ще станем свидетели на още един фарс, който просто ще героизира симпатизанти на автокрацията и на Путин. Самото оповестяване на разследването за шпионаж при толкова оскъдна първоначална информация е политически гаф на разследващите. И ако тази липса не се запълни, преследването на антидемократични и антиевропейски цели ще получи страхотна трибуна през следващите месеци. А целта все пак не е тази, или?

"Дойче веле"

 

Събитията от последните дни поставят един основен въпрос: има ли промяна на българската позиция по отношение на Русия? Правителствата на Бойко Борисов досега са отказвали да третират Русия и руски организации като потенциална външнополитическа заплаха за България. Напротив: премиерът винаги е предпочитал да се представя като приятел на всички - от Меркел до Ердоган и Путин. В името на приятелството, както и заради надеждата за руски проекти като АЕЦ “Белене” и транзит на газ, държавата ни си е затваряла очите за много неща. По казуса “Скрипал” например България зае руската позиция за “липса на достатъчно данни” - и не изгони руски дипломати, както направиха повечето държави от ЕС и НАТО. Днес - след всички разкрития на британците - тази позиция звучи комично, но правителството все още не се е отказало публично от нея. Още по-здраво стиснахме очите, когато по казуса “Гебрев” стана ясно, че руски служби са свързани с опит за отравяне на територията на България. Досега страната ни не е предприела нищо срещу т.нар. хибридна война, макар че е имало данни за хакерски атаки с руски почерк в български институции. Както и по време на избори. Да не говорим пък за всички онези сайтове, които тиражират фалшиви новини и откровена руска пропаганда срещу ЕС и НАТО: тези “медии” се подхранват съдържателно, а вероятно и финансово от Русия.

Двете изненади

На този лежерен фон острата, но напълно оправдана декларация на МВнР по повод изложбата за “освобождението” на Източна Европа от Червената армия дойде като сериозна изненада. А още по-изненадващо беше, че навръх 9 септември прокуратурата излезе с бомбастичнo обвинениe в шпионаж срещу Николай Малинов от движението "Русофили". Освен това бе наложена забрана за влизане в страната на пенсионирания руски изследовател и разведчик ген. Решетников, сдобил се с легендарна слава в България покрай номинирането на Румен Радев за кандидат-президент. Такава забрана бе наложена и на руския олигарх Малофеев, който разпространява руското влияние по неправителствен път - облечено като православна духовност.

Част от тези мерки - като декларацията на МВнР и наложените забрани - са необходими и дори изглеждат закъснели. Проблемът не е в това, че дадена интерпретация на историята или дадено влияние са “руски”. Проблемът е в конкретното съдържание. Както заяви самият Николай Малинов, той и неговите приятели се борят за намирането на среден път между демокрацията и тоталитаризма. Борят се също така за изваждането на България от НАТО и ЕС. Първата от тези цели е противоконституционна: полуавторитарен или полутоталитарен режим не е съвместим с конституцията ни от 1991. Може би такъв полуавторитаризъм се смята за приемлив в Русия, но не и при нас. Втората цел - изваждането ни от ЕС и НАТО - пък е против българските интереси и решенията на поредица от политически мнозинства. От тази гледна точка крайно време беше да се заяви, че дневен ред, който е противоконституционен, антидемократичен и не е в интерес на България, няма да бъде третиран като приятелски, нито пък ще бъде политически неглижиран или дори толериран.

 

Същевременно обаче смесването на политически послания с наказателното преследване за шпионаж създаде доста сериозна каша, която вместо да изпише вежди, може да избоде очи. И да героизира незаслужено определени хора. Нека разгледаме отделно политическите и наказателно-правните аспекти на случващото се.

