"През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика. Страната разработва и внедрява иновации във всеки сектор на икономиката, адаптирайки се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество. То представлява плодородна почва за идеи и притегателна сила за инвестиции и човешки капитал. Уникалните културни и природни дадености на българските региони се оползотворяват отговорно и устойчиво. Те са интегрирани помежду си и със света посредством високоскоростни пътни и оптични връзки, утвърждавайки мястото на страната като кръстопът на идеи и блага в Европа и отвъд. Българският гражданин играе активна роля в бъдещето на своята държава, има богати възможности за личностно и професионално развитие и живее в справедливо и толерантно общество, в което гласът му се чува."

Ако това ви звучи като утопия, имайте предвид, че е част от стратегически документ за развитието на държавата от "най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи".

Става въпрос за Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, публикувана вчера за обществено обвъждане в правителствения портал за обществени консултации. Посочва се, че стъпва на анализ на социално-икономическото развитие на страната след присъединяването й към Европейския съюз , целящ да идентифицира ключовите проблемни области и пропуски в политиките за развитие и е съгласуван със социално-икономическите партньори в рамките на Икономическия и социален съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество.

От документа става ясно, че България си е поставила доста амбициозни цели за следващите 10 години, съпоставено със сегашната ситуация.

Така например четем, че според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), сега имаме 36,2 пункта, като целта е достигане на средното ниво за ЕС - 52,5. По данни на Евростат (2016 г) делът на иновативните предприятия у нас е едва 27,2 при 50,5 за ЕС. Амбицията за 2030 г е да са 35 на сто. Ресурсната производителност, която измерва отношението между размера на дадената икономика и използването на природните ѝ ресурси, сега е 0,33 при средно за ЕС 2,04. Целта ни е достигане до 1,5.

Цел номер 2 е кръстена "Демографски подем". Пак според данните на Евростат, у нас коефициентът на естествен прираст е минус 6,6, при средно ниво за ЕС минус 0,7. Българската амбиция е да го намалим след десет години до минус 5.

Голям е и делът на населението в риск от бедност - 22%, при 16,9 на сто за ЕС. Целта ни е 18%. По отношение на ранно напусналите училище данните сочат 12,7 на сто (10,6 за ЕС) с амбицията да се редуцират до 7%. Фрапиращи са данните за дела на учениците "с резултати, по-ниски от критичните". Те са към 2015 г. и са на ОИСР. - 40,5 на сто при средно за ЕС 20,8. Стратегията ги редуцира до 25.

Традиционно страната ни заделя под 1 на сто от БВП за наука. Според пак цитираните в документа данни на Евростат (2017) са 0,75 на сто от БВП при 2,06 в ЕС. Целевата стойност, която държавата си е поставила, е смела - 2,5 на сто. В графа "Научни публикации, сред 10% най-цитирани" състоянието е плачевно - 2,68 на сто при 11,46 за ЕС. Амбицията ни е достигане на именно това ниво. 

По отношение на внедряването на цифровите технологии в индустрията, отсъдената ни стойност е 18,1 при 41,1 в Евросъюза. Това ниско ниво бе отчетено и от еврокомисаря ни Мария Габриел, която ще отговаря за иновациите в новата Комисия. Правителството е заложило в стратегическия документ мащабен скок - до 50 на сто. Респективно, високотехнологичният ни износ като дял от общия е едва 5,9 на сто (Евростат, 2017). Средното за Съюза ниво е 17,9%. Амбицията ни до 2030 г. е да е достигнал 15 на сто.

Може би най-фрапиращите данни, посочени в стратегическия документ, са тези, свързани с чистотата на въздуха у нас. В графа "Население, живеещо при нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10) над допустимите норми", е посочено 78,6%. Данните са на Европейската агенция по околна среда и са за 2017 г. За сравнение, за същата година, средното ниво в ЕС е 17 на сто.

"За подобряване на качеството на атмосферния въздух политиката на правителството ще бъде насочена към намаляване на емисиите на едни от най-значимите замърсители - ФПЧ, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в страната", дават обещание от кабинета.