Article_top

Очаквано правителството и днес заяви подкрепа за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Но с едно "но".

България ще подкрепи на Съвет “Общи въпроси” и на Европейския съвет заключения за започване на преговори за членство в със Северна Македония и Албания, "но ще следи те да спазват добросъседските отношения" е записано в Рамковата позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави, която по предложение на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева бе одобрена днес от Министерския съвет.

"В документа са записани условията, които България винаги е поставяла пред двете държави. За тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес. 

Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите и поддържането на добросъседските отношения, които са хоризонтален критерий и ще бъдат оценявани на всеки етап от преговорите", посочват от правителството.

В резюме, страната ни заявява, че "ще настоява за ясни критерии по изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, особено що се отнася до работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси". И отново се изброяват проблемните области. В самото рамково споразумение, публикувано на сайта на Министерския съвет, някой думи и абзаци са подчертани чрез удебеляване, за да е ясно, че са акцент. Като:

"Подписването и изпълнението на този Договор бе условието за подкрепата от страна на България за членството на Република Северна Македония в НАТО и ЕС. В този контекст, стриктното и цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост, е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС."

След което от правителството посочват какво "се разбира под "реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора":

- Северна Македония да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България; 

- да декларира с вербална нота до страните-членки на ООН, че придържането към извършените промени в конституцията на Република Северна Македония в съответствие със Споразумението от Преспа ще се осъществява паралелно със стриктно придържане към Договора с Република България в неговата цялост, в т.ч. и по отношение на "езиковата клауза" от Договора;

- в нотата да се посочи, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

 - предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като "българския фашистки окупатор".

Конкретните искания по отношение на дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси са:

- постигане на конкретни резултати относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

По отношение на езика българската страна настоява да се използва фразата "официален език на Република Северна Македония".

"При абсолютна необходимост от използване на термина "македонски език" в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - "съгласно конституцията на Република Северна Македония". Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. "македонски език", отделен от българския", настояват от българското правителство.

В допълнение, в откриващото изявление на ЕС в рамките на първата МПК България ще настоява за включване на текст относно необходимостта Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно духа и буквата на Договора за добросъседство с България през целия процес на присъединяване към ЕС.

В парламента също бе внесена декларация по темата, която се очаква да бъде гласуване утре. Ето какво гласи тя:

Декларация

На Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания

Като изтъква ключовото значение, което Република България придава на, добросъседските отношения с Република Северна Македония и Република Албания;

Като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция, включително по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.;

Като изразява подкрепа за едновременно започване на предприсъединителните преговори на ЕС с Република Северна Македония и Република Албания, основавайки се на принципа на индивидуалните усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения, които имат хоризонтално значение за Република България;

Като отчита тясното сътрудничество и очакваното развитие на още по-силни съюзнически връзки в рамките на НАТО;

Като изразява очакване за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти и за подобряване на свързаността на страните от нашия регион;

Като подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство в ЕС, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения;

Като се противопоставя по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано анти-български характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание, и противоречаща на съвременните европейски ценности;

Като отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм;

Като ясно заявява, че подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история;

Призовава:

1. Официалните представители на Република Северна Македония:

- Да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;

- Да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития";

- Да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство" в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати;

- Да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим, заради българското им самосъзнание;

- Да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония;

- Да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове;

- Да се прекрати всякаква форма на „говор на омраза" по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.

2. Официалните представители на Република Албания:

- Да приемат своевременно вторичното законодателство относно прилагането на Закона за малцинствата;

- Да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава, без поставяне на административни пречки, книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, Поградец и навсякъде другаде на територията на Република Албания, където те живеят понастоящем;

- Да проведат преброяването на населението, съгласно най-високите европейски стандарти.

Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорния процес с Република Северна Македония и Република Албания.

На тази основа и при тези условия, Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България подкрепя започването на предприсъединителните преговори на ЕС с Република Северна Македония и Република Албания. В тази връзка, Народно събрание подкрепя, приетата от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г„ Рамкова позиция.

