Поканата на Урсула фон дер Лайен към Канада да стане първият „асоцииран член“ на ЕС е ход, който трудно може да бъде описан с по-малко от три думи: смел, визионерски, нестандартен. Тя не просто разширява географските и политическите хоризонти на Съюза, а поставя ЕС в центъра на нова глобална архитектура, в която „средните сили“ се превръщат в контрапункт на имперските амбиции на САЩ, Китай и Русия.

Именно тази концепция бе формулирана от канадския премиер Марк Карни в речта му в Давос, а вчера в Страсбург Фон дер Лайен я превърна в политическо действие. „Независимост“ – ключовата дума в речта ѝ за състоянието на Съюза – вече измества от речника на Брюксел предпазливата „стратегическа автономия“. Тръмп, Путин и Си направиха тази терминология безсмислена. Фон дер Лайен предлага нова рамка: глобална Европа, която не просто защитава себе си, а изгражда съюз на демокрации със сходни интереси и споделена визия за световния ред.

Идеята обаче трябва да бъде изпълнена със съдържание и да премине през институционалната машина на ЕС. Трудно е да се допусне, че предпазливата и пресметлива Фон дер Лайен е лансирала подобно предложение без предварителни разговори с ключови столици. В същото време още вчера видяхме, че Германия, без да отхвърля съдържателно инициативата, възрази срещу термина „асоциирано членство“. Той не съществува в договорите и това тревожи Берлин. Но историята на европейската интеграция е пълна с концепции, които първо са били политически жестове, а после са станали институционални реалности: еврото, Шенген, банковият съюз. Визионери като Реймон Бар, Жан Рей, Пиер Вернер, Рой Дженкинс, Хелмут Шмит, Валери Жискар д’Естен, Жак Делор, Франсоа Митеран и Хелмут Кол са ги предложили, развили и отстояли.

ЕС познава три вида асоцииране – Европейската асоциация за свободна търговия и Европейското икономическо пространство; споразуменията за асоцииране с кандидатки и секторните договори със страни като Швейцария и Обединеното кралство. Новият статут би комбинирал елементи от всички тях, но би бил качествено различен: първа форма на частична интеграция извън Европа, с ясно геополитическо измерение. Според речта на Фон дер Лайен, цитирана от „Монд“, ЕС и Канада ще създадат „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“, включващо съвместно производство и технологични проекти, интегриране на отбранителните промишлени бази, сътрудничество в Арктика, партньорство в енергетиката, критичните минерали и изкуствения интелект. Това надхвърля СЕТА. Става дума за политическо и стратегическо сближаване, което засяга НАТО, веригите на доставки и глобалния ред.

Западният печат подчертава неяснотата на концепцията. „Гардиън“ говори за „политическо земетресение“, но и за „неясна“ идея. „Индипендънт“ отбелязва, че подобен статут би изисквал „значителна промяна в политиката на ЕС“. „Ню Йорк таймс“ пита дали концепцията ще „издържи проверката на времето“. Испанският „Мундо“ подчертава, че инициативата идва в момент на обтегнати отношения между Канада и САЩ, а митническите спорове и заплахите на Тръмп да превърне Канада в „51-вия щат“ правят европейската опция по-реалистична. Вестникът отбелязва и че предложението може да отвори врата за Австралия и други демокрации.

Процедурата за одобрение е максимално тежка: пълно единодушие между 27-те държави членки, одобрение от Европейския парламент, вероятни национални и регионални ратификации, а при институционализиране на статута – и промяна в договорите.

Канадската вътрешна реакция също е сложна. Според „Глоуб енд мейл“ опозицията настоява Карни да поиска мандат от парламента. Консерваторите поставят въпроси за суверенитета: „Искаме ли европейски правила? Искаме ли европейски регулации? Искаме ли европейски данъци?“ Вестникът отбелязва, че асоциираното членство би засегнало всичко – от минималната работна заплата до стандартите за автомобилни фарове. А канадските регулации традиционно следват САЩ.

Геополитическите препятствия са значителни. „Ню Йорк таймс“ разкрива, че ЕС е проверил предварително дали Тръмп няма да възприеме идеята като антиамериканска. Той вече намекна, че може да я види като „враждебен акт“. „Уолстрийт джърнъл“ описва усилията на Карни като „мащабен и рискован завой към Европа“, след провала на търговските преговори с Вашингтон. Вестникът отбелязва, че канадският премиер е водил лични разговори с почти всички ключови европейски лидери – от Франция до Италия, Германия и скандинавските държави, та дори и с представители на кралски семейства.

За държавите кандидатки идеята е чувствителна. Според „Монд“ тя няма да промени процеса на разширяване, но може да породи недоволство, ако се възприеме като „специално отношение“. Украйна вече определи подобна идея като „несправедлива“, когато Германия и беше предложила "асоциирано членство" вместо пълно, към което Киев се стреми. Пълноправно членство остава запазено за европейски държави, но новият модел може да промени политическата география на ЕС, като прибави към нея по-широки концентрични кръгове от асоциирани неевропейски страни.

Предложението на Фон дер Лайен е жест, който ще остане в историята – независимо дали терминът „асоциирано членство“ ще оцелее. То е опит да се изгради нов световен блок на демокрациите, в който ЕС е център, а Канада – първият партньор отвъд океана. Но пътят е дълъг: юридически, политически, геополитически. Идеята трябва да бъде изпълнена със съдържание, да премине през институциите и да устои на натиска от Вашингтон, Лондон и вътрешните колебания в ЕС. Това е визионерски проект. Но визионерските проекти винаги започват така – с жест, който променя рамката на мислене.