Article_top

Бившият председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заминава в най-скоро време за Валенсия като консул, а с това депутатите най-сетне се захванаха със процедурата по избор на негов наследник. Амбицията е такъв да бъде избран до 20 ноември, но процедурата може и да се удължи заради въпроси, които повдигна казусът с терасата на Георгиев.

Днес парламентарната комисия за борба с корупцията стартира процедурата с приемането на правила за избора на новия председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), каквото е пълното наименование на антикорупционния орган.

Георгиев, който трябваше да проверява замесените в т.нар. Апартаментгейт, сам стана част от него - заради терасата на жилището си в София. Председателят тогава на КПКОНПИ бе пропуснал да опише терасата в имуществената си декларация, обяснявайки, че тя е обща част. А после се оказа, че я е вписал в ипотеката пред банката. Оказа се също така, че на нея има незаконно изградени надстройки (от предишния собственик), за който районното кметство издаде заповед за събаряне, а той реши да я обжалва. После пък се отказа - по настояване на премиера Бойко Борисов - като ултиматум да го прати на дипломатическа мисия.

Георгиев бе принуден да излезе в отпуск, докато институциите проверяват случая с терасата и доходите му. А след като НАП оповести, че не е открила нищо нередно, първата му работа бе да депозира оставката си пред парламента. Това се случи в последния работен ден на Народното събрание преди едномесечния августовски отпуск - 31 юли. Депутатите набързо го освободиха.

В закона за КПКОНПИ е записано, че при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията парламентът в двумесечен срок трябва да избере нов член, който да довърши мандата. Т.е. процедурата трябваше отдавна да е стартирала.

Заявката сега е, че това трябва да стане най-късно до средата на ноември, ако се вземе предвид лятната ваканция на парламента, както и двуседмичната предизборна ваканция от 16 октомври до 25 октомври. Според юристите на парламента ваканциите замразяват сроковете на закона, макар текстът в правилника за дейността на Народното събрание по този въпрос да подлежи и на друго тълкувание.

Терасата породи нов казус

Казусът с недекларираната тераса днес повдигна друг въпрос по време на заседанието на парламентарната комисия - трябва ли новите кандидати за председател на КПКОНПИ да бъдат подложени на щателна проверка за имущество и конфликт на интереси още по време на процедурата, а не след избора на титуляр. За това се обяви зам.-председателката на комисията Кристина Сидорова (БСП).

- Те са двама или трима кандидати, не може ли предварително да се прави тази проверка, попита тя.

- Да се знае - тераса, барбекюта или апартаменти с асансьори - допълни друг член на комисията.

Председателят на парламентарния орган Борис Ячев (НФСБ/"Обединени патриоти") предложи да се възложи такава проверка, но в 3-месечен срок от избора на новия председател - само за него. Спас Гърневски (ГЕРБ) пък допълни: 

"Всички видяха какво се случи. Едва ли някой би посмял да подаде документ с невярно съдържание."

За да има такава предварителна проверка обаче, трябва да има и промяна в самия закон за дейността на КПКОНПИ. Причината е, че кандидатите за тази длъжност не са лица на висши публични позиции по смисъла на закона и следователно не попадат в обхвата му. Затова и председателят на парламентарната комисия Борис Ячев коментира, че такава предварителна проверка може да бъде извършена, но това, от друга страна, би забавило самата процедура - първо - да се внесе съответното изменение в закона за КПКОНПИ, после - то трябва да мине по каналния ред през пленарната зала на две четения и през комисиите между тях и на последно място - самите проверки ще отнемат на антикорупционния орган поне месец.

Поправка на трупчета

Ако се стигне до този вариант, то нов председател на КПКОНПИ може да бъде избран и чак в края на годината. Което пък поражда спекулации с имената на кандидатите. И тук в "играта" влиза главният прокурор Сотир Цацаров. Като потенциални наследници на Георгиев се спрягат и заместникът му в КПКОНПИ, който сега е и.д. - Антон Славчев, и директорът на ГД "Национална полиция" Христо Терзийски. Но в хипотезата, в която законът бъде променен.

Въпросът с евентуално номинираните лица корени в едни оставени "на трупчета" изменения в закона за КПКОНПИ. Те бяха внесени от тогава председателя на правната комисия в парламента, сега министър - Данаил Кирилов. И засягаха изискванията, на които председателят на комисията трябва да отговаря. 

Според внесените промени занапред пpeдceдaтeлят нa KΠKOHΠИ трябва да има виcшe oбpaзoвaниe cъc cтeпeн мaгиcтъp и 10-гoдишeн юpидичecĸи или пpoфecиoнaлeн cтaж в cлyжбитe зa cигypнocт или зa oбщecтвeн peд, oт ĸoитo минимyм 5 гoдини нa pъĸoвoднa длъжнocт.

В момента по закон в изискването за заемане на поста е записано, че той трябва да има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Т.е. липсва текстът за "службите", който би дал основание да се предполага, че Славчев и Терзийски могат да бъдат номинирани.

За това накъде ще поеме Цацаров след края на мандата му като главен прокурор в края на тази година, отдавна се спекулира. Говореше се, че ще оглави Инспектората на Висшия съдебен съвет. А сега името му се спряга за нов председател на КПКОНПИ. Той отговаря на законовите изисквания в момента, а Славчев и Терзийски не.

По всичко личи обаче, че измененията в закона, предложени от Кирилов, ще останат във фризера до избора на заместник на Пламен Георгиев.

