Спах лошо тази нощ, та имах време да премислям разни неща.

Колко е дълъг професионалният живот на един юрист: има-няма пет мандата на петима главни прокурори!

В началото на 1992 г., когато Иван Татарчев встъпи в мандата си, бях млад юрист, тъкмо започващ кариерата си. Сега, като се замисля, в края на мандата на Иван Гешев, ако съм жив и здрав, ще бъда в предпенсионна възраст.

Не заслужавахме моето поколение юристи така да ни мине професионалният, а и не само живот.

Устроен съм по начин - сигурно идващ и от професията ми, че винаги се взирам и в другата теза, която се явява противоположна на тази, която аз застъпвам. Докато обаче за предходните главни прокурори поне първоначално съм имал макар и някаква малка надежда - все пак бяха хора с университетско образование, някои от тях и с научна кариера, сега светлина не виждам никаква дори и от насрещно движещ се влак.

Безапелационният и арогантен начин, по който беше назначен - защото това е правилната дума - Иван Гешев за главен прокурор, всевъзможната подкрепа, която му бе оказана, като започнеш от академиците от БАН, минеш през полицейските служби и стигнеш до вчерашните екземпляри от кафяви сайтове, футболни агитки и лица, с вид на криминален контингент, ме убеди, че именно той е човекът, призван да узакони беззаконията на прехода, да затвори тази врата и да отвори другата. Към една мека, но все пак диктатура, в която върховенството на закона ще си остане пълна химера.

Дано не съм прав и ме опровергае новият ни главен прокурор, желая му да е здрав!

---

Бел. ред. - Текста на Стефан Левашки препечатваме от фейсбук профила му с негово позволение. Авторът е юрист, доскорошен председател на Пловдивската адвокатска колегия.