Article_top

Бившият председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заминава в най-скоро време за Валенсия като консул, а с това депутатите най-сетне се захванаха със процедурата по избор на негов наследник. Амбицията е такъв да бъде избран до 20 ноември, но процедурата може и да се удължи заради въпроси, които повдигна казусът с терасата на Георгиев.

Днес парламентарната комисия за борба с корупцията стартира процедурата с приемането на правила за избора на новия председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), каквото е пълното наименование на антикорупционния орган.

Георгиев, който трябваше да проверява замесените в т.нар. Апартаментгейт, сам стана част от него - заради терасата на жилището си в София. Председателят тогава на КПКОНПИ бе пропуснал да опише терасата в имуществената си декларация, обяснявайки, че тя е обща част. А после се оказа, че я е вписал в ипотеката пред банката. Оказа се също така, че на нея има незаконно изградени надстройки (от предишния собственик), за който районното кметство издаде заповед за събаряне, а той реши да я обжалва. После пък се отказа - по настояване на премиера Бойко Борисов - като ултиматум да го прати на дипломатическа мисия.

Георгиев бе принуден да излезе в отпуск, докато институциите проверяват случая с терасата и доходите му. А след като НАП оповести, че не е открила нищо нередно, първата му работа бе да депозира оставката си пред парламента. Това се случи в последния работен ден на Народното събрание преди едномесечния августовски отпуск - 31 юли. Депутатите набързо го освободиха.

В закона за КПКОНПИ е записано, че при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията парламентът в двумесечен срок трябва да избере нов член, който да довърши мандата. Т.е. процедурата трябваше отдавна да е стартирала.

Заявката сега е, че това трябва да стане най-късно до средата на ноември, ако се вземе предвид лятната ваканция на парламента, както и двуседмичната предизборна ваканция от 16 октомври до 25 октомври. Според юристите на парламента ваканциите замразяват сроковете на закона, макар текстът в правилника за дейността на Народното събрание по този въпрос да подлежи и на друго тълкувание.

Терасата породи нов казус

Казусът с недекларираната тераса днес повдигна друг въпрос по време на заседанието на парламентарната комисия - трябва ли новите кандидати за председател на КПКОНПИ да бъдат подложени на щателна проверка за имущество и конфликт на интереси още по време на процедурата, а не след избора на титуляр. За това се обяви зам.-председателката на комисията Кристина Сидорова (БСП).

- Те са двама или трима кандидати, не може ли предварително да се прави тази проверка, попита тя.

- Да се знае - тераса, барбекюта или апартаменти с асансьори - допълни друг член на комисията.

Председателят на парламентарния орган Борис Ячев (НФСБ/"Обединени патриоти") предложи да се възложи такава проверка, но в 3-месечен срок от избора на новия председател - само за него. Спас Гърневски (ГЕРБ) пък допълни: 

"Всички видяха какво се случи. Едва ли някой би посмял да подаде документ с невярно съдържание."

За да има такава предварителна проверка обаче, трябва да има и промяна в самия закон за дейността на КПКОНПИ. Причината е, че кандидатите за тази длъжност не са лица на висши публични позиции по смисъла на закона и следователно не попадат в обхвата му. Затова и председателят на парламентарната комисия Борис Ячев коментира, че такава предварителна проверка може да бъде извършена, но това, от друга страна, би забавило самата процедура - първо - да се внесе съответното изменение в закона за КПКОНПИ, после - то трябва да мине по каналния ред през пленарната зала на две четения и през комисиите между тях и на последно място - самите проверки ще отнемат на антикорупционния орган поне месец.

Поправка на трупчета

Ако се стигне до този вариант, то нов председател на КПКОНПИ може да бъде избран и чак в края на годината. Което пък поражда спекулации с имената на кандидатите. И тук в "играта" влиза главният прокурор Сотир Цацаров. Като потенциални наследници на Георгиев се спрягат и заместникът му в КПКОНПИ, който сега е и.д. - Антон Славчев, и директорът на ГД "Национална полиция" Христо Терзийски. Но в хипотезата, в която законът бъде променен.

Въпросът с евентуално номинираните лица корени в едни оставени "на трупчета" изменения в закона за КПКОНПИ. Те бяха внесени от тогава председателя на правната комисия в парламента, сега министър - Данаил Кирилов. И засягаха изискванията, на които председателят на комисията трябва да отговаря. 

Според внесените промени занапред пpeдceдaтeлят нa KΠKOHΠИ трябва да има виcшe oбpaзoвaниe cъc cтeпeн мaгиcтъp и 10-гoдишeн юpидичecĸи или пpoфecиoнaлeн cтaж в cлyжбитe зa cигypнocт или зa oбщecтвeн peд, oт ĸoитo минимyм 5 гoдини нa pъĸoвoднa длъжнocт.

В момента по закон в изискването за заемане на поста е записано, че той трябва да има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Т.е. липсва текстът за "службите", който би дал основание да се предполага, че Славчев и Терзийски могат да бъдат номинирани.

За това накъде ще поеме Цацаров след края на мандата му като главен прокурор в края на тази година, отдавна се спекулира. Говореше се, че ще оглави Инспектората на Висшия съдебен съвет. А сега името му се спряга за нов председател на КПКОНПИ. Той отговаря на законовите изисквания в момента, а Славчев и Терзийски не.

По всичко личи обаче, че измененията в закона, предложени от Кирилов, ще останат във фризера до избора на заместник на Пламен Георгиев.

Ключови думи
 

Бившият председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заминава в най-скоро време за Валенсия като консул, а с това депутатите най-сетне се захванаха със процедурата по избор на негов наследник. Амбицията е такъв да бъде избран до 20 ноември, но процедурата може и да се удължи заради въпроси, които повдигна казусът с терасата на Георгиев.

Днес парламентарната комисия за борба с корупцията стартира процедурата с приемането на правила за избора на новия председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), каквото е пълното наименование на антикорупционния орган.

Георгиев, който трябваше да проверява замесените в т.нар. Апартаментгейт, сам стана част от него - заради терасата на жилището си в София. Председателят тогава на КПКОНПИ бе пропуснал да опише терасата в имуществената си декларация, обяснявайки, че тя е обща част. А после се оказа, че я е вписал в ипотеката пред банката. Оказа се също така, че на нея има незаконно изградени надстройки (от предишния собственик), за който районното кметство издаде заповед за събаряне, а той реши да я обжалва. После пък се отказа - по настояване на премиера Бойко Борисов - като ултиматум да го прати на дипломатическа мисия.

Георгиев бе принуден да излезе в отпуск, докато институциите проверяват случая с терасата и доходите му. А след като НАП оповести, че не е открила нищо нередно, първата му работа бе да депозира оставката си пред парламента. Това се случи в последния работен ден на Народното събрание преди едномесечния августовски отпуск - 31 юли. Депутатите набързо го освободиха.

В закона за КПКОНПИ е записано, че при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията парламентът в двумесечен срок трябва да избере нов член, който да довърши мандата. Т.е. процедурата трябваше отдавна да е стартирала.

Заявката сега е, че това трябва да стане най-късно до средата на ноември, ако се вземе предвид лятната ваканция на парламента, както и двуседмичната предизборна ваканция от 16 октомври до 25 октомври. Според юристите на парламента ваканциите замразяват сроковете на закона, макар текстът в правилника за дейността на Народното събрание по този въпрос да подлежи и на друго тълкувание.

Терасата породи нов казус

Казусът с недекларираната тераса днес повдигна друг въпрос по време на заседанието на парламентарната комисия - трябва ли новите кандидати за председател на КПКОНПИ да бъдат подложени на щателна проверка за имущество и конфликт на интереси още по време на процедурата, а не след избора на титуляр. За това се обяви зам.-председателката на комисията Кристина Сидорова (БСП).

- Те са двама или трима кандидати, не може ли предварително да се прави тази проверка, попита тя.

- Да се знае - тераса, барбекюта или апартаменти с асансьори - допълни друг член на комисията.

Председателят на парламентарния орган Борис Ячев (НФСБ/"Обединени патриоти") предложи да се възложи такава проверка, но в 3-месечен срок от избора на новия председател - само за него. Спас Гърневски (ГЕРБ) пък допълни: 

"Всички видяха какво се случи. Едва ли някой би посмял да подаде документ с невярно съдържание."

За да има такава предварителна проверка обаче, трябва да има и промяна в самия закон за дейността на КПКОНПИ. Причината е, че кандидатите за тази длъжност не са лица на висши публични позиции по смисъла на закона и следователно не попадат в обхвата му. Затова и председателят на парламентарната комисия Борис Ячев коментира, че такава предварителна проверка може да бъде извършена, но това, от друга страна, би забавило самата процедура - първо - да се внесе съответното изменение в закона за КПКОНПИ, после - то трябва да мине по каналния ред през пленарната зала на две четения и през комисиите между тях и на последно място - самите проверки ще отнемат на антикорупционния орган поне месец.

Поправка на трупчета

Ако се стигне до този вариант, то нов председател на КПКОНПИ може да бъде избран и чак в края на годината. Което пък поражда спекулации с имената на кандидатите. И тук в "играта" влиза главният прокурор Сотир Цацаров. Като потенциални наследници на Георгиев се спрягат и заместникът му в КПКОНПИ, който сега е и.д. - Антон Славчев, и директорът на ГД "Национална полиция" Христо Терзийски. Но в хипотезата, в която законът бъде променен.

Въпросът с евентуално номинираните лица корени в едни оставени "на трупчета" изменения в закона за КПКОНПИ. Те бяха внесени от тогава председателя на правната комисия в парламента, сега министър - Данаил Кирилов. И засягаха изискванията, на които председателят на комисията трябва да отговаря. 

Според внесените промени занапред пpeдceдaтeлят нa KΠKOHΠИ трябва да има виcшe oбpaзoвaниe cъc cтeпeн мaгиcтъp и 10-гoдишeн юpидичecĸи или пpoфecиoнaлeн cтaж в cлyжбитe зa cигypнocт или зa oбщecтвeн peд, oт ĸoитo минимyм 5 гoдини нa pъĸoвoднa длъжнocт.

В момента по закон в изискването за заемане на поста е записано, че той трябва да има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Т.е. липсва текстът за "службите", който би дал основание да се предполага, че Славчев и Терзийски могат да бъдат номинирани.

За това накъде ще поеме Цацаров след края на мандата му като главен прокурор в края на тази година, отдавна се спекулира. Говореше се, че ще оглави Инспектората на Висшия съдебен съвет. А сега името му се спряга за нов председател на КПКОНПИ. Той отговаря на законовите изисквания в момента, а Славчев и Терзийски не.

По всичко личи обаче, че измененията в закона, предложени от Кирилов, ще останат във фризера до избора на заместник на Пламен Георгиев.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?