Протестите на журналисти, по повод случилото се в БНР в последни дни, защитаваха пряко свободата на словото и косвено бяха свързани с върховенството на закона. Присъствието на представители на "Демократична България" на тези протести породи нееднозначни реакции.

Нормално е Бойко Борисов да намеква, че протестиращите журналисти не са достатъчно свободни, тъй като на техния протест присъстват представители на една единствена формация. Борисов е политик, "Демократична България" му е опонент и е напълно приемливо той да се възползва от случая, за да се опита да уязви този опонент.

Мнозина журналисти също са против присъствието на хора от "Демократична България" на този протест и се почувстваха едва ли не употребени политически. Истината е, че "Демократична България" има пълното право не само да присъства на подобни протести, но дори да ги инициира и води. Представители на тази формация почти ежедневно са на прицела на кафявите медии, като при ударите срещу тях отдавна са преминати всякакви граници - журналистически и човешки. В тази формация са единствените политици в историята на прехода, които са напускали властта в опит да защитят върховенството на закона.

Събитията от последните дни отново актуализираха старата лакърдия, според която партиите не трябва да се месят в граждански протести. Тезата, че партиите трябва да си стоят в парламента, а гражданите да си протестират на улицата, обслужва всеки друг, но не и гражданите. Именно партиите са призвани да защитават интересите на онези граждани, които са гласували за тях. Така работи парламентарната демокрация.

Граждански протест без политическо водачество е много шум за нищо. Улицата управлява държавата само ако има революция. Такава в България не се забелязва. Гражданите, за които свободата на словото и върховенството на закона не са просто празни приказки, нямат друг избор, освен да изберат свои представители в парламента. В настоящия парламент те нямат такива.

Насаждането на негативни настроения спрямо партиите е най-прекият път към авторитаризъм. А Бойко Борисов най-добре да се замисли защо той и неговата партия не биха били добре дошли на протести, които бранят свободата на словото и върховенството на закона.