Article_top

Сядаме оня ден с милото да вечеряме и му викам:

- Пусни нещо любовно по телевизията да гледаме, че се уморих от простотии цел ден!

Взима той дистанционното и почва да ми изрежда какво дават:

- „Убийства в задния двор“, „Историята на човека без крак“, „Психопатът с електрически трион“, документален филм за Първата световна, по „Дискавъри“ хранят лъвове с живи зайци – кое да ти пусна, мило - провиква се любимият, докато аз режа салатата. Поглеждам към телевизора и мярвам по един от каналите Ричард Гиър.

- А, Ричард остави. Той е винаги богат и винаги влюбен -  моля аз, а милото пак ме полива със студена вода:

- Тоя филм е оня, дето всички умират от рак накрая - казва.

- Не всички, само любимата му, ама добре, махни го. Еми, остави БНТ-то тогава, поне да се посмеем - предлагам и в тоя момент чувам пукотевици. - Стига, бе, мило, стига с тия екшъни, БНТ-то пусни, те помолих, провиквам се, докато влизам в хола с нарязаните домати и що да видя – милото стои в ступор, гледа екрана и е зяпнал. Поглеждам и аз и също зяпвам. БНТ-то. Пукотевица. На живо в предизборното студио.

В студиото всички са насядали около кръглата маса и всеки е извадил пищов, който държи насочен към слепоочието на съседа си. Ситуацията е мексиканска. Водещата пищи:

- Изключих ви микрофоните, изключих ви микрофоните! - Никой не я отразява. Участниците в дебатите синхронно натискат спусъка на пистолетите си...

... 20 минути по-рано...

По обществената телевизия върви поредният безкрайно скучен предизборен формат. Всички са в костюми, водещата прави комплименти на предизборните им програми, сипят се нищо незначещи слова, шефовете са доволни. В този момент се чува трясък. Някъде пищи репортерка: „Нападат ни!“. Участниците във формата пребледняват. „КОЙ ни напада“, прошепва в микрофона водещата достатъчно силно, за да чуят и зрителите. Кадърът се сменя, запотена, леко пукната камера, клатушкайки се, предава от мястото на събитието – главният вход на БНТ на пъпа на София. Там се е събрала чета. Внушителна група патриоти на анаболи, облечени в ямурлуци, потури и цървули гледа свирепо към телевизията и люто се кани. Фюрерът* им е облечен по модерному – с кожена тужурка и офицерски ботуш. Ако не беше квадратният мустак под носа му, човек би помислил, че това е Волен Сидеров. Камерата най-сетне успява да фокусира и – о! Това не е квадратен мустак, а само сянката на микрофона, който фюрерът на патриотите държи.

- Искаме лебенсррраум**. Лебенсрррраум в обществената телевизия и за нас, истинските патриоти – крещи той на полунемски и натъртва на р-то. Армията му се разделя на две. Едната част вади отнякъде черешово топче и го насочва към сградата на телевизията. Другата донася една пластмасова маса и я вдига над главата му, бранейки го. Топчето гръмва. В камерата плисва кръв. Няколко случайни гражданки и около хиляда телевизионни зрителки припадат. Байчото на входа на телевизията обаче не се предава. Натрупал е пред входа една камара маси от стола и стотици бутилки от кабинета на генералните директори. По някаква случайност в сградата има и поп, който е гостувал на Горан Благоев. Попът започва да пее псалми и да псува люто поганците, които не е ясно в тая ситуация кои са. Горе в телевизионното студио гостите спорят.

- Видяхте ли какво стана, господин комунист – крещи единият и пръска слюнка. - Вие го докарахте този долу, заради вас обикаля улиците с черешово топче.

- Не съм аз – крещи на свой ред набеденият за комунист. – Той е ваш кадър, на вашата протурска и проруска партия – и забива едно кроше в нищо неподозиращата водеща, просто, щото тя му е най-близко. Тя припада. Представителят на градската десница се е усмихнал широко – най-сетне всички го гледат по телевизията и то в предаване, което със сигурност счупва рейтингите точно в тоя момент. Вади айфон от джоба на сакото си и пише статус във фейсбук: „Победихме!“ Около него хвърчат столове – събеседниците  му са се разгорещили. Черешовото топче долу гръмва още веднъж и декорите в студиото падат. Някъде някой разбива стените с брадва. Друг участник в студиото се опитва да надвика суматохата:

