В „Засукан свят” – филмът, с който ще започне „Киномания” на 14 ноември тази година, Мариус Куркински се завръща в добре познатия му свят на Николай Хайтов. Този свят е добре познат и на българския зрител, само по сюжети от сборника „Диви разкази” са заснети десетина филма – без да броим тв сериала „Капитан Петко войвода”. Но от вече близо 20 години Хайтов го няма, а според един известен наш режисьор, „без Хайтов българското кино се разхайти”.

Мариус Куркински обаче си има друга причина да посегне към вече заснетия веднъж от него сюжет в моноспектакъла му „Сътресение” (заедно с едноименния разказ и „Страх”). В момента Куркински играе в друг спектакъл по Хайтов – „Черното пиле”.

„Не съм го планирал така, но явно вече сме свързани по един или друг начин с този автор – сподели днес пред журналисти актьорът. – Аз съм изпълнил този разказ в спектакъла „Сътресение” над 120 пъти пред публика, и винаги го преоткривах, но чрез словото – той е написан от първо лице. И когато правех мишунг на тв варианта, за първи път чух текста отстрани, без да го играя – си казах, че е добре да го превърна във визия, в действие, в картини и светлина, в образи… И още тогава започнах да виждам картините.“

Мариус Куркински споделил тази случка с Емил Бонев, съмишленик на представленията по Хайтов, като директор на Пловдивския театър по онова време – и след два месеца Бонев му донесъл сценарий.

Оператор и продуцент на „Засукан свят“ е Иван Тонев. Освен Куркински, във филма участват още Камен Донев, Ана Пападопулу, Виктория Колева, Вяра Коларова, Велислав Павлов, Димитър Николов, София Бобчева и Димитър Рачков.

Героят в разказа на Хайтов е овчар с „крива глава” от „петите на баба си”, защото майка му „забременяла с него два месеца преди да се ожени за баща му”, с вечно кръвясали очи и „крива нога”, след почти фатална среща с мечка в гората. В ония зверски времена не му е никак лесно, непрекъснато го сполетяват беди, много от които се оказват за добро, но също и обратното – въобще, живее в „засукан свят”…

Към този сюжет Куркински е добавил и още една несъществуваща в разказа линия, за която не иска да говори преди публиката да е видяла филма.

Актьорът,който тази година през октомври навършва 50, не смята, че тази годишнина е кой знае постижение:

„Стана наистина случайно. Животът се живее, той се учи. На мен ми е рано да празнувам. Като гледам назад, в творчески план може би съм постигнал нещо. Стоя с цялата си същност зад много неща – спектакли, филми… Но в личен план не мога да бъда доволен от себе си, за да празнувам спокойно рождения си ден. Предстои ми още повече усъвършенстване и работа върху това какъв човек съм и върху отношенията с близките ми. Това са много важни неща, за съжаление съм ги пренебрегвал – заради професията, заради гордостта, заради суетите“.

Площад Славейков