Руският президент Владимир Путин и турският държавен глава Реджеп Ердоган се срещнаха в Сочи със споделена програма за прекратяването на 8-годишната гражданска война в Сирия.

Двамата лидери представиха меморандум за разбирателство с прикрито, но безспорно вярно заключение: Американците нямат място в бъдещото изграждане на Сирия.

На какво се съгласиха Путин и Ердоган?

    Русия и Турция оповестиха широкообхватно споразумение, което адресира голям проблем за Анкара - присъствието на "Народните отряди за защита" на кюрдските бойци до граница ѝ.

    То обаче разпознава и огромната заплаха за кюрдите - че подкрепените от Турция сирийски бунтовници може да наченат етническо прочистване над тях и други малцинствени групи.

    Съгласно сделката руската военна полиция и сирийските гранични войски ще нахлуят в сирийската част на границата между Сирия и Турция на 23 октомври. През следващите 150 часа те ще изтеглят кюрдските бойци на 30 километра от границата и ще отнемат оръжията им. От 18 часа местно време на 24 октомври руската военна полиция и турската армия ще започнат да патрулират региона. 

    Не се знае дали споразумението ще се прилага за цялата турско-сирийска граница, или само за зоните, където сирийските кюрди упражняват контрола.

    Турция също така ще запази земите, които завзе при скорошната си инвазия в северна Сирия.

    Какво означава това за кюрдите?

    Кюрдите ще трябва да направят отстъпки. Споразумението изисква от "Народните отряди за защита" и подкрепените доскоро от САЩ "Сирийски демократични сили" да се оттеглят от зоната на конфликта. "Народните отряди за защита" трябва да оставят градовете Манбидж и Тал Рифат.

    Сделката имплицитно издава, че кюрдите вече разполагат с нов гарант. След като Тръмп на практика ги изостави, като нареди изтеглянето на американските сили от Сирия в началото на октомври, руснаците вече ще защитават кюрдите от турска агресия.

    Москва ще трябва да изпрати повече войски и въоръжение в Сирия. Но проблемът не е разрешен: При наличието на малко сухопътни руски войски, сирийските кюрди може да бъдат принудени да позволят на подкрепената от Русия сирийска армия да навлезе в кюрдските райони.

    Кой печели и кой губи?

    Путин и Ердоган са основните геополитически сили в региона. Турция и Русия подкрепяха различни страни в Сирийската гражданска война: Москва осигуряваше въздушна мощ в подкрепа на сирийския президент Башар Асад, докато Анкара поддържаше бунтовническите групи, които се бориха да сменят режима.

    Но и двамата лидери изглежда подкрепят резултат, който не включва преначертаването на международните граници и който премахва сепаратистките движения - феномен, срещу който и Русия, и Турция са се изправяли.

    Путин обяви, че Русия и Турция са се съгласили да поддържат "суверенитета и териториалния интегритет" на Сирия, което той безспорно може да представи като външнополитически успех.

    Москва печели и от факта, че сега Анкара е задължена директно да преговаря с режима в Дамаск.

    Все още не се знае как ще бъде приложено турско-руското споразумение. Например, не е отбелязано по какъв начин Турция и прокситата ѝ ще се отнесат с военните формации на Кюрдите, останали в буферната зона. Всякакви кланета срещу кюрдски цивилни ще бъда възприети като провал на Москва.

    Какво остава за САЩ?

    Най-големият геополитически загубеняк от сделката е Вашингтон. Бързото напускане на американските сили, което остави кюрдите незащитени, бе подарък за Путин.

    Споразумението от Сочи подпечата унижението. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу на практика обяви, че е време на американците да напуснат Сирия. 

    Част от сделката между американския вицепрезидент Майк Пенс и Ердоган, която бе подписана миналата седмица, гласеше, че САЩ ще прекратят санкциите срещу Турция, след като бъде постигнато окончателно прекратяване на огъня. 

    Затова във вторник вечерта Шойгу предупреди САЩ, че разполагат с "един час и 31 минути" да напуснат Сирия.

    Нeйтън Ходж е журналист на "Си Ен Ен", откъдето е препечатан анализът му.