- Къде е Кошлуков, генералният директор къде е? Имам хапчета, да раздаде. Да извика флота. Къде е? – Кошлуков обаче го няма. Водещата тъкмо се е съвзела, когато една брадва разбива стената на студиото. В зейналата дупка се появявя лицето на фюрера. Очите му светят с нездраво сияние. Водещата пак припада. Фюрерът се ухилва зловещо: „Волен е тууук! Тук съм, пе.....стчета!“ Участниците в предизборния дебат се смразяват, всички млъкват, само лидерът на ВМРО тихо хлипа и тайничко се опитва да се скрие целият в синята каска, която междувременно си е нахлупил. Фюрерът влиза през дупката в стената, сяда на масата, плясва един шамар на водещата, за да се съвземе и казва делово:

- Та докъде стигнахме? – Другите участници заемат своите места. Всеки държи ръката си в джоба върху дръжката на служебния пистолет от ДС. Водещата се окопитва, оправя грима и с дрезгав от вълнения глас подновява дебатите:

- И тъй като господин директорът на телевизията все още го няма, ще се наложи да продължим в тази необичайна ситуация. Следващият ми въпрос към вас е: Как точно смятате да елиминирате конкуренцията?- Всички вадят едновременно пищовите и ги насочват към конкурента отдясно. Натискат спусъците едновременно, точно, когато тръгва заставката „60 години БНТ, 60 години цирк!“ Студиото се напълва с балони и пушеци.

-----

* Фюрер – ръководител.

** Лебенсраум – жизнено пространство. Така нацистката идеология оправдава геноцида над други етноси, целта е да се освободи пространство за висшата раса.

Ключови думи
 

Сядаме оня ден с милото да вечеряме и му викам:

- Пусни нещо любовно по телевизията да гледаме, че се уморих от простотии цел ден!

Взима той дистанционното и почва да ми изрежда какво дават:

- „Убийства в задния двор“, „Историята на човека без крак“, „Психопатът с електрически трион“, документален филм за Първата световна, по „Дискавъри“ хранят лъвове с живи зайци – кое да ти пусна, мило - провиква се любимият, докато аз режа салатата. Поглеждам към телевизора и мярвам по един от каналите Ричард Гиър.

- А, Ричард остави. Той е винаги богат и винаги влюбен -  моля аз, а милото пак ме полива със студена вода:

- Тоя филм е оня, дето всички умират от рак накрая - казва.

- Не всички, само любимата му, ама добре, махни го. Еми, остави БНТ-то тогава, поне да се посмеем - предлагам и в тоя момент чувам пукотевици. - Стига, бе, мило, стига с тия екшъни, БНТ-то пусни, те помолих, провиквам се, докато влизам в хола с нарязаните домати и що да видя – милото стои в ступор, гледа екрана и е зяпнал. Поглеждам и аз и също зяпвам. БНТ-то. Пукотевица. На живо в предизборното студио.

В студиото всички са насядали около кръглата маса и всеки е извадил пищов, който държи насочен към слепоочието на съседа си. Ситуацията е мексиканска. Водещата пищи:

- Изключих ви микрофоните, изключих ви микрофоните! - Никой не я отразява. Участниците в дебатите синхронно натискат спусъка на пистолетите си...

... 20 минути по-рано...

По обществената телевизия върви поредният безкрайно скучен предизборен формат. Всички са в костюми, водещата прави комплименти на предизборните им програми, сипят се нищо незначещи слова, шефовете са доволни. В този момент се чува трясък. Някъде пищи репортерка: „Нападат ни!“. Участниците във формата пребледняват. „КОЙ ни напада“, прошепва в микрофона водещата достатъчно силно, за да чуят и зрителите. Кадърът се сменя, запотена, леко пукната камера, клатушкайки се, предава от мястото на събитието – главният вход на БНТ на пъпа на София. Там се е събрала чета. Внушителна група патриоти на анаболи, облечени в ямурлуци, потури и цървули гледа свирепо към телевизията и люто се кани. Фюрерът* им е облечен по модерному – с кожена тужурка и офицерски ботуш. Ако не беше квадратният мустак под носа му, човек би помислил, че това е Волен Сидеров. Камерата най-сетне успява да фокусира и – о! Това не е квадратен мустак, а само сянката на микрофона, който фюрерът на патриотите държи.

- Искаме лебенсррраум**. Лебенсрррраум в обществената телевизия и за нас, истинските патриоти – крещи той на полунемски и натъртва на р-то. Армията му се разделя на две. Едната част вади отнякъде черешово топче и го насочва към сградата на телевизията. Другата донася една пластмасова маса и я вдига над главата му, бранейки го. Топчето гръмва. В камерата плисва кръв. Няколко случайни гражданки и около хиляда телевизионни зрителки припадат. Байчото на входа на телевизията обаче не се предава. Натрупал е пред входа една камара маси от стола и стотици бутилки от кабинета на генералните директори. По някаква случайност в сградата има и поп, който е гостувал на Горан Благоев. Попът започва да пее псалми и да псува люто поганците, които не е ясно в тая ситуация кои са. Горе в телевизионното студио гостите спорят.

- Видяхте ли какво стана, господин комунист – крещи единият и пръска слюнка. - Вие го докарахте този долу, заради вас обикаля улиците с черешово топче.

- Не съм аз – крещи на свой ред набеденият за комунист. – Той е ваш кадър, на вашата протурска и проруска партия – и забива едно кроше в нищо неподозиращата водеща, просто, щото тя му е най-близко. Тя припада. Представителят на градската десница се е усмихнал широко – най-сетне всички го гледат по телевизията и то в предаване, което със сигурност счупва рейтингите точно в тоя момент. Вади айфон от джоба на сакото си и пише статус във фейсбук: „Победихме!“ Около него хвърчат столове – събеседниците  му са се разгорещили. Черешовото топче долу гръмва още веднъж и декорите в студиото падат. Някъде някой разбива стените с брадва. Друг участник в студиото се опитва да надвика суматохата:

- Къде е Кошлуков, генералният директор къде е? Имам хапчета, да раздаде. Да извика флота. Къде е? – Кошлуков обаче го няма. Водещата тъкмо се е съвзела, когато една брадва разбива стената на студиото. В зейналата дупка се появявя лицето на фюрера. Очите му светят с нездраво сияние. Водещата пак припада. Фюрерът се ухилва зловещо: „Волен е тууук! Тук съм, пе.....стчета!“ Участниците в предизборния дебат се смразяват, всички млъкват, само лидерът на ВМРО тихо хлипа и тайничко се опитва да се скрие целият в синята каска, която междувременно си е нахлупил. Фюрерът влиза през дупката в стената, сяда на масата, плясва един шамар на водещата, за да се съвземе и казва делово:

- Та докъде стигнахме? – Другите участници заемат своите места. Всеки държи ръката си в джоба върху дръжката на служебния пистолет от ДС. Водещата се окопитва, оправя грима и с дрезгав от вълнения глас подновява дебатите:

- И тъй като господин директорът на телевизията все още го няма, ще се наложи да продължим в тази необичайна ситуация. Следващият ми въпрос към вас е: Как точно смятате да елиминирате конкуренцията?- Всички вадят едновременно пищовите и ги насочват към конкурента отдясно. Натискат спусъците едновременно, точно, когато тръгва заставката „60 години БНТ, 60 години цирк!“ Студиото се напълва с балони и пушеци.

-----

* Фюрер – ръководител.

** Лебенсраум – жизнено пространство. Така нацистката идеология оправдава геноцида над други етноси, целта е да се освободи пространство за висшата раса.

Коментари

Хай стига форсихте тая лола, видя се, че не става.

Давайте Имануела Витгенщайн, па дано имаме повеке късмет с нея.
Влади Кирилов's picture
Влади Кирилов
Нркадърник

що ни занимавате

с тоя боклук????????
Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

Не съм привърженик на лицето

Не съм привърженик на лицето Сидеров, но е проява на лошо възпитание да го наричате на малко име. Освен, ако сутрин не си пиете кафето с него.
Второ-прекалявате с тази тема. това е десетата публикацзия вероятно по случая сидеров гостува в БНТ.


Странно-нито дума нямате за побоят в БНР. Лице
Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

продължение

Лице, тангиращо към протестариата преби журналист от БНР защото е задавал въпроси, които не са се харесали. Ако потърпевш беше журналист на соросоидна хранилка, доега да сте пропищели орталъка-как бият сжурналистите. Но като биячът е близък до протестариата-пълно мълчание. Не Сидеров, а побоят в БНР е актуалната тема. Както и многозначително мълчание. Нито медиите на протеста говорят за побоя, нито журналисти излязоха на протест против биячът и кукловодите му, нито има подписка и декларации против биячът. Нито пък има протести против роднинството в БНР.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/10/01/prokuraturata-razsledva-sluchai-na-poboi-v-bnr.424730

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?