Звъни ми оня ден телефонът, вдигам, отсреща някой ми диша. Ма така тежко, тревожно диша, все едно току-що е видял речта на Грета в ООН-то. Мъчно ми стана за човека, явно се е потиснал и даже уплашил, и депресирал, та реших да говоря нежно и внимателно.

- Кой е, алооо, кой там, бее? – извиках.

- Борисов – изръмжа човекът в слушалката. - Бойко Борисов!

- Господин премиер, Вие ли сте – измяуках аз, преминавайки веднага в професионален тон. Все пак журналистка съм.

- Хмрр – отговори той.

- С какво мога да Ви помогна, господин премиер, нещо да напиша, да задам хубав въпрос, да ви разтрия ушите? – чуруликах аз в слушалката.

- Коя е таа Грета, бе? – мина премиерът направо по същество. – Коя е таа, дето заради нея никой не виде моето маваши гери?

- Вашето ... кое? – заекнах аз и се изчервих.

- Не е това, което си помислихте, бе Монтескьо, ееех тва медиите веднага за какви работи си мислите. Все некой вас ви... така де. Моето МА ВА Ши Ге ри. Удар. Чупих им дъските на онея азиатците, като бех оня ден в Корея. Ма ето, и ти не си разбрала. Коя е таа и откъде се появи, питам? – ядоса се премиерът.

- Грета Тумберг е шведска екоактивистка – побързах да отговоря аз, преди гневът му да ме застигне под формата на псувни, уволнения и разказ за остъклената тераса на баба ми в Ямбол по сутрешните блокове.

- Знаех си аз! Знаех си! – изгърмя гласът му.- От зелените е. От „Да, България“ е, нали? Тия, дето първо гръмнаха търговския регистър, после НАП, дето само ми се пречкат и врещят срещу лифтовете и стабилността!

- Аммм... господин премиер, те не гръмнаха регистъра и НАП, а само забелязаха, че те сами си гърмят. Чудят се не трябваше ли да са добре защитени с тия средства, дето се похарчиха... То и аз се чудя – неразумно опонирах аз.

- Чудела се! Чудела се, моля ви се. Ма коя си ти да се чудиш, бе? Кои сте вие? Днес се чудите за НАП, утре ще се чудите за премиерския ми пост, бе, алооо – изгуби контрол премиерът. Аз мълчаливо се съгласих.

- Шведска, викаш – върна самообладанието си бързо премиерът.. – Бах тия шведки, кво им стана, бе? Едно време какви шведки имаше, ехееее... Руси, щедри, красиви. Тва АББА, тва Шведския хотел... Ех... – разчувства се премиерът и подсмръкна дискретно. – А сега? Екоактивистки! Тия скандинавците винаги са били извратени, да ти кажа, Монтескьо. Норвежците пазят децата, шведите пазят горите, а мен? Мен кой ще ме пази, а – разхлипа се Борисов. Винаги съм знаела, че е чувствителен човек, но въпреки това ми стана неудобно.

- Как да Ви помогна, господин премиер? – попитах състрадателно.

- Ми измисли нещо, бе, Монтескьо, нали сте за тва журналистите? Да помагате.

- Господин премиер, защо не се прикачите към Грета? Така не само у нас, ами и в цял свят ще Ви видят онуй... мавашито.

- Слушам те... – заинтригува се премиерът.

- Излезте пред медиите и кажете, че подкрепяте каузата на Грета.

- Подкрепям я!...Ъъъъъ тя каква ѝ е точно?

- Ами иска климатичните промени да спрат веднага – отговорих.

- Да спрат, ми! Незабавно да спрат, нареждам – запали се Борисов.

- Точно така. Това е каузата й. Но е хубаво да го кажете в ООН, не само на мен – продължих да го съветвам.

- Тръгвам, ей сега се мятам на самолета – въодушеви се Борисов.-

- Не, не със самолета. Той замърсява. Трябва да стигнете чисто. Грета отиде с яхта.

- Яхта... То яхти имам, не е като да нямам. Тоест не аз, ма приятелите ми имат. Ама нали знаеш, Монтескьо, ще ме емнат после чия била яхтата, държавна поръчка ли е, ще питат къде са парите за сигурността на НАП и търговския регистър... А и Грета вече като е пътувала с яхта, ще решат, че съм жалък имитатор. По-добре е да ида с плуване. Колко се плува от тук до Ню Йорк? - попита премиерът и преди още да гугълна разстоянието, допълни – Нема значение! Ще плувам и ще го пребия аз тоя климат, ти казвам. Че го разнесем като куце пиле домат. Ще види той – закани се Борисов и затвори.

Това беше оня ден. До следващата среща на ООН има време, дано стигне.