Ключови думи
 

Бившият председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заминава в най-скоро време за Валенсия като консул, а с това депутатите най-сетне се захванаха със процедурата по избор на негов наследник. Амбицията е такъв да бъде избран до 20 ноември, но процедурата може и да се удължи заради въпроси, които повдигна казусът с терасата на Георгиев.

Днес парламентарната комисия за борба с корупцията стартира процедурата с приемането на правила за избора на новия председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), каквото е пълното наименование на антикорупционния орган.

Георгиев, който трябваше да проверява замесените в т.нар. Апартаментгейт, сам стана част от него - заради терасата на жилището си в София. Председателят тогава на КПКОНПИ бе пропуснал да опише терасата в имуществената си декларация, обяснявайки, че тя е обща част. А после се оказа, че я е вписал в ипотеката пред банката. Оказа се също така, че на нея има незаконно изградени надстройки (от предишния собственик), за който районното кметство издаде заповед за събаряне, а той реши да я обжалва. После пък се отказа - по настояване на премиера Бойко Борисов - като ултиматум да го прати на дипломатическа мисия.

Георгиев бе принуден да излезе в отпуск, докато институциите проверяват случая с терасата и доходите му. А след като НАП оповести, че не е открила нищо нередно, първата му работа бе да депозира оставката си пред парламента. Това се случи в последния работен ден на Народното събрание преди едномесечния августовски отпуск - 31 юли. Депутатите набързо го освободиха.

В закона за КПКОНПИ е записано, че при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията парламентът в двумесечен срок трябва да избере нов член, който да довърши мандата. Т.е. процедурата трябваше отдавна да е стартирала.

Заявката сега е, че това трябва да стане най-късно до средата на ноември, ако се вземе предвид лятната ваканция на парламента, както и двуседмичната предизборна ваканция от 16 октомври до 25 октомври. Според юристите на парламента ваканциите замразяват сроковете на закона, макар текстът в правилника за дейността на Народното събрание по този въпрос да подлежи и на друго тълкувание.

Терасата породи нов казус

Казусът с недекларираната тераса днес повдигна друг въпрос по време на заседанието на парламентарната комисия - трябва ли новите кандидати за председател на КПКОНПИ да бъдат подложени на щателна проверка за имущество и конфликт на интереси още по време на процедурата, а не след избора на титуляр. За това се обяви зам.-председателката на комисията Кристина Сидорова (БСП).

- Те са двама или трима кандидати, не може ли предварително да се прави тази проверка, попита тя.

- Да се знае - тераса, барбекюта или апартаменти с асансьори - допълни друг член на комисията.

Председателят на парламентарния орган Борис Ячев (НФСБ/"Обединени патриоти") предложи да се възложи такава проверка, но в 3-месечен срок от избора на новия председател - само за него. Спас Гърневски (ГЕРБ) пък допълни: 

"Всички видяха какво се случи. Едва ли някой би посмял да подаде документ с невярно съдържание."

За да има такава предварителна проверка обаче, трябва да има и промяна в самия закон за дейността на КПКОНПИ. Причината е, че кандидатите за тази длъжност не са лица на висши публични позиции по смисъла на закона и следователно не попадат в обхвата му. Затова и председателят на парламентарната комисия Борис Ячев коментира, че такава предварителна проверка може да бъде извършена, но това, от друга страна, би забавило самата процедура - първо - да се внесе съответното изменение в закона за КПКОНПИ, после - то трябва да мине по каналния ред през пленарната зала на две четения и през комисиите между тях и на последно място - самите проверки ще отнемат на антикорупционния орган поне месец.

Поправка на трупчета

Ако се стигне до този вариант, то нов председател на КПКОНПИ може да бъде избран и чак в края на годината. Което пък поражда спекулации с имената на кандидатите. И тук в "играта" влиза главният прокурор Сотир Цацаров. Като потенциални наследници на Георгиев се спрягат и заместникът му в КПКОНПИ, който сега е и.д. - Антон Славчев, и директорът на ГД "Национална полиция" Христо Терзийски. Но в хипотезата, в която законът бъде променен.

Въпросът с евентуално номинираните лица корени в едни оставени "на трупчета" изменения в закона за КПКОНПИ. Те бяха внесени от тогава председателя на правната комисия в парламента, сега министър - Данаил Кирилов. И засягаха изискванията, на които председателят на комисията трябва да отговаря. 

Според внесените промени занапред пpeдceдaтeлят нa KΠKOHΠИ трябва да има виcшe oбpaзoвaниe cъc cтeпeн мaгиcтъp и 10-гoдишeн юpидичecĸи или пpoфecиoнaлeн cтaж в cлyжбитe зa cигypнocт или зa oбщecтвeн peд, oт ĸoитo минимyм 5 гoдини нa pъĸoвoднa длъжнocт.

В момента по закон в изискването за заемане на поста е записано, че той трябва да има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Т.е. липсва текстът за "службите", който би дал основание да се предполага, че Славчев и Терзийски могат да бъдат номинирани.

За това накъде ще поеме Цацаров след края на мандата му като главен прокурор в края на тази година, отдавна се спекулира. Говореше се, че ще оглави Инспектората на Висшия съдебен съвет. А сега името му се спряга за нов председател на КПКОНПИ. Той отговаря на законовите изисквания в момента, а Славчев и Терзийски не.

По всичко личи обаче, че измененията в закона, предложени от Кирилов, ще останат във фризера до избора на заместник на Пламен Георгиев.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?