Усещането е, че сме в средата на хаоса. Управленски, държавен, политически...

Макар и предвиждан от някои социолози, резултатът, при който 8 партии влизат в Народното събрание, със сигурност обърка доста политически планове, възроди нечии надежди и постави много въпросителни. Но най-важното питане в момента е: „А сега накъде?“

Много неща бяха казани в нощта на изборите. Още няколко – в първия ден на новата седмица.

Със сигурност ще чуем още много, предстои да се съгласуват позиции с европейски партньори, да се водят купища тайни преговори, за да получим отговор ще имаме ли все пак правителство. При това стабилно, което е в състояние да се справи с кризата и близкото до нулата доверие в институциите.

Нека погледнем как изглежда картинката на партийните претенции.

 

ГЕРБ

В ГЕРБ разбираемо са обидени и се чувстват изиграни – за пореден път са №1 на изборите и за пореден път това не им помага особено в плановете им да управляват - избирателите не им дадоха възможност за самостоятелно правителство.

Какви намерения изложиха все пак победителите?

Първо - ще се опитат да направят правителство. А формулата "правителство на малцинството" означава едно - да не си в писмено скрепена коалиция, а да те подкрепят други политически сили. В името на България, за важни неща в програмата ти, или... неясно срещу какво.

За да накажат естествените си съюзници Реформаторите за неуважителното им отношение и най-вече заради искането да не е Борисов премиер, ГЕРБ започва разговори с БСП и ДПС - следващите по брой мандати политически сили. Недвусмислена е заявката - ако не получат подкрепа, избори преди края на годината. Отново - не става дума за коалиция, а за подкрепа към правителство на малцинството. 

Дори обединено около няколко национални цели, такова правителство - с премиер Борисов, едва ли може да извърши важни и радикални реформи. Най-малкото заради различията на подкрепящите го по отношение на въпроси от ранга на енергетика, здравеопазване, КТБ, данъчна система. Тоест, то е замислено или като демонстрация към реформаторите - можем и без вас, или като замазване очите на избирателите - опитаме се в името на България, но не се получава. Предстои да видим кое от двете е.

 

БСП

В изборната нощ БСП показа едно – най-после си е избрала лидер, който може да понася тежките удари (за които дори не носи сериозна вина) с достойнство, без излишен драматизъм, обиди и цупене. И най-вече, че Михаил Миков не се страхува да носи отговорност. Почти сигурно е, че след едночасовата пресконференция, която той даде в НДК в нощта на изборите, БСП си върна част от симпатиите на своите хора, които съзнателно я наказаха на последните избори.

Какво иска БСП? На пръв прочит – да остане в опозиция, за да има време да си превърже раните и да се справи вътрешнопартийните си проблеми. И тези с откъснатите значителни парчета от електората им от Георги Първанов и Татяна Дончева. Със сигурност и да си преосмисли партньорствата, заради ударите, които понесе за това, че ДПС беше реалният „управляващ директор“ през последната година, когато уж начело бе БСП. Факт, който левицата призна индиректно, без обаче да обвинява партията на Доган за това.

Как ще реагира БСП на „протегната ръка“ от ГЕРБ – с голяма доза сигурност можем да кажем, с недобре прикрито презрение. От една страна партията няма още много избиратели за губене заради недалновидни партньорства и политики, от друга – очевидно е, че новото ръководство ясно показа, че има нужда от почивка от властта. „Много често се задава въпросът дали БСП ще участва във властта. Доскоро се задаваше въпроса защо БСП участва във властта. Избирателите ни отредиха мястото на опозиция“, каза Михаил Миков в нощта на изборите. И още: „Много пъти сме плащали цена. И на тези избори също плащаме цена, но няма цена заради участието във властта да измениш на тези, които са те подкрепили с гласа си. Няма такава цена“. Както и: „Ясно заявих, разбирането за Народното събрание като всенародна политика приключи преди около 25 години.“

Разбира се, Михаил Миков е достатъчно опитен политик, за да си остави голям брой вратички, които да му позволят да води преговори с Борисов. Но със сигурност чак такова самоубийство като подкрепа на кабинет на ГЕРБ и то с министър-председател Бойко Борисов, не изглежда приемливо да извърши. Пък и при принципно поведение при предсрочни избори БСП има по-голям шанс да си върне част от разочарования електорат.  Голяма коалиция в името на България?! Едва ли.

 

ДПС

Какво иска ДПС? Власт. На всяка цена. Ни повече, ни по-малко. Това, което е искала винаги. И винаги е имала в любимата си роля на „втория“, „подкрепящия“, „мандатоносителя“.

Какво показа ДПС след тези избори? Нараснало самочувствие. Когато на местните избори през 2007 г. движението аха да стане втора политическа сила, това сериозно притесни ръководството му. Дори Ахмед Доган си позволи да каже: „Дали ще бъдем втора политическа сила в местната власт за нас е важно да растем устойчиво във времето, от гледна точка на европейските реалности, отговорно, защото понякога радикалният или бих казал дори революционният растеж създава още по-големи проблеми, от гледна точка на политическия ресурс, от гледна точка на административен капацитет, експертен капацитет...“

Какво каза Местан в нощта на 5 октомври? „Политическата тежест, мястото в пространството на една или друга сила се определят не от нашите желания, а от суверена, подкрепата на избирателите. Ако тя е достатъчна да бъдем втора политическа сила, значи обществото е готово".

И все пак ДПС - от чувство за самосъхранение - едва ли ще избере ролята на коалиционен партньор на ГЕРБ. По-вероятно е да влезе в ролята на мълчаливия подкрепящ, който подкрепя... докато реши. А междувременно поддръпва конците.

И един интересен цитат на Местан: „Избори до дупка е най-безотговорното политическо решение. Верният прочит е реално коалиционно управление. Не проблемните коалиции, през които сме минали вече. България няма нужда от отречени коалиции. България има нужда от реално коалиционно управление без пропорции, формули, без управления, които да не е ясно на какви принципи стъпват”.

Явно е дошло времето на някакъв нов тип „реално коалиционно управление“, който ДПС възнамерява да изобрети. И в което да участва, разбира се.

 

Реформаторски блок

Какво иска Реформаторският блок? Власт. Но вероятно не на всяка цена.

 РБ не иска Бойко Борисов и Цветан Цветанов в бъдещото правителство, нито ДПС, разбира се. За БСП от 25 години и дума не може да стане. С едно изключение може би – лидерът на СДС Божидар Лукарски понякога изглежда така сякаш само чака да прегърне пламенно Борисов, но засега изглежда коалиционното споразумение за общи решения на блока, макар и не съвсем успешно, го спира.

Какво казват Реформаторите? „Ние имаме декларирана програма, заради която са ни подкрепили толкова много хора. Имаме приоритети, те не са „извиване на ръце“. Изобщо от страна на Реформаторския блок има последователна, ясна позиция и не се оплакваме. Дотук се оплаква политическата сила с най-висок процент. Да имаш първо място заслужава поздравления, но е и отговорност. Ако за втори път ГЕРБ не успее да състави правителство, значи нещо не е в ред“, каза Меглена Кунева в нощта на вота. Именно от нея излязоха и най-важните приоритети, за чието изпълнение настояват Реформаторите – нов бюджет, реформи в съдебната система, образованието, здравеопазването, изграждане на нова инфраструктура, но при контрол на обществените поръчки чрез електронно подаване на заявленията за тях и още, и още.

От тук идва и основното предложение, което прави Радан Кънев:

„Още през декември предложихме следващото Народно събрание да има кратък мандат и да се създаде коалиция не по идейна близост, а около ясна програма по седмици, по месеци със съкратен мандат от 2 години. Колкото и предначертаните предварително победители да се подиграваха с тази точка, тя е много вероятна. Но Реформаторите не могат да са партньор с ДПС“, каза той в нощта на вота.

Очевидно ще е много трудно на този толкова фрагментиран парламент да изкара целия си мандат. Парламент и правителство с определен „срок на годност“, подчинени на разписана по точки програма с най-належащите за оправяне проблеми, определено звучи разумно и логично. За преодоляване остават само междуличностните сблъсъци

 

Патриотичен фронт

И те казаха ясно какво искат – кабинет по модела „Меркел“. По същество, вероятно с някои нюанси, претенциите им съвпадат с тези на Реформаторите.

„Гаранцията за бъдещото управление е моделът на г-жа Меркел, с която всички политици обичат да се снимат. Там три месеца преговаряха и договориха всички параметри - борба с престъпността, цени на горива, външна политика, пенсии, заплати, пари за въоръжение, енергетика, всичко. А не, както става при нас да се договарят на тъмно в някакви сараи и не знам къде. И си разпределяха министерства, ресурсни министерства, за да има повечко да крадат“, каза лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов в нощта на изборите. И още: „Преди да говорим за условия, казваме, че ще говорим с всички български партии с изключение на ДПС. Не говорим нито за РБ, БСП или ГЕРБ, говорим за програма. Ако на бъдещите политици не им е ясно какво трябва да се прави, няма значение дали ще има правителство. В сделки „Ти на мене, аз на тебе“ и „Три-пет-осем“ не участваме“.

Формацията на умерения национализъм Патриотичен фронт би могла да бъде ухажван партньор за едно бъдещо управление. Още повече, че Валери Симеонов вече обяви: „Готови сме на диалог и няма да поставяме условия за участие в държавните институции.“ С важното уточнение: „Няма да сме патерица на която и да е друга партия“. Заявките звучат добре, доколкото двете основни партии в коалицията не са участнички във властта (с малки изключения за ВМРО-БНД в местната) и не знаем доколко са податливи на изкушенията от нея. Заявката им „първо програма, после името на министър-председателя“ ги прави близки до исканията на Реформаторския блок.

 

„България без цензура“

Какво иска „България без цензура“ звучи като възможно най-абсурдният и най-трудният въпрос. Със сигурност в главата на лидера й Николай Бареков е абсолютен хаос и като изключим най-видното му личностно искане да е някакъв фактор, да се изявява публично и вероятно да управлява, остава абсолютно неясно какви са претенциите на партията като политическа формация, призвана да защитава интересите на народа.

Само в рамките на няколко часа след изборите Бареков излезе с две взаимноизключващи се предложения за участие в бъдещото управление. След като по време на предизборната кампания се присламчи към БСП и категорично водеше кампания срещу ГЕРБ и ДПС, днес вече Бареков заяви: „Готов съм да седна с всеки на една маса, стига това да стане пред медиите. Готов съм да преговарям с Борисов, Сидеров и Местан“. Няколко часа по-късно пък чухме: "Вариант е да се направи консенсусно правителство. И в ГЕРБ, и в РБ, и в ББЦ има качествени хора. Те могат да бъдат потърсени и да се включат в едно такова правителство".

Та какво иска Бареков? Власт. Знае ли как да я получи? Няма ни най-малка представа. Ще я получи ли? За съжаление в България няма невъзможни неща.

 

„Атака“

Какво иска „Атака“? Да се освободим от чуждо колониално робство, ако се вярва на репликите на лидера й Волен Сидеров. Със сигурност той поне вече е постигнал голяма част от желанията си – депутатски имунитет като начало. А като се има предвид, че вероятно е „осребрил“ и предишното си (не)участие във властта, високопарните приказки са съвсем на място.

Какво казва Волен Сидеров: „Бих участвал във всякакви разговори, в които да обсъждаме как бързо, рязко да вдигнем доходите на българите, които са на дъното на Европа. Който иска да сме добре заплатени, достойни българи, да заповяда, винаги ще разговарям с него".

Като се има предвид обаче, че само благодарение на лозунги като "Ние се борим за освобождаване на България от чуждото колониално робство" и "Българският политически пейзаж е заприличал на улица в Амстердам - от онези дето се предлагат" Сидеров отново е депутат, по вероятно е да предпочете вместо да се бори срещу ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН да си ги запази като предизборни козове. А да предпочете задкулисно участие в ролята на т.нар. златен пръст, която вече е усвоил при предното управление. Още повече, че постоянно гарантира, че „Атака“ никога не е била във властта.

Друг е въпросът има ли кой въобще да му предложи подобна роля.

 

АБВ

И накрая какво иска най-малкият „победител“ на тези избори. Ако се вслушаме внимателно в казаното от Георги Първанов, АБВ си поставя за цел да дава акъл какво да се прави, но да не носи отговорност за свършеното. Любимото поведение на Първанов докато бе държавен глава. Защото каква отговорност може да носи за каквото и да било президент, който реално не е в изпълнителната или законодателната власт?!

По подобен начин звучат последните изявления на лидера на АБВ. „Даже можем да се договорим да приемем общ документ, който да наречем условно партньорство за излизане от кризата. Документ, който може да предложи няколко решения, насоки по важни въпроси“, каза Първанов. Уточни и кои са най-належащите  - актуализацията на бюджета, преодоляването на проблемите в енергетиката, стабилизирането на банковия сектор и решаването на проблемите с КТБ и пр. И сега идва разковничето: „Нашата идея е основана на едно разбиране за управление чрез максимално съгласие. Това не означава формална коалиция, а съгласието трябва да се търси във всеки повод и законопроект. Това е майсторлък, не е като да направиш една коалиция, да я бетонираш и да чакаш края на мандата“.

Е, това определено е майсторлък. Да им кажеш какво да правят и после да им гледаш сеира отстрани, защото това не е коалиция, в която участваш. Не, че Първанов не се презастрахова в стил „и да искаме, не можем“:

„Когато те (ГЕРБ) заявят официално своите намерения, а не само да ги маркира един или друг техен представител, сме готови да се включим в обсъждане на параметрите. Ние обаче имаме много различия от това, което се лансира сега, дали е реално, или е, за дясноцентриско управление. Имаме различия с ГЕРБ и с партиите, които се спрягат за техни партньори“.

Така, че вероятно Първанов и АБВ ще останат извън параметрите на следващото управление, но няма да се откажат от ролята си на назидател и контрольор, която всъщност им е отредена с факта да са опозиция. Още повече, че в момента за тях е далеч по-важно да си печелят битката с БСП (моментът за това изглежда подходящ) и да се утвърждават като „автентичното ляво“.

 

Кое от декларираните намерения е действително, кое е осъществимо и кое би могло да доведе до резултати, ще покажат следващите няколко семици/месеци. И може би има шанс развитието да не е чак толкова черно, колкото вещае днешният хаос.