 

Очаквано правителството и днес заяви подкрепа за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Но с едно "но".

България ще подкрепи на Съвет “Общи въпроси” и на Европейския съвет заключения за започване на преговори за членство в със Северна Македония и Албания, "но ще следи те да спазват добросъседските отношения" е записано в Рамковата позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави, която по предложение на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева бе одобрена днес от Министерския съвет.

"В документа са записани условията, които България винаги е поставяла пред двете държави. За тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес. 

Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите и поддържането на добросъседските отношения, които са хоризонтален критерий и ще бъдат оценявани на всеки етап от преговорите", посочват от правителството.

В резюме, страната ни заявява, че "ще настоява за ясни критерии по изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, особено що се отнася до работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси". И отново се изброяват проблемните области. В самото рамково споразумение, публикувано на сайта на Министерския съвет, някой думи и абзаци са подчертани чрез удебеляване, за да е ясно, че са акцент. Като:

"Подписването и изпълнението на този Договор бе условието за подкрепата от страна на България за членството на Република Северна Македония в НАТО и ЕС. В този контекст, стриктното и цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост, е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС."

След което от правителството посочват какво "се разбира под "реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора":

- Северна Македония да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България; 

- да декларира с вербална нота до страните-членки на ООН, че придържането към извършените промени в конституцията на Република Северна Македония в съответствие със Споразумението от Преспа ще се осъществява паралелно със стриктно придържане към Договора с Република България в неговата цялост, в т.ч. и по отношение на "езиковата клауза" от Договора;

- в нотата да се посочи, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

 - предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като "българския фашистки окупатор".

Конкретните искания по отношение на дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси са:

- постигане на конкретни резултати относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

По отношение на езика българската страна настоява да се използва фразата "официален език на Република Северна Македония".

"При абсолютна необходимост от използване на термина "македонски език" в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - "съгласно конституцията на Република Северна Македония". Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. "македонски език", отделен от българския", настояват от българското правителство.

В допълнение, в откриващото изявление на ЕС в рамките на първата МПК България ще настоява за включване на текст относно необходимостта Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно духа и буквата на Договора за добросъседство с България през целия процес на присъединяване към ЕС.

В парламента също бе внесена декларация по темата, която се очаква да бъде гласуване утре. Ето какво гласи тя:

Декларация

На Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания

Като изтъква ключовото значение, което Република България придава на, добросъседските отношения с Република Северна Македония и Република Албания;

Като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция, включително по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.;

Като изразява подкрепа за едновременно започване на предприсъединителните преговори на ЕС с Република Северна Македония и Република Албания, основавайки се на принципа на индивидуалните усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения, които имат хоризонтално значение за Република България;

Като отчита тясното сътрудничество и очакваното развитие на още по-силни съюзнически връзки в рамките на НАТО;

Като изразява очакване за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти и за подобряване на свързаността на страните от нашия регион;

Като подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство в ЕС, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения;

Като се противопоставя по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано анти-български характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание, и противоречаща на съвременните европейски ценности;

Като отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм;

Като ясно заявява, че подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история;

Призовава:

1. Официалните представители на Република Северна Македония:

- Да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;

- Да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития";

- Да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство" в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати;

- Да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим, заради българското им самосъзнание;

- Да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония;

- Да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове;

- Да се прекрати всякаква форма на „говор на омраза" по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.

2. Официалните представители на Република Албания:

- Да приемат своевременно вторичното законодателство относно прилагането на Закона за малцинствата;

- Да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава, без поставяне на административни пречки, книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, Поградец и навсякъде другаде на територията на Република Албания, където те живеят понастоящем;

- Да проведат преброяването на населението, съгласно най-високите европейски стандарти.

Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорния процес с Република Северна Македония и Република Албания.

На тази основа и при тези условия, Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България подкрепя започването на предприсъединителните преговори на ЕС с Република Северна Македония и Република Албания. В тази връзка, Народно събрание подкрепя, приетата от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г„ Рамкова позиция.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?