Article_top

„Няма деца, които да се изпращат към Норвегия.“

Това увери Емил Тодоров, директор на Дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

В интервю за БНР той обясни за пореден път, че всяко решение на социалните служби да изведат едно дете от неговото семейство минава през съдебен контрол. 

„Не можеш току така да отидеш някъде и да вземеш децата. Такова нещо няма, няма как и да има. Това противоречи на закона. … Няма деца, които да се изпращат от наша страна към Норвегия. Има деца, които се осиновяват международно. Те си минават специален режим през Министерство на правосъдието. Като се осинови от семейство в Норвегия, то заминава там, но специално да бъдат изпращани деца в Норвегия по този начин няма“, обясни той в интервю за предаването „Неделя 150“.

Тодоров подчерта, че до тях не е достигала информация за готвени саботажи и създаване на истерия за отнемане на деца:

„Когато има такива слухове, е хубаво самите родители да се обръщат към нашите служби, да задават своите въпроси – те ще бъдат консултирани и информирани. В случая се действаше първосигнално“.

По думите му за 2018 г. мярка за настаняване на деца при роднини или близки, приемно семейство или специализирана институция е предприета за малко над 3000 деца. В това число влизат 1058 деца, които са изоставени от техните родители. От януари до август тази година това число е малко над 2000, добави Тодоров. 

И увери, че няма случай, при който с лека ръка и без аргументи да се изведе дете от биологичното му  семейство. 

Емил Тодоров обясни при какви условия социалните могат да стигнат до тази мярка. По думите му, за да заработи процедурата, трябва да се получи първо сигнал, че има дете в риск или че има проблем с дете. 

„Освен че можем да получим сигнал по всякакъв начин, ние можем и да се самосезираме, включително и по медийни публикации или наша пряка работа със семействата. 

Когато постъпи при нас сигнал, социален работник има задължението по закон да го провери. Той извършва проверка, събира информация от всички възможни източници – родители, роднини, учители, личен лекар, полиция, прокуратура, община, за да направи преценка дали с детето всичко е наред или не. Крайна мярка е извеждане на детето от биологичното семейство. 

Първото нещо е социалният работник да подготви свое становище – това не е негово еднолично решение. Ако е предложено да се отвори работа по случай, първото нещо е да се търсят начини и възможности за подкрепа на семейството. … Ако заключението е, че детето трябва да се изведе от семейството и то трябва да се настани на друго място – първо се проучват роднините и близките и дали те имат възможност да поемат грижата.

Ако там са изчерпани възможностите, детето може да бъде настанено в приемно семейство. Издава се заповед, детето се настанява. Тази заповед може да се обжалва.“, разказа ръководителят на Дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

И накрая добави, че настаняването е от съда. А този административен акт минава съдебен контрол.
 

 

„Няма деца, които да се изпращат към Норвегия.“

Това увери Емил Тодоров, директор на Дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

В интервю за БНР той обясни за пореден път, че всяко решение на социалните служби да изведат едно дете от неговото семейство минава през съдебен контрол. 

„Не можеш току така да отидеш някъде и да вземеш децата. Такова нещо няма, няма как и да има. Това противоречи на закона. … Няма деца, които да се изпращат от наша страна към Норвегия. Има деца, които се осиновяват международно. Те си минават специален режим през Министерство на правосъдието. Като се осинови от семейство в Норвегия, то заминава там, но специално да бъдат изпращани деца в Норвегия по този начин няма“, обясни той в интервю за предаването „Неделя 150“.

Тодоров подчерта, че до тях не е достигала информация за готвени саботажи и създаване на истерия за отнемане на деца:

„Когато има такива слухове, е хубаво самите родители да се обръщат към нашите служби, да задават своите въпроси – те ще бъдат консултирани и информирани. В случая се действаше първосигнално“.

По думите му за 2018 г. мярка за настаняване на деца при роднини или близки, приемно семейство или специализирана институция е предприета за малко над 3000 деца. В това число влизат 1058 деца, които са изоставени от техните родители. От януари до август тази година това число е малко над 2000, добави Тодоров. 

И увери, че няма случай, при който с лека ръка и без аргументи да се изведе дете от биологичното му  семейство. 

Емил Тодоров обясни при какви условия социалните могат да стигнат до тази мярка. По думите му, за да заработи процедурата, трябва да се получи първо сигнал, че има дете в риск или че има проблем с дете. 

„Освен че можем да получим сигнал по всякакъв начин, ние можем и да се самосезираме, включително и по медийни публикации или наша пряка работа със семействата. 

Когато постъпи при нас сигнал, социален работник има задължението по закон да го провери. Той извършва проверка, събира информация от всички възможни източници – родители, роднини, учители, личен лекар, полиция, прокуратура, община, за да направи преценка дали с детето всичко е наред или не. Крайна мярка е извеждане на детето от биологичното семейство. 

Първото нещо е социалният работник да подготви свое становище – това не е негово еднолично решение. Ако е предложено да се отвори работа по случай, първото нещо е да се търсят начини и възможности за подкрепа на семейството. … Ако заключението е, че детето трябва да се изведе от семейството и то трябва да се настани на друго място – първо се проучват роднините и близките и дали те имат възможност да поемат грижата.

Ако там са изчерпани възможностите, детето може да бъде настанено в приемно семейство. Издава се заповед, детето се настанява. Тази заповед може да се обжалва.“, разказа ръководителят на Дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

И накрая добави, че настаняването е от съда. А този административен акт минава съдебен контрол.
 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията