Article_top

Седмица след като беше решено, че срокът за работа на временната анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата около случая с източването на базите данни на Националната агенция по приходите е удължена с още един месец, днес депутатите изслушаха представители на Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и Висшия адвокатски съвет.

Целта беше да се разбере дали са регистрирани някакви проблеми в ежедневната дейност на гражданите, дали са получавани сигнали за незаконни прехвърляния на недвижима или движима собственост.

„До момента не сме констатирали нито един случай на злоупотреба с лични данни, който да е в следствие от източването на базите на НАП. Искам да успокоя обществото, такива злоупотреби не са засичани“, обясни Луиза Стоева, заместник председател на Нотариалната камара.

По думите й камарата работи с електронната система „Единство“, която позволява всички документи, нужни за едно прехвърляне на движима или недвижима собственост, да бъдат качени в обща база данни. Системата работи като един вид автоматичен пренос на данни, който не позволява злоупотреби.

Освен това, според Стоева, от 2009 г. Камарата има достъп до националния регистър с базата данни за български документи, вследствие на което като нотариус въведе личните данни на човек в системата, пред него се визуализира лицето му. Така шансът да се извадят фалшиви документи за собственост бил неутрализиран.

Че няма постъпили сигнали за злоупотреби в резултат на изтичането на данни от НАП, свидетелства и зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Людмил Рангелов. По думите му създаването на усещането, че такива измамни предстоят били „само медиен ажиотаж“.

„Ние нямаме никакви притеснения за предстоящи злоупотреби с този масив, не бива да имате и вие. Малко беше преекспонирана историята, поне в частта за предстоящите проблеми за гражданите. Иначе самото хакване е сериозен проблем и той трябва да се реши“, категоричен беше Рангелов.

Самото изслушване продължи само 30-на минути и след като депутатите в залата не показаха интерес да задават въпроси на представителите на Камарата на нотариуси и на Висшия адвокатски съвет, заседанието беше разпуснато от председателя Красимир Ципов.

На предишните заседания на комисията стана ясно, че електронните системи на приходната агенция са изключително остарели, като някои от тях оперират със софтуери от 2008 година. Като основна причина за проникването в сървърите беше представен фактът, че Агенцията непрестанно е надграждала своите услуги, но това е правено от различни компании подизпълнители, които не са отчитали предишните подобрения. Така се получавали пробойни, които хакерите използвали, за да източат данните. Представители на прокуратурата пък бяха категорични, че към този момент на разследването няма данни за участие в атаката на служители на НАП или на други административни служби. „Продължаваме да разследваме с нестихващ устрем“, обясни шефът на специализираната прокуратура Димитър Петров.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия е започнала наказателни производства срещу България в седем различни сфери. Една от тях е именно за неприлагане на директива за борба с киберпрестъпността. Директивата от 2013 г. е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността. Тя изисква от страните членки да укрепят националните закони в тази сфера и да въведат по-строги санкции, включително за широкомащабни кибератаки.

 

Седмица след като беше решено, че срокът за работа на временната анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата около случая с източването на базите данни на Националната агенция по приходите е удължена с още един месец, днес депутатите изслушаха представители на Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и Висшия адвокатски съвет.

Целта беше да се разбере дали са регистрирани някакви проблеми в ежедневната дейност на гражданите, дали са получавани сигнали за незаконни прехвърляния на недвижима или движима собственост.

„До момента не сме констатирали нито един случай на злоупотреба с лични данни, който да е в следствие от източването на базите на НАП. Искам да успокоя обществото, такива злоупотреби не са засичани“, обясни Луиза Стоева, заместник председател на Нотариалната камара.

По думите й камарата работи с електронната система „Единство“, която позволява всички документи, нужни за едно прехвърляне на движима или недвижима собственост, да бъдат качени в обща база данни. Системата работи като един вид автоматичен пренос на данни, който не позволява злоупотреби.

Освен това, според Стоева, от 2009 г. Камарата има достъп до националния регистър с базата данни за български документи, вследствие на което като нотариус въведе личните данни на човек в системата, пред него се визуализира лицето му. Така шансът да се извадят фалшиви документи за собственост бил неутрализиран.

Че няма постъпили сигнали за злоупотреби в резултат на изтичането на данни от НАП, свидетелства и зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Людмил Рангелов. По думите му създаването на усещането, че такива измамни предстоят били „само медиен ажиотаж“.

„Ние нямаме никакви притеснения за предстоящи злоупотреби с този масив, не бива да имате и вие. Малко беше преекспонирана историята, поне в частта за предстоящите проблеми за гражданите. Иначе самото хакване е сериозен проблем и той трябва да се реши“, категоричен беше Рангелов.

Самото изслушване продължи само 30-на минути и след като депутатите в залата не показаха интерес да задават въпроси на представителите на Камарата на нотариуси и на Висшия адвокатски съвет, заседанието беше разпуснато от председателя Красимир Ципов.

На предишните заседания на комисията стана ясно, че електронните системи на приходната агенция са изключително остарели, като някои от тях оперират със софтуери от 2008 година. Като основна причина за проникването в сървърите беше представен фактът, че Агенцията непрестанно е надграждала своите услуги, но това е правено от различни компании подизпълнители, които не са отчитали предишните подобрения. Така се получавали пробойни, които хакерите използвали, за да източат данните. Представители на прокуратурата пък бяха категорични, че към този момент на разследването няма данни за участие в атаката на служители на НАП или на други административни служби. „Продължаваме да разследваме с нестихващ устрем“, обясни шефът на специализираната прокуратура Димитър Петров.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия е започнала наказателни производства срещу България в седем различни сфери. Една от тях е именно за неприлагане на директива за борба с киберпрестъпността. Директивата от 2013 г. е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността. Тя изисква от страните членки да укрепят националните закони в тази сфера и да въведат по-строги санкции, включително за широкомащабни кибератаки.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?