Политическият аспект

Сигналите, че България ще отстоява демократичните ценности и своята интерпретация на историята, са безспорно нещо положително. Само че тези сигнали идват след дълга предистория, в която Борисов и ГЕРБ са били по-скоро амбивалентни по тези въпроси. Заради тази предистория сега сме в следната куриозна ситуация:

-  София втвърдява тона към Москва в момент, в който се готви да осъществява проекти с руско участие - като АЕЦ “Белене” и продължението на „Турски поток". Ако по тези въпроси няма промени в българската позиция, сегашните жестикулации ще изглеждат като мека форма на шизофрения;

-  Малинов, Малофеев и Решетников биват укорявани за това, че са планирали създаването на политическа формация и медии, които да лобират в България за смяна на режима и на политическата ориентация (излизане от ЕС и НАТО). Същевременно в българския парламент има поне две партии - „Атака" и „Воля", които искат сходни неща и сигурно биха възприели дори идеята за "нещо средно” между тоталитаризъм и демокрация. И тъй като тези формации са част от управляващото мнозинство (открито или не толкова), меката шизофрения рискува да се трансформира в по-тежка форма;

-  Накрая да отбележим и това: на мнозина направи впечатление, че ударът бе насочен към сравнително безобидна и маргинална част от защитниците на руските интереси в България. Операцията изглежда по-скоро като предупредителен сигнал, че руската страна е прекалила. Дали с нещо особено провокативно или просто като резултат от количествени натрупвания - трудно е да се каже. Така или иначе, с последните си политически действия България не влиза в групата на Полша и балтийските държави, а просто внася корекции в досегашната си позиция.

Поради амбивалентността на цялата предистория на Борисов и ГЕРБ по руския въпрос, мнозина заподозряха, че действията на правителството са просто предизборна пушилка. Премиерът иска да спечели вота на градската десница, без който ГЕРБ ще загуби София. Това са разбираеми желания и в крайна сметка няма нищо лошо в това политиците да променят позицията си, за да отговорят на обществените очаквания. Стига обаче да става дума за последователна политика, а не за предизборен финт.

Наказателно-правният аспект

Тъй като липсва подробна публична информация за разследването, всеки коментар има своите ограничения. Но към момента може да се каже следното за оповестената информация:

-  Особено тревожно е, че прокуратурата не прави ясно разграничение между това, което вреди на интересите на България и може да бъде определено като антидемократичен/противоконституционен дневен ред, и това, което е престъпление.Либералната демокрация допуска различия на мнения, дори радикални различия. Една политическа партия може да иска дори да промени конституцията, стига да остава в рамките на демократичния процес и да не използва насилие. За Малинов, Малофеев и Решетников (колкото и проблематични да са идеите им) няма публична информация да са създавали въоръжени клетки или да са разработвали конкретни планове за сваляне на конституционния ред. В Черна гора беше различно - там службите откриха конкретен руски опит за преврат чрез държавни и неправителствени структури;

-  Престъплението “шпионаж” е още по-особено. Част от тиражираното в пресата звучи доста абсурдно. Например: фактът, че преди последните президентски избори "русофилите” са поръчали от името на Решетников социологическо проучване на Живко Георгиев, не може по никакъв начин да се интерпретира като шпионаж. Дори Решетников да е вдъхновител на това изследване, дори парите за него да са дошли от руски дарения, социологическото изследване не е акт на шпионаж в една свободна, демократична държава;

-  Към обвинението се “пришиват” удобни тези за връзка на “шпионите” с Цветан Василев. Явно Малинов е познавал Василев и си е общувал с него, както и с "дясната му ръка Пеевски” (по неговите думи). Връзката е КТБ, която пък, според прокуратурата, Цветан Василев ограбва само с лявата си ръка, без дясната да знае какво се случва. Тази схема “лява ръка - десен джоб - Русия” удря на кухо и не се уплътнява чрез шпионския сигнал.

Сериозен гаф

Да обобщим: явно в желанието да се угоди на правителството, както и да се покаже на десните, че кандидатът за главен прокурор Гешев и неговият ментор Цацаров са борци против руското влияние и олигарсите, наказателното преследване отново се превръща в странна смесица от полуправни аргументи и политически внушения. Ако това е линията и няма по-сериозна информация в посока шпионаж или поне пране на пари, ще станем свидетели на още един фарс, който просто ще героизира симпатизанти на автокрацията и на Путин. Самото оповестяване на разследването за шпионаж при толкова оскъдна първоначална информация е политически гаф на разследващите. И ако тази липса не се запълни, преследването на антидемократични и антиевропейски цели ще получи страхотна трибуна през следващите месеци. А целта все пак не е тази, или?

"Дойче веле"

Коментари

Смильов-познавачът на резултати от референдуми

е наплющил и тук куп глупости, вместо да каже ясно и просто истината:

шпионски скандал няма, има поредна поръчкова прокурорска пиеска, разигравана за да се заметат предизборно огромните скандали за корупция и неграмотност на ГЕРБ, които избухнаха предните няколко месеца.

Напомням някои от най-големите:

1. Окончателния провал на пишман-политиката на мутренска България по отношение на преки чужди инвестиции, потвърден от фиаското "Фолксваген", но далеч не единствен. Единственото, което мутренска България може да привлече като "инвеститори" са гешефтари.

2. "Апартамент-гейт", "Граф-Игнатиев гейт", "ремонт на НДК-гейт", "пътища-гейт", "пожар-под-струамгейт" и какви ли не още издънки на местната и централната власт, свързани с протекции на частни интереси в нарушение на закона, завършили с черешката на тортата - незаконното скалъпено от Гешев дело по поръчка на близкия му Ваклин срещу законно избраната кметица на "Младост".

Тъпотиите за т.нар. "русофили" са обикновен грантаджийски алъш-вериш, какъвто и Смильов списва, за да вземе по нещо покрай мизерната заплата в СУ.

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Уродлякът соросоид май е и

Уродлякът соросоид май е и неграмотен.

"Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години."

Никъде не става дума за въоръжени групи и прочие бълнувания на серсемина Смилов. Чети бе, шебек!

Това, дето ти виси

е толкова истинско, колкото и познанията ти по право, насекомо :)
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Ако анализираме едно от

Ако анализираме едно от определенията на г-н Смилов за шпионската пушилка – каша, може би ще се насочим вярно към поръчителя на кашата.

Наричам олелията пушилка, , защото тя няма да доведе до промяна на пълзенето на България пред Русия.

НЕ МОЖЕ ДА ИМА КАША, без готвач и голяма лъжица за бъркане. По наша скромна преценка, голямата лъжица се държи от ГЕРБ.

Какво печели ГЕРБ?

Първо нанася тежко круше на Костинбродската авантюристка. Манолова е кандидатка на Русофилите, на БСП, на Москва.

Борисов показва пред света и най-вече пред САЩ, защо е въртящ се политик. Дали това ще се приеме е отделен въпрос, но той изтъква, че неговото правителство само не може да се пребори с руската агресия. Борисов е принуден да се покланя и на Путин. Русия е създала сегашното русофилство като неин боен отряд в България, и то няма никаква връзка с истинската любовта към Русия. Русофилството играе за Русия заради нейната подкрепа за кариера /Радев, Патриарха/ и изобщо за материални блага. Русофилите са руски наемници и изобщо не се замислят как да подредят руските и българските национални интереси. Русофилите са абсолютни предатели, работят за ликвидиране на българската държавност. Т.Живковите предлжаения за 16-та република на СССР и сега са модел за поведение и вдъхновение на русофилите!

При такова опаразитяване Борисов не може да не се върти.

Шпионската пушилка е чудесен момент Борисов да тества Гешев дали той за поста е готов на аблсолютно всичко. Борисов иска да има прокурор, който, както и до сега, да му пази гърба.

Русия, естествено, е ядосана, но тя знае, страхливият Борисов няма да предприеме нещо повече. Както и до сега, той не може да брани българските интереси. И за пушилката – Борисов ще компесира руснаците тлъсто с трайни икономически изгоди – Белене, Турски поток т.н.

Слабият Борисов ако иска да направи силен ход, веднага трябва да забрани „Русофили” заради противодържавна дейност и водачите на съд!

Солидаризирам се с автора на статията, че България няма да стане като Полша и балтийските рупублики. Случващото се е само прах в очите на българите, ЕС, САЩ!